— Имате прекрасен дом, Бранди!
— Сега той е ваш, Ян — отговори му, засенчила очи от слънцето. Искаше да се увери, че Фиона е стигнала до брега без проблеми.
— Имаш ли нещо против това? — попита тихо той.
За момент Бранди замълча. Накрая проговори тъжно:
— Не, не е моя работа да обсъждам това. Мина много време. Въпреки че доста шотландци са против, време е нещо да се промени. Във вас ми е надеждата за това. Вече ви казах, че нямате вина, дето сте англичанин. Аз съм жена и моето мнение е без значение. Никой няма да ме послуша, а и не бих могла да ви нареждам как да постъпвате тук.
— Напротив, за мен твоята позиция е от съществено значение. Не искам да говориш за себе си така!
Тя се засмя, стиснала възела на шала си.
— Трябва да чуете как разговаря баба ми с мен понякога. Ако Краби е дърт пияница, защо аз да не съм негодна за нищо малоумница. Нямам цената дори на прашинка сол. Постоянно говори, че трябва да се омъжа, и размахва ревматичните си ръце. — Повдигна рамене. — Нямам нищо против вашето наследство. Всичко трябва да мине в ръцете на някой роднина, иначе родът ни ще загине.
Никога не беше чувал жена да се изразява така ясно. В думите й звучеше разбиране на проблемите. Ян знаеше, че на жените не се гледа сериозно, и това го възмущаваше. От друга страна, той беше мъж и трябваше да я защитава. Бранди не трябваше да има нужда от нищо. Дразнеше го фактът, че говори за себе си, сякаш няма никаква стойност.
— Разбирам, че скоро трябва да се оженя и да създам наследник. Ако нямам син, или счупя врата си, тогава наследник ще стане братовчед ми Джил. Той изобщо няма кръвна връзка с вас.
— О, моля ви, не си чупете врата!
— Разбира се, че няма, но животът крие изненади. Човек никога не знае. А и крайно време ми е да създам наследник.
— Значи още не сте женен? Не знаех това. Сигурно и баба не предполага такова нещо, иначе щеше да го разтръби из целия Пендърлей. Да, трябва да се замислите по този въпрос!
— На двадесет и осем години съм. На фона на твоята младост сигурно ти изглеждат ужасно много?
— Ни най-малко. На Архангелов ден ще навърша деветнадесет. Изобщо не сте стар.
Това беше вярно. Бранди беше на възрастта на Фелисити, за която щеше да се ожени през август. Годеницата му беше толкова различна от това момиче. Мариан също не приличаше на нея. Усети познатото болезнено бодване от загубата й. Сега щеше да бъде на двадесет и шест и вероятно майка на няколко деца. Дъщерите им сигурно щяха да имат светлозелените очи на майка си. Синовете им щяха да бъдат силни и горди като него самия. Усмихна се на Бранди, но не каза нищо. Загледа се в чайките, които крещяха над главите им.
— Знаете ли, Ян, Фиона винаги строи замъци, които приличат на Пендърлей. Горкичката, много се ядосва, защото кулите й постоянно падат.
Той прогони образа на Мариан и погледна надолу към детето. Представи си как червените коси сигурно вече бяха пълни с пясък.
— Нито една от вас не прилича на другата. На кого се е метнала Фиона?
— Както казва баба, тя е единствената, която наистина прилича на някого. Косите и очите й са досущ като тези на сестрата на майка ми, леля Антиона. Констанс прилича малко на майка ни. За мен баба казва, че съм сменено дете.
— Добре поне, че не те нарича дърта пияница!
— Горкият Краби! Тя обикновено измисля ужасни прякори от името му. Сипе обиди, които не мога да разбера. Добре, че не ни е роднина, иначе за него няма да има милост.
— Искаш да кажеш, че ще го нарича ненужен малоумник?
— Точно така!
— Като говорим за роднини, кой всъщност е Пърсивал?
— Той е копеле!
— Нямам предвид характера, а произхода му.
— Но той наистина е копеле!
Тогава Ян разбра, че Бранди говори сериозно. Очите й обаче се смееха. Той също й се усмихна.
— Тогава би трябвало да го изгонят от замъка?
— О, баба много го обича. Това е най-жалкото. Пърси я ласкае и трябва да призная, че го прави добре.
Той я изгледа остро, но тя не забеляза това. Беше се навела и късаше жълти цветя, като ги събираше в скута си. Клекна до нея, забравил за панталоните си. Започна също да къса цветя.
— Какъв е неговият произход?
Бранди го погледна в очите и го осведоми спокойно:
— Баща му Девънън е един от синовете на баба. Когато бил съвсем млад, прелъстил дъщерята на един богат търговец от Единбург. Когато разбрал, че е бременна, отказал да се ожени за нея. От клюките на Марта и откъслечните изблици на гняв на баба ми съм разбрала, че чичо Девънън заминал за Париж. Загина там преди десет години с един от своите любовници.
— Любовници? Много ли е имал?
— Да, но не е това, за което си мислите. Чичо Девънън предпочитал мъжете. — Бранди довърши с горчивина в гласа си: — Мисля, че Пърси постоянно се старае да компенсира този факт.
— Постоянно ти създава главоболия, нали, Бранди?
— Да.
Ян се замисли за това, колко спокойно говореше тя за прегрешенията на своя чичо. Една лейди в Англия никога не би споменала това, дори и да се случеше да го знае. Тази нейна откровеност граничеше с детска прямота. Бранди беше толкова невинна. Без да мисли, той каза:
— Мисля, че Пърси трябва да насочи вниманието си върху жени, а не върху деца. Може би лицемерничи по свой начин?
ГЛАВА ДЕВЕТА
Бранди захвърли цветята срещу него и скочи на крака.
— Казах ви, ваша светлост, че съм почти на деветнадесет години! Имам ли вид на дете? Имам ли?
— Ни най-малко! Не се изразих правилно. Исках да кажа, че трябва да ухажва жени с опит, а не невинната си братовчедка. Ти си невинна, нали, Бранди?
— Искате да знаете дали съм девствена?
— Е, това е един вид невинност.
— Разбира се, че съм девствена! Кой наоколо би ме освободил от моята невинност? С изключение, разбира се, на Пърси. Но трябва да знаете, че аз упорито го отбягвам!
— Добре. Може би и аз ще избягвам да имам работа с него. Той се подиграва на хората. Това ме влудява. Постоянно изпитвам желание да забия юмрук в лицето му. Какво ще кажеш по въпроса?
— Размажете му физиономията — нареди Бранди, като се наведе да събира цветята.
— Добре. Кажи ми защо се държи, сякаш съм го обидил с нещо? Вероятно, защото много мрази англичаните? Той знае, че е незаконороден и не може да има никакви права над имението Пендърлей.
Бранди се замисли за момент. Като изключи факта, че Пърси е негодник, той беше шотландец. Херцогът бе англичанин, но й беше станал много симпатичен.
— Това не е всичко. Констанс е чула баба да му казва, че ще го направи законен член на семейство Робъртсън. Иска той да се ожени за богата наследница и да се заеме добро положение в обществото.
— Значи така?
— Какво значи това?
— Означава, че ако стане законен, би могъл да предяви права върху Пендърлей. Не си ли съгласна?
Бранди кимна.
— Пърси е негодник и аз му нямам доверие. Ако лейди Адела удържи обещанието си, не знам как ще
