сили да се обърне. Да, тя щеше да вземе това, което може от него! Припомни си онзи следобед, когато бяха сами в изоставената колиба. Беше я целувал. Ръцете му я притискаха към гърдите му. Искаше й се да лежи гола до него. Меката му коса ще гали раменете й. Ръцете му ще докосват гърба й, а може би и по-надолу. Сега, след като го беше видяла гол, тя искаше да узнае тайната за любенето на мъжа и жената. Можеше да застреля Пърси, ако още веднъж я докосне, но на Ян щеше да разреши да прави с нея каквото си поиска.
Ян закопча бялата си риза и я напъха в черните си панталони. Палтото му миришеше на овце. Започна да обува ботушите си, когато нещо цветно привлече вниманието му. Като се вгледа, позна избелелия кариран шал на Бранди.
— Бранди! — извика ядосан. — Ти, малка вещице, ела веднага тук! Искам да ми кажеш, че току-що си дошла. Слънцето много ярко е греело в очите ти и нищо не си видяла!
Тя изобщо не се помръдна. Беше стояла неподвижна с надеждата, че няма да я види. Не искаше да го смущава, но вече беше късно.
Ян въздъхна.
— Добре. Само ми кажи от кога стоиш там?
— Доста отдавна, щом искаш да знаеш истината! Помниш ли как легна по гръб и делфинчето се приближи до теб? После започна да излизаш бавно навън.
— Бранди, за втори път ме поставяш в смешна ситуация — извика той. — Не разбра ли, че не трябва да зяпаш гол мъж? Трябваше веднага да обърнеш гръб и да изтичаш в замъка!
Той беше прав, разбира се, но не това беше най-важното. Бранди облиза устни. Беше ужасно жадна, а отчаяно й се искаше да го целуне. Говореше й така, сякаш беше ядосан, но дали наистина беше? Имаше само един начин да се измъкне от ситуацията с достойнство. Тя се обърна и се затича нагоре по пътеката.
— Чакай малко! — Хукна след нея. Искаше да я прегърне, без да знае какво ще прави по-нататък. После чу силен гърмеж. Усети болка в гърба, сякаш някой го беше пробол с нож. Някаква сила го захвърли напред и го просна по очи. Изглежда не можеше да се движи. Опита да се изправи, но не успя да се помръдне. После потъна в тъмнина.
Изстрелът така смути Бранди, че тя замръзна. Гледаше към Ян. Той лежеше неподвижно. Върху бялата му риза се появи кърваво петно. Това не можеше да бъде! Някой беше стрелял по него и сигурно беше мъртъв! Тя извика и се затича към младия мъж. Когато падна на колене до него, погледна в посоката, от която дойде изстрелът.
Прозвуча втори. Край главата й прелетя куршум. Тя се просна върху Ян и прикри тялото му със своето. Господи, някой се опитваше да го убие! Това не беше просто инцидент. Разнесе се още един гърмеж. Този път куршумът се заби на стъпка от главата й.
Бранди започна да крещи, докато остана съвсем без глас. Не можеше да направи нищо друго. Може би някой щеше да я чуе? Не искаше да мисли за човека, стрелял три пъти по Ян. Може би сега се приближаваше към тях с насочен пистолет?
Времето беше неин враг. Цяла вечност й се сториха минутите, докато лежеше така върху тялото на Ян. Не беше разбрала, че плаче, докато не видя Бъртранд и Фрейзър да слизат надолу към тях.
— Бърти, благодаря на Бога, че дойде! Моля те, побързай! Някой го застреля! — Тя бързо стана, свали шала си и го сви на топка. После го притисна върху раната на Ян.
— Господи, Бранди! Значи ти крещеше така? — Бъртранд бързо я отстрани и завика на Фрейзър: — Бързо, доведи другите! Не губи време и изпрати някой за Малкия Робърт. Господи, ранен е в гърба! — Той притисна ръка към раната, за да спре кръвта. — Чухме изстрели, после виковете ти. Кой беше, Бранди? Видя ли го?
— Не видях никого. О, ще оживее ли?
