обаче изведнъж замръзна на място, пусна я и отстъпи няколко крачки назад.
— Норт?
Той я изгледа така, като че я ненавиждаше.
— Чуй ме, Каролайн, ако не спра сега, няма да мога да спра изобщо. Това е истината. Да не би да искаш да ти отнема девствеността тук, на мокрия бряг?
Тя го погледна право в очите.
— Да — отвърна тя. — За мен е без значение къде ще ме любиш. Искам само да го направиш.
Каролайн го погледна и разбра, че той се опитваше да измисли още доводи, но очевидно сладострастието, разгорялото се с пълна сила желание му пречеше да мисли. А това най-вероятно беше добър признак.
— Пясъкът прониква навсякъде — каза най-после той. — Веднъж, когато бях на петнайсет години, любих Емили Триведор на един плаж и цяла седмица след това ме сърбеше на всички неудобни места. Горкото момиче, не знам как се е оправила с този гаден пясък.
Каролайн се захласна от смях.
— О, Норт, наистина си чудесен. Не ми пука къде ще го направиш. Просто те желая много силно. Искам ти да ме научиш на всичко. Искам да ми покажеш как да ти доставям удоволствие и да те дарявам с толкова радост и възбуда, колкото и ти мен.
Младият мъж се намръщи, но думите му не бяха лишени от хумор.
— Ако ме възбудиш още малко, ще се пръсна.
Тя наклони въпросително глава на една страна.
— Мъжете не са никак сложни, когато става въпрос за секс.
— Не ме гледай така. Добре, Каролайн Дъруент-Джоунс, какво, по дяволите, да правя с теб?
— Ожени се за мен — отвърна тя.
Той прокара пръсти през гъстите си коси. Изглеждаше объркан. Имаше вид на полудял.
— Проклятие! Не съм мислил да се женя скоро. Само на двайсет и пет години съм, рожденият ми ден е едва след четири месеца. Мислех да направя тази глупост не по-рано от трийсет и пет годишната си възраст, да създам наследник и да приключа с това.
— Създаването на наследник би било много хубаво нещо, Норт. Но мисля, че съществуват и други неща, които също биха ти доставили удоволствие и удовлетворение. Представи си — да бъда с теб, да се смея с теб, да споря по различни въпроси с теб…
— Искаш да кажеш
— Естествено. Всичко това е неделима част от живота. Не вярвам, че ще мога да те смажа под женския си тирански чехъл, както очевидно мислиш, че бих сторила с Оуен.
— Откога знаеш толкова много за живота?
Тя не отвърна веднага. След миг каза тихо, без да го погледне:
— Чувствах се безкрайно самотна в продължение на много години и, честно казано, не знаех кой знае какво за повечето неща. Усещах, че в живота съществува нещо повече, но не знаех как да го открия, нито дори къде да го търся.
Пое си дълбоко въздух и го погледна право в очите.
— Сега имам много. Имам теб. Прекрасно е да срещнеш някого, когото да обичаш, за когото да се тревожиш, комуто да вярваш. Но всичко това е съвсем ново за мен и ако съм те засегнала, прости ми, защото съм го направила единствено от незнание. Мисля, че пораснах изведнъж през онази нощ, когато Фолкс се опита да ме изнасили. Не че научих кой знае колко за живота, но просто пораснах. Не, не, не се опитвам да те накарам да ме съжаляваш и да ме утешаваш. Съвсем не е това. Норт. Просто искам да се омъжа за теб. Не за друг, единствено за теб. Искам да прекарам живота си с теб, не с друг. Страшно го искам! Аз съм от добра порода, Норт, и ще направя всичко възможно да не те разочаровам. Няма да ти се натрапвам, когато искаш да останеш насаме, нито пък ще те моля за ласкателства или романтични любовни истории, или каквото и да е от този род. Кълна се, че никога няма да се превърна в сълзлива женичка.
Той като че беше готов да забие ботуша си в пясъка.
Вместо това отново нервно прекара пръсти през косите си.
— Защо, за Бога? Виждаш в мен най-добрата защита срещу Фолкс ли? Това са глупости. По-скоро бих убил мръсника, отколкото да се оженя за теб поради тази причина.
— Искаш истината? Мисля, че копнея да бъда обект на твоето сладострастие през следващите петдесет години от живота си.
Тя се приближи към него и остана доволна, че този път той не се отдръпна. Плъзна ръце по гърба му и го погледна.
— За мен ти си най-прекрасният мъж на света, Норт.
Той се усмихна криво.
— А какво ще стане, ако изляза на лов с хрътките си?
— Ще накарам Полгрейн да ти приготви хубав обяд и ще ти кажа довиждане. А когато се върнеш, ще ти се усмихна и ще те целувам и милвам, докато забравиш защо изобщо е трябвало да ходиш на лов.
— Свикнал съм да бъда сам, Каролайн, така както и ти си живяла сама. Огромната разлика е в това, че аз бях сам по собствено желание. Не е едно и също — да бъдеш сам или самотен. Познавах много хора, знаех всичко за тях и предпочитах да си стоя сам. Както ти бях казал, напуснах Маунт Хок на шестнайсетгодишна възраст. Нямах си никого, когато заминах оттук, а и сега приятелите ми се броят на пръсти. Не ме бива да общувам с хората, Каролайн, особено с жените и най-вече — с дамите.
— Това не е вярно.
Тя се вдигна на пръсти и го целуна по устните.
— Защо казваш, че не те бива с жените?
Целуваше го отново и отново. Това бяха леки целувки, на които я беше научил той самият.
— Винаги си се държал чудесно с мен. Караш ме да се смея. Караш ме да искам да те докосвам и да те прегръщам, и да те целувам — докато се съсухря и се превърна в старица.
— Не мога да разбера това — отговори й той и започна да отвръща на целувките й.
— Виждаш ли? — Тя промуши леко език между устните му. — Виждаш ли? — И той усети в устата си топлия и дъх. — По всичко личи, че аз съм жената, предназначена за теб. Трябва да престанеш да се притесняваш от това, Норт. Аз съм твоята съдба. Вземи ме, защото с абсолютна сигурност искам да ме вземеш.
Осемнадесета глава
— Проклятие! — възкликна той и падна на колене пред нея.
Тя стоеше без да помръдне, без да разбира, без да отделя очи от лицето му.
— Виж дали можеш да приемеш това, Каролайн. Ако то те шокира до върховете на девическите ти пръсти, тогава, съжалявам, но това е, което съм искал.
Без никакви обяснения повече той повдигна полите на роклята й, фустите, долната риза.
— Подръж ги.
Тя се подчини, като все така го гледаше неразбиращо. Стоеше пред него, гола от кръста надолу. Той я оглежда продължително — белите бедра, силни и меки и по-нагоре, към гъстите къдрици със същия богат кестеняв цвят като косите й. Протегна пръсти, за да я докосне.
— Разтвори крака.
Смаяна, тя изпълни желанието му.
— Сигурен ли си, че искаш да правиш това, Норт? Да ме разглеждаш по този начин? Доста смущаващо е. Никой досега не е гледал кръста ми.
— Не гледам проклетия ти кръст, а там, където след малко ще те милвам с пръстите и с устата си. Господи, колко си хубава!…
— Норт, но сигурно…
В този момент устните му я докоснаха, докато пръстите му я разтваряха. Каролайн замръзна
