— Повече да не си посмяла да ми бягаш, Джеси, иначе направо ще те убия! Точно от тебе нямам никаква нужда. Трябва само да изпратя една бележка на Джеймс, за да му кажа, че те държа и че искам своя дял от съкровището. Подчинявай ми се, Джеси, иначе ще те удуша още сега, тук, на това място. Както виждаш, аз изобщо нямам какво да губя вече.
Тя бавно кимна с глава, а мислите трескаво се въртяха в главата й — опитваше се да проумее всичко това, опитваше се да намери обяснение, да…
— Ела с мен. Моето убежище ще ти хареса. Там съм вече от два дни. Слава Богу, че още не са започнали зимните бури. Проучих всичко за тукашните места, преди да тръгна насам. Не исках да стане така, че накрая да се удавя само защото корабът ми е заседнал върху някоя от онези вечнодвижещи се плитчини.
— Тук бури се появяват по всяко време.
— Да, но сега няма да се появят. Просто имам вътрешно усещане. Поне късметът още не ми е изневерил.
Тя тръгна до него. Скоро двамата се отклониха от издълбаната с коловози пътека към селото и се отправиха към океана. По пътя той й заговори съвсем естествено:
— Толкова дълго си мислех, че си била любовница на жени. Много мъже познават страстта към други мъже, но не са чак толкова жените, за които съм чувал нещо подобно. Наблюдавах те и бях сигурен в предположенията си — заради това, че все подражаваше на мъжете, носеше бричове, онези смешни стари шапки, пък и косата ти беше разчорлена и вързана на плитка. „Да, мислех си аз, тя е ученичка на Сафо.“ Тъкмо тази е причината, Джеси, заради която Алън Белмонд се опита да те убие.
Джеси, която никога не си беше представяла дори, че две жени биха могли да се целуват така, както тя се целуваше с Джеймс, само го гледаше втренчено и клатеше глава в недоумение.
— Алън Белмонд? Какво говорите? Този път съвсем нищо не мога да разбера.
— Той сам ми каза, преди да го очистя — е, трябваше съвсем малко да го принудя, — че се е опитал да те убие, защото бил сигурен, че Алис щяла да се разведе с него, за да живее с теб, да ти бъде любовница. Не че беше отвратен точно от тази възможност. Беше отчаян, мила моя, защото не можеше да си позволи да загуби нейните пари, а щеше да стане точно така, ако тя го напуснеше. Баща й, който не е глупак, се беше погрижил добре да осигури богатството й в нейна полза. На Алън често му се налагаше да се унижава пред него само и само да получи достатъчно пари, за да си плати хазартните дългове. Ето защо той се опита да те убие. Ако си спомняш, аз те дръпнах от онази каруца и ти спасих живота. Това беше чиста случайност, но съм благодарен, че точно тогава бях там. Разбираш ли, вече знаех, че ти ще ми потрябваш, и затова, когато открих, че Алън Белмонд е този, който иска да те убие, трябваше веднага да отстраня тази заплаха. Ти ми трябваше жива и аз го убих. Спасих теб. На мен трябва да си ми благодарна за това.
— Благодаря ви, господин Фийлдинг. — Тя все повече се учудваше. — Нищо обаче не разбирам.
— Колкото и да е странно, Алън се оказа прав. Жена му щеше да се разведе с него, но не заради теб. Не теб е обичала Алис, ами твоята сестра. Те двете сигурно ще си паснат идеално един ден, когато старият Бреймън хвърли топа.
— Нелда? Тя е ученичка на онази жена, на Сафо?
— Да. Предполагам, че тя и Алис ще се преместят в Ню Йорк, по-надалеч от скандала, който ще предизвика тяхната връзка тук, в Балтимор. Но това всъщност не е важно. Естествено, Бреймън ще подсигури Нелда достатъчно добре в завещанието си. Те двете ще си живеят добре. Просто исках да знаеш, че ти си ми длъжница, Джеси. Дължиш ми част от онова съкровище, защото аз те предпазих, защото спасих живота ти.
— Вие сте ме искал жива, но защо? Откъде изобщо сте научил за Черната брада? Аз самата едва допреди няколко месеца не знаех, че съм забравила всичко за Стария Том и за неговите дневници.
— Свий тук, миличка, точно така, в този дъбов гъсталак. Тук гъстите листа осигуряват добър подслон, слънцето не може да проникне през тях. Но иначе тези дървета са толкова грозни, не намираш ли? Толкова усукани, превити и чепати, като старици, които се тътрят нанякъде.
— На мен пък винаги са ми приличали на старци.
— Мини сега оттук, Джеси.
