неподвижна, след това, за свое изумление, усети силна тръпка, която я разтърси от главата до петите. Колената й се подкосиха и тя като че омекна цялата, а полите й се изсипаха върху главата на Норт. Усети дланите му върху задните си части, докато лягаше по гръб. Миг по-късно той беше отгоре й, като се подпираше на лакти и я гледаше право в замаяните очи.
— Прекрасна си — произнесе и я целуна.
Преди да успее да обгърне врата му, за да го задържи, той се изправи, все така без да отделя поглед от нея. Роклята й бе вдигната нагоре до кръста, краката — разтворени. Норт се усмихна и й подаде ръка.
— Представял съм си те много пъти така, разголена отдолу, чак до гърдите. Виждах те много ясно. Но, да си призная, Каролайн, с бялата си кожа ти си много по-хубава в действителност, отколкото си била в доста богатото ми въображение. Харесват ми тези бели чорапи и черните боти за езда. Това създава известна мистерия и екзотика. Хайде сега, прибираме се вкъщи.
Той я дръпна, за да я изправи, а след това я наблюдаваше как оправя дрехите си. Ръцете й трепереха и тя беше съвсем безмълвна.
— Не може да бъде — засмя се младият мъж. — Ти си смутена. Най-после успях да те накарам да си затвориш устата.
В този миг той изсумтя и се преви на две, защото тя го удари с юмрук в стомаха.
Норт само се усмихна широко, разтри корема си, и каза:
— Ще се оженим следващата седмица, в петък, става ли? Ще ти стигне ли времето?
Тя го погледна, видя дяволития му поглед и закачливото потрепване в ъглите на красивата му уста.
— Не, предпочитам в сряда.
— Ти си ужасна устатница, Каролайн, но това ми харесва. Ще се споразумеем за четвъртък. Трябва да намеря епископ и да осигуря разрешително, тъй като предполагам, че няма да искаш да слагаме обява в църквата.
— Не, това отнема много време, нали?
— Четири седмици, през три от които викарият чете пред всички за намерението на младоженците да се бракосъчетаят. Много дълго, прекалена дълго. А аз искам да бъдеш отново гола пред мен, за да мога да те милвам. Би ли вдигнала пак дрехите си заради мен?
— Норт!
— Приятно е човек да те наддума, Каролайн. Бях привикнал и се чувствах доволен да тъна в мрачно мълчание и да слушам другите да говорят и говорят, и да се смеят, и да се шегуват. Сега обаче, с теб, изпитвам истинско удоволствие, когато успея да те шокирам и да те разбия на пух и прах.
Той й се усмихна, потупа я по бузата и й подаде ръката си.
— А сега ни чака доста работа. Внимателно, пътеката не е много лека за изкачване.
Легнала за свое неудоволствие сама в леглото, през нощта Каролайн си даде сметка, че Фолкс можеше спокойно да убие Норт и, вече като вдовица, да я насили да се омъжи за него. Не, това беше истински абсурд. Щяха да го обесят, ако стореше подобно нещо. Усещаше, че се превръща в истеричка. Чувстваше се разтърсена от онези прекрасни и неочаквани неща, които беше правил с нея Норт на морския бряг. Беше смутена, беше наистина шокирана до пръстите на краката си. Това обаче не й попречи да усети затопляне в долната част на корема си само при спомена как я бяха докосвали устните му, как я беше близал езикът му. Чудеше се какво ли щеше да стане, ако не се беше спрял, ако беше продължил да прави същото с ръцете и устата си.
Норт не си беше легнал. Седеше в библиотеката на Маунт Хок, заобиколен от тримата си верни слуги, по чиито лица се четяха едни и същи чувства — недоверие, ужас и несъгласие.
— Какво, по дяволите, става тук! Ще се женя за Каролайн Дъруент-Джоунс. Тя ще бъде лейди Чилтън. Ще бъде вашата господарка. Вие я познавате. Знаете, че не е алчна, че се жени за мен единствено заради топлите чувства, които храни към мен. Искате ли да научите какво каза тя за трима ви? Е, добре, ще ви кажа. Тя мисли, че сте невероятно изобретателни. Каза, че се възхищава от въображението и творческите ви способности.
— Не става дума точно за това, милорд — обади се Триджийгъл и пристъпи с една крачка към господаря си. — Искам да кажа, че не става дума за алчността й.
— За какво тогава става дума?
— Ето — отвърна Триджийгъл и подаде на Норт някаква тънка книга, подвързана в рубиненочервена кожа — Моля ви, милорд, прочетете това. Непременно. Решението, което вземате…
— Вече го взех — каза Норт, но все пак пое в ръцете си томчето. — Какво е това?
— Помислихме си, че именно заради това ни повикахте — обясни Триджийгъл. — Затова дойдохме подготвени. Тук са писанията на вашия прадядо, на дядо ви и на баща ви.
— Ясно — отвърна с отвращение младият мъж. — Не са ли писали вече достатъчно за крал Марк? Разчитате на това да се превърна в женомразец както всички вас, така ли, лунатици такива? Не мога да променя стореното от моите предци, но, чуйте ме добре, нямам нищо общо с деянията им, абсолютно нищо общо. А сега, махайте се оттук! С Каролайн ще се оженим следващата седмица и ако има нещо, което дори да напомня сардинови глави в някое от блюдата, които ще ни сервирате за в бъдеще, ще ви удуша. Или пък ще промуша коремите ви с байонета си.
— Обяснението беше доста изчерпателно, милорд — отбеляза Кум. — Тук обаче, в Маунт Хок, не е живяла жена от времето на вашия прадядо. Моля ви, милорд, послушайте ни.
— Това е истински абсурд!
— Мистър Кум казва самата истина — намеси се Триджийгъл. — Тук от десетилетия не са били допускани жени.
— Вече са — отвърна Норт. — А сега си вървете, веднага, и тримата!
Полгрейн, Кум и Триджийгъл наведоха глави и излязоха бавно от библиотеката. Лорд Чилтън ги наблюдаваше с неразбиране. Триджийгъл спря и вдигна очи.
— Моля ви, милорд, прочетете какво са писали мъжете от рода Найтингейл. Всичко е вярно. Истината пуска дълга сянка, особено за мъжете.
— Добре, дявол да го вземе, ще прочета книгата! Но това няма да промени нищо.
— Не трябваше да напускате дома си на шестнайсетгодишна възраст. Така не успяхте да научите истината за нещата. А можехте да разберете защо…
— Ти също щеше да напуснеш, Триджийгъл, ако моят баща беше и твой баща. Мръсното копеле, той…
Младият мъж млъкна, за да се овладее.
— Излез, Триджийгъл, излез веднага!
— Да, милорд, но не ми се иска. Всички ние само се опитваме да ви предпазим, да осигурим уединението ви, за да бъдете тук, заедно с нас, щастлив и самотен.
— Напусни стаята, веднага!
— Да, милорд.
Флаш Сейвъри застана от другата страна на бюрото, погледна право в очите лорд Чилтън и започна без никакви уводи:
— Бенет Пенроуз е бил тук. Обикалял е скришом около Гунбел близо три седмици преди убийството на Елинор Пенроуз. Използвал е собственото си име, но е прибавил към него и Йорк. Предполагам, че точно заради това не сте научил кой знае колко много, когато в самото начало сте се опитал да разберете нещо около смъртта й, милорд. Да, Бенет се е опитал да бъде хитър, но аз го разкрих.
— Чудесно си се справил, Флаш. След като я е убил, значи се е надявал, че тя ще му остави пари, много