— Не знам, Бранди. Раната е дълбока, но дали е засегнат някой важен орган? Трябва да изчакаме Робърт, за да разберем. Хайде, момиче, искам да ми помогнеш!
По пътеката се зададоха запъхтените Джил и Пърси. Докато не прегледа братовчед си, Джил не каза нищо.
— Сигурно си видяла някого — обърна се остро той към пребледнялата Бранди.
Тя само поклати глава.
— Е, това няма значение сега — успокои я Джил. — Хайде, Бъртранд, Пърси, трябва да го пренесем до замъка! — Тримата мъже го вдигнаха внимателно. Сякаш мина цяла вечност, докато изкачат скалата.
— По дяволите, блед е като платно — каза Бъртранд.
— Кой може да е направил това?
— Трябва да е било инцидент — отговори Пърси. — Няма друго обяснение.
— Добре поне, че е в безсъзнание — отбеляза Джил, като наместваше тялото на Ян в ръцете си. — Тежък е!
Накрая стигнаха замъка. Бранди ги следваше по петите. Минаха край Мораг и Констанс и се насочиха към спалнята на херцога.
— Справи се добре, момичето ми — каза Бъртранд.
— Сега трябва да ни оставиш, защото ще го съблечем. Когато пристигне Малкият Робърт, изпрати го тук!
Бранди го гледаше пребледняла и онемяла. Той я разтърси за раменете.
— Ян ще живее, чуваш ли! Обещавам ти, че ще остане жив. Върви сега! Повече нищо не можеш да сториш за него.
Не й се искаше да го оставя, но знаеше, че трябва да го направи. Да, ще слезе долу и ще каже на всички какво се е случило. Погледна към Пърси, който помагаше да настанят Ян върху леглото. Погледът му беше по-тъмен от всякога. Устните му бяха свити. Бранди се обърна паникьосана към Бъртранд:
— Обещай ми, че няма да го оставяш сам, Бъртранд. Това не беше нещастен случай. Някой се опита да го убие. Стреляха три пъти по него. Обещай ми, или няма да го оставя!
— Обещавам, момиче! Върви сега.
Тя не отиде да смени окървавените си дрехи, а слезе направо долу.
— Вземи това, дете — нареди лейди Адела и й подаде чаша с коняк.
Девойката го изпи наведнъж и се закашля. Но после топлината се разля по тялото й и това я успокои. Остави чашата на шкафа.
— Какво си направила на херцога — извика Фелисити, като нахълта в дневната. — Господи, покрита си с кръв, с неговата кръв! Какво си му направила, ти, мръсна, малка развратнице?
— Някой се опита да го убие на брега. Стреляха три пъти. Единият куршум го улучи в гърба.
Фелисити гледаше окървавената й рокля със зяпнала уста. Очевидно искаше да каже нещо, но не успяваше. После загуби съзнание и тупна на килима, покрита с облак прах.
— Какво безполезно създание — изсумтя лейди Адела.
Бранди и Констанс хванаха ръцете на припадналата и я задърпаха към канапето.
— Това кръвта на Ян ли е върху роклята ти, Бранди? — уплашено попита Констанс.
— Тихо, момиче! — Лейди Адела се обърна към по-голямата си внучка. — Трябва да се оправиш, момиче. Фрейзър отиде да извика следователя Тревър. Преди да се качиш горе, искам да ми кажеш дали си видяла кой извърши това гнусно дело?
— Не, бабо! Огледах се наоколо, но не видях никого. Този, който стреля, трябва да се е крил зад скалата.
Лейди Адела отмести поглед от пребледнялото лице на Бранди. Загледа съсухрените си пръсти замислена.
— Сигурно е бил някой бракониер — предположи Констанс.
— От години тук няма бракониери — възрази старицата. — Хората не са толкова глупави. Някой се е опитал да убие херцога!
Когато пристигна господин Тревър, Констанс повтори и пред него своето предположение.
— На петдесет километра оттук няма бракониери — възрази Бранди със студен и прегракнал глас. — Точно така е, както каза баба!
— Бих казал — започна следователят, но тя чу гласа на Малкия Робърт и хукна натам. Той само кимаше
