с глава, докато го запознаваше с подробностите. Когато стигнаха пред стаята на херцога, Робърт я потупа по ръката и затвори вратата пред нея.
Сякаш времето беше спряло. Бранди се върна при останалите. Господин Тревър говореше нещо с лейди Адела. Когато момичето влезе, той вдигна глава.
— Ще решим всичко, лейди Адела, когато чуя разказа на Брандела. — Той се намръщи. Когато чу подробностите, стана още по-намръщен. — Изглежда, си спасила живота на херцога, момиче? Госпожо, разбирам, че господин Пърсивал Робъртсън е доста съмнителен?
— Да, така е — отговори бавно тя. Гледаше го, както лисицата фазан. После изправи гордо гръб и отсече: — Ще престанеш да мислиш глупости, Тревър! Ще ти бъда благодарна, ако не заместваш човек от семейството в тази история. Няма да се учудя, ако попиташ дали подаграта на Клод Робъртсън не е измислена и дали той не е натиснал спусъка! Твоята работа е да откриеш истинския виновник, а не да мислиш глупости!
Бръчките около устата на господин Тревър станаха по-дълбоки, но той остана спокоен.
— Работата е сериозна, госпожо. Опитвам се само да изпълнявам своя дълг. Искам за момент да забравите за онзи непрокопсаник и да ми кажете кой според вас е заинтересуван от смъртта на английския херцог? И не ми повтаряйте повече за честните и верни Робъртсънови! Това не е най-важното сега. Животът на ваш роднина е в опасност.
Човекът, в когото се съмняваше Бранди, беше Пърси. Искаше да изкрещи името му. Беше се появил твърде скоро, сякаш е бил на скалите. Но размисли и си каза, че всъщност всеки Робъртсън щеше да спечели от смъртта на Ян.
Лейди Адела удари силно бастуна си в пода и изръмжа с отвращение:
— Повтарям ти, Тревър, душиш пред чужда дупка. Нито един член на семейство Робъртсън няма да извърши такова гнусно дело!
Следователят остана спокоен. Би могъл да й каже, че покойният Енгъс би прострелял някого в гърба, без да му мигне окото. Но не искаше лейди Адела да припадне от гняв. Най-подозрителен му се струваше господин Пърсивал Робъртсън. След узаконяването му той беше следващият наследник на титлата. Ами Клод и синът му Бъртранд? Не замисляше ли дяволската старица да възвърне правата им? Не, нямаше никакво намерение да освобождава от отговорност който и да е член на семейството. Каква заплетена история. Защо се беше случило с английския херцог, и то точно в неговия район? Не беше честно! Той се изправи, за да си върви.
— Нека да вярваме, лейди Адела, че утре херцогът ще ми даде повече информация. Ще дойда, за да разговарям с него. Дано Господ го остави жив!
Тя изсумтя и махна с ръка след него.
— Разбира се, че ще е жив, глупако! Той носи моята кръв. Няма да се предаде на куршума на някакъв страхливец!
Когато Краби изпращаше господин Тревър, лейди Адела изгледа презрително Фелисити. Тя седеше на дивана с все още замаян поглед. Изглеждаше толкова безпомощна и крехка, че старицата завидя на способността й да се преструва.
— Бранди, извикай камериерката на лейди Фелисити. По-добре е да се оттегли в стаята си.
Момичето побърза да изпълни поръчката й. Като имаше с какво да се занимава, нямаше постоянно да мисли за случилото се.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
Отдавна мина пладне, а Малкият Робърт още не слизаше долу.
— И да разкъсаш шала си на парчета, няма да дойде по-бързо, дете — каза лейди Адела. — Представям си какво си преживяла! Да чуеш изстрелите, да го гледаш как пада и да го прикриеш с тялото си! Направила си добро дело, като си спасила живота му, момиче!