Тя му се подчини, макар все още да не проумяваше нищо, но разбираше, че на него му доставя удоволствие да й разказва за всичко, което беше направил. Беше горд от себе си. Тя усещаше необузданото му въодушевление, което той не си правеше труда да прикрие. Беше излязла от къщата толкова щастлива и ентусиазирана, а сега всичко изведнъж се срина. Тя беше в ръцете на убиец. Какво да прави?
— Седни, Джеси. Харесва ли ти моето малко убежище? Виж само как съм усукал клоните, за да образуват нещо като покрив. Още не е валяло, затова не съм сигурен дали ще предпазва от дъжда. Но е удобно местенце. Нощите не са чак толкова студени. Седни и ще ти разкажа останалото. Имаме предостатъчно време. Аз няма да изпратя съобщение на Джеймс по-рано от днес следобед. Искам да разбере, че си изчезнала, да се притесни и накрая да обезумее от страх.
Той леко докосна бузите й с върха на пръстите си. Тя рязко се дръпна, а очите й се разшириха от ужас.
— Няма да те изнасилвам. Всъщност, като те гледам сега, след огромната промяна, която стана с тебе, направо се чудя как съм могъл да бъда толкова сляп. Моята майка винаги ми е казвала, че съм надарен с голяма прозорливост. Но спрямо теб съм бил наистина сляп. А ти носиш и дете в утробата си, детето на Джеймс. Кой би помислил, че вие двамата ще се ожените, че Джеймс ще поиска да легне в едно легло с теб? Е, станалото, станало, и не то е най-важното сега… Ти навярно си спомняш Червеноокия?
Тя го погледна облещено.
— Откъде знаете за този човек? О, Боже, ние всички смятахме, че трябва да се пазя точно от него. Сега си го спомням съвсем ясно, също и онази вечер, когато се опита да ме отвлече от къщата на татко. Тогава моето куче ме спаси, а татко ми каза, че той щял да остане в затвора поне до деветдесетгодишната възраст.
— Оливър е сгрешил. Червеноокия дойде да тършува в магазина ми един прекрасен ден миналия декември. Каза ми, че търсел дневници, дневниците на Черната брада. Попита ме дали имам някакви. Разбира се, че нямах. Никога не бях чувал, че оня злодей изобщо е могъл да пише, камо ли пък да пише дневници. Но ми стана интересно да разбера защо онова покъртително същество се опитваше да научи нещо за Черната брада. Взех, че го напих. И накрая той ми разказа как той и Том Тийч — ти го наричаш „господин Том“ — били съдружници, и как той трябвало да се срещне с Том тук, в Окракоук, за да могат двамата на съберат на едно всичките дневници и да намерят съкровището. Той имал последния дневник на Черната брада, но не му вършел работа без останалите. Червенокосия беше убеден, че Черната брада бил потаен и затова сигурно е разпръснал указания за съкровището из всичките си дневници. Така че той нямал намерение да убива Том, докато не пипне съкровището. Почти се беше просълзил. Каза, че в крайна сметка разбрал, че ти си убила Том — бил те видял как се измъкваш от колибата му на брега. Явно обаче не те е видял да заравяш дневниците. А ти наистина си ги заровила, нали, Джеси?
— Да. Намерихме ги преди два дни.
— Знам. Наблюдавах всичко и изчаквах удобния момент. Имахте голям късмет, че дневниците са били наблъскани в онова дърво. Но да се върнем на Червеноокия. Той те е проследил до дома ти и още същата вечер се е опитал да те отвлече. Ти си му избягала, а по-късно си забравила всичко по време на онази болест, която си прекарала след това. Децата притежават удивителни механизми за самосъхранение. За теб всичко това е било толкова ужасяващо, че за да оцелееш, ти просто си го забравила. Що се отнася до Червеноокия, клетият човек действително попаднал в затвора. Но избягал и дошъл в Балтимор, за да те пипне. Аз реших да го направя мой съдружник. Скрих го в дома си на Пауел Стрийт, а майка ми я изпратих да погостува на сестра си във Филаделфия. Всичко вървеше добре, докато Алън Белмонд не реши, че иска да те убие. Аз, разбира се, бях наясно с това, че ти нямаш никакви спомени нито за Стария Том, нито за Черната брада и дневниците. Просто обясних на Червеноокия, че ще трябва да изчакаме и че няма да има никаква полза, ако те отвлече, защото ти не помниш нищо. Казах му също, че ще се опитам да стимулирам по някакъв начин паметта ти. Ето защо непрекъснато ти давах да четеш дневници, Джеси, при това всичките — от онзи период. Сигурно сега си спомняш как се опитвах да те разпитвам по-подробно, дори и за детството ти тук, в Окракоук.
Сега вече й стана съвсем ясно защо през последните няколко месеца, малко преди тя да избяга в
