Те продължиха да си играят един с друг, да се гъделичкат, да се целуват по най-различни странни места от телата си, да се наслаждават на удоволствието си, до като изведнъж ръката на Джеси се обви около него, при което той забрави смеха си, забрави всичко, включително и съкровището на Черната брада, забрави собственото си име даже. Остана единствено усещането за нейната топла ръка, която го галеше. Той стенеше сладостно. Тя последва ръката си и не след дълго той усети топлия й дъх и език върху корема си и по-надолу… Това вече беше прекалено, помисли си той, но се молеше тя само да не стига до същото заключение.
Едва не изля спермата си в устата й. Беше въпрос на секунди, но той успя да я оттласне назад по гръб и се изпразни върху нея. В последните частици на този миг той я вдигна към устата си и й достави такова удоволствие, което я докара до състояние на истинска самозабрава. Когато отново влезе в нея, мощно и дълбоко, тя изпъшка, изви се нагоре към него и прошепна.
— Ти си великолепен, Джеймс. Целуни ме, за да опитам вкуса на моето тяло в устата ти.
Той обаче вече не беше на себе си, прехласнат от удоволствието.
Бяха минали поне пет минути, когато накрая с мъка успя да каже:
— Джеси, за малко да ми видиш сметката.
— Ако си мил с мене — прошепна тя и го целуна по обляното му в пот рамо, — друг път пак ще се опитам да ти видя сметката.
Джеймс изстена, а енергията му започна да се възвръща с бързи темпове. Малко по-късно той пак проговори:
— Ти ми каза, че си ме обичала още от четиринадесетгодишна. Джеси. Та ти винаги заставаше против мен, непрекъснато ми беше съперник, обиждаше ме, дори ме удряше всеки път, когато се състезавахме. Това със сигурност не е любов.
— Предполагам, че това е било нещо като зов за близост от моя страна — отвърна тя, ухапа го лекичко по рамото и се изкиска. — Не знаех какво друго да правя. Ти ме мислеше за противна хлапачка, имаше навика да ме поглеждаш с онези твои снизходителни погледи, които всъщност съвсем ясно показваха, че ти се иска направо да ме смачкаш. А аз просто не можех да понасям това. Трябваше да те накарам да реагираш по някакъв начин и затова правех всичко възможно, за да те изкарвам извън нервите ти.
— Та ти си ме подлудявала толкова пъти, че дори не мога да си ги спомня всичките. — Той започна да се смее. — Най-сполучливо обаче беше, когато се продъни през покрива на бащината ти конюшня и се стовари в хранилката със сено, а цялото ти лице беше покрито с намачкани краставици. И това беше само три месеца преди да се оженя за теб…
— Нямах намерение да падам — каза тя и го мушна с юмрук в корема, след което наведе глава и го целуна по мястото, където го беше мушнала.
— По-добре си помисли какво правиш в момента, Джеси. — Той изстена. Тя прошепна върху твърдата му плът:
— О, аз винаги знам какво правя, когато те обичам, Джеймс.
Ръцете й бяха меки и нежни, а устните — топли.
— Този път вече няма да издържа, Джеси.
Тя обаче добре се постара, за да се убеди, че той не казваше истината.
Тази нощ нямаше никакви кошмари, а на сутринта Джеймс каза:
— Знаех си, че ако наистина видиш това място с очите си на голям човек, тогава страхът ти безследно ще изчезне. — Той й се усмихна глуповато, целуна я по носа и излезе, като си тананикаше една от песничките на дукесата.
— Е — каза тя на празната стая, — явно е бил съвсем прав.
ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Храбрец е бил онзи, който пръв е хапнал стрида.
По изражението на лицето, което дукесата имаше на следващата сутрин, Джеси разбра, че и те с Маркъс също бяха прекарали една превъзходна нощ.
Малко преди обяд обаче всички бяха вече дълбоко натъжени. Бяха изчели още веднъж и двата дневника на Самюъл Тийч, при това съвсем подробно.
— Нищо — каза Маркъс. — Проклятие! Нищо друго, освен че ме отегчи до побъркване.
— Да го вземат дяволите! — обади се и Джеси. — Той повече изобщо не споменава за съкровището. Дали наистина не си е направил труда да го потърси?
— Явно, че не е — отвърна дукесата, въздъхна и поглади Чарлз по гръбчето. Той послушно се оригна, а тя му обясни какво добро човече бил.
— Тогава ни остава само замъкът — каза Джеймс. — Прекалено далече от целта. Безнадеждно далече всъщност, ако трябва да си говорим истината.
Даже Антъни беше помръкнал.
— Нека забравим за всичко това засега. Предлагам да се разходим край океана — философски отбеляза Баджър и всички излязоха.
Беше прекрасен ден, малко хладничък може би, но това съвсем не попречи на Антъни да тича като диво зверче по брега и да надава писъци всеки път, когато го застигаше някоя вълна. Дукесата седеше под един самотен дъб, който правеше поне някаква сянка от яркото слънце над главите им. Баджър беше взел лимонада и малко вкусни солени кейкчета, за които никой не знаеше кога ги беше направил, след като постоянно беше с тях, а пък през нощта сигурно спеше, но дали, наистина?
Мъжете бяха навили своите крачоли и си играеха волно, като Антъни — мятаха камъчета един но друг, смееха се радостно, тичаха и скачаха.
— Не е честно — каза Джеси, сви колене към себе си и ги обгърна с ръце. — Точно така правех и аз като дете. А сега се боя дори да подскокна, за да не нараня бебчето.
— Мъжете — отвърна Маги — си остават винаги деца.
— Да, но те се забавляват, Маги. На теб не ти ли се иска да тичаш с викове наоколо, да гониш вълните, да търсиш рачета, да се буташ с другите в пясъка и разни други такива неща?
Маги само потръпна ужасено и приглади една немирна къдрица, която се развяваше на всички посоки под силния океански бриз.
Дукесата се засмя:
— Безсмислено е, Джеси. На мен обаче може би мъничко ми се иска да повървя по края на водата. Такава невероятна красота, и всичко е толкова по-различно от мястото в Англия, където живеем ние…
Тя вдигна Чарлз, който току-що се беше събудил с прозявка, и започна да му гука, като му обясняваше какво голямо момче бил и как бебешките му прозевки били дори интелигентни. После го постави на едно одеяло и той веднага изпълзя към пясъка.
— О, Господи! — каза майка му и се спусна след него. — Трябваше да се сетя, че в момента, в който се събуди, ще ми се наложи да си направя доста добра гимнастика.
— Милият ми Сампсън има една идея — обади се внезапно Маги, но после само махна с ръка, сякаш й се прииска да не го беше казвала.
— Каква идея имал Сампсън? — полюбопитства Джеси.
— Той ми каза да не споделям с вас още нищо, защото искал първо да го обмисли малко повече. Но според мен той е страшно умен. Смята, че ключът за откриването на съкровището е свързан по някакъв начин с дневника на първата Валантайн, онзи, който все още не сме прочели.
— Но как би могло да стане това? — попита дукесата, като вдигна Чарлз от пясъка. — Първата Валантайн е била пра-прабаба на Черната брада.
— Може точно тя да е дала идеята на Черната брада къде да зарови плячката си — отвърна непринудено Маги. — Така поне мисли Сампсън. Тя, разбира се, не е знаела, че ще има съкровище някъде в