— Да, бабо. — Бранди продължаваше да дърпа ресните. Мина й през ум, че баба й се отнасяше необичайно любезно с нея. Ако не беше толкова изплашена за Ян, това щеше да я изнерви.
Краби влезе в дневната и съобщи:
— Елгин Робърт, милейди!
— Не съм сляпа, Краби! Е, Малки Робърт, как е херцогът?
Докторът не се обиди, като чу прякора си. Беше свикнал с него през последните петнадесет години, защото беше висок само около метър и петдесет. Личеше, че е изморен. Той потри с пълничките си пръсти челото си и се приведе към лейди Адела.
— Мисля, че негова светлост ще се оправи, лейди — изрече със слаб, почти момичешки глас. — Куршумът е влязъл точно под лявото му рамо. Трябва да добавя, че вашият роднина има много силна воля. Не издаде дори звук, когато вадех оловото. Сега е блед и изтощен, но само треската и инфекцията може да ни безпокоят.
Малкият Робърт с благодарност прие чаша чай от Констанс и отпи голяма глътка.
— Херцогът е млад и силен. Справя се доста добре с положението, въпреки че раната е сериозна. Тревър откри ли кой е стрелял по него? Бранди?
Лейди Адела заяви:
— Този глупак Тревър си отиде толкова неосведомен, колкото и дойде. Кълна се, че го бива да хваща само безделници, които крадат ябълки. Той е на мнение, че някой от нас е прострелял херцога. За съжаление Бранди не може с нищо да изясни нещата.
— Негова светлост буден ли е? — попита девойката.
— Не, момичето ми. Дадох му лауданум. Сънят лекува най-добре.
В стаята влязоха Пърси, Джил и Бъртранд. Лицата и на тримата бяха бледи и изтощени. Малкият Робърт се обърна към тях:
— Благодаря за помощта ви, господа! — После внезапно млъкна. Един от тях беше докарал тази беда на главата на херцога. Каква бъркотия само!
Бъртранд кимна и попита:
— Тревър идва ли, лейди Адела?
— Да. Тъкмо се оплаквах на Малкия Робърт от него. Наумил си е, че някой от семейството е виновен. Разбира се, спокойно може да е някой скитник. Нито един Робъртсън не е способен на такава низост! Всъщност мъжете от нашето семейство са и доста точни в стрелбата. Убиецът е стрелял три пъти, а е улучил само първия!
— Къде е чичо Клод? — попита Бранди.
Бъртранд зяпна.
— Боже Господи, Бранди! Нали не мислиш, че баща ми е извършил тази гнусотия?
— Между другото — прекъсна го Пърси — знае ли се къде е бил всеки от нас, когато е бил прострелян Ян? От това, което знаем, може и самата Бранди да го е направила!
— Може да започнем с тебе, Пърси — хладно изрече Бъртранд.
— О, скъпа братовчеде, дали не долавям подозрение в гласа ти? Ако искаш да знаеш, бях се постарал да избегна противната воня на любимите ти овце. Това беше трудна задача, защото вятърът я разнася навсякъде.
— Не мисля, че този спор ще ни помогне — обади се Джил. — Нито ще засили доверието и приятелството между нас. А къде е лейди Фелисити?
— Тя изпадна в истерия и после припадна — обясни Констанс. В гласа й се долавяше злорадство.
— Как можах да попитам изобщо — отбеляза той и въздъхна. — Трябваше да се досетя. Някои неща не се променят, нали?
Малкият Робърт съсредоточено пиеше чая си. Чувстваше се неудобно от техните приказки. Нямаше търпение да си тръгне. Дори съжаляваше тези, които са задължени да останат.
— Виждам, че моето присъствие тук вече е излишно — каза и стана. — Ще посетя херцога утре сутринта. Бранди, не се плаши! Той ще се оправи.
— Какво да правим, ако през нощта състоянието му се влоши? — уплашено попита тя.
— Живея само на петнадесет минути от тук, момиче.
