отговориш, че това ще те направи щастлива. Не желая никакви възражения! Ясен ли съм? — Отново я целуна. — Кажи ми, че всичко си разбрала. Може просто да кимнеш с глава. — Продължаваше да я целува. Искаше му се да гали цялото й тяло.
Бранди се отдръпна и се усмихна.
— Имаш приятен вкус. На тежък грях. Сладък и горещ си, точно какъвто очаквах да бъдеш!
— Престани вече! Кажи, че ще се омъжиш за мен, или ще те целувам, докато останеш без дъх. Ще те целувам, докато настане приливът и ни отнесе в океана.
Погали лицето му. Почувства се по-възрастна от него. Усети болка в сърцето.
— Ян, искам да ми кажеш нещо. Ако не се беше случило това между нас, щеше ли да се освободиш от лейди Фелисити?
— Друга глупост! Знаеш, че съм безкрайно щастлив, че тя развали годежа ни. Тя няма нищо общо със случилото се.
Бранди сведе поглед и прошепна:
— Ако не бях дошла в леглото ти, щеше ли да ме помолиш да се оженим?
Такъв удар не беше очаквал. Трябваше да оправи нещата един път завинаги.
— Знам, че не си безразлична към мен. Това беше очевидно от онзи следобед, когато нахлу в стаята ми. Не отричам, че се опитах да не мисля за това. Отнасях се с теб като с дете. Правех го, защото бях сгоден за Фелисити и знаех, че не мога да те притежавам. Спомняш ли си онзи ден в колибата? Целунах те и ти отговори на целувката ми. Отчаяно те исках. Знаех, че и ти изпитваш същото. Искала си една нощ с мен? Сега ти предлагам всичките нощи до края на живота ни. Вярно е, че сама дойде при мен. Но ти не си покварена жена и не си ми безразлична! Ти си весела, мила и умна. Уверен съм, че добре ще си подхождаме. Прости ми, ако не се изразявам добре. Знам, че последното нещо, което би желала, е да оттегля предложението си.
Бранди го гледаше безмълвна. Искаше й се всичко да беше по-различно.
— Аз не подлагам на съмнение своите чувства, Ян — каза накрая.
— Какво означава това?
— Виж, може да съм млада и неопитна, но не съм глупава. Никога няма да се омъжа без любов! Не, не ме прекъсвай! За да ме направиш английска херцогиня, ще ти бъдат необходими много търпение и снизходителност. Нямам място в твоите среди, Ян. Не искам да кажа, че ще сгреша вилицата по време на вечеря, или че ще изтърся някоя глупост пред кралицата. Ти си бил възпитан да бъдеш херцог и господар на имение в Англия. Аз бях отгледана от лейди Адела. Да, това кара доста хора да се мръщят. Никога не съм напускала Пендърлей. Всичко, което обичам, и хората, които познавам, са тук, в Шотландия. Не разбираш ли?
— Това са незначителни неща. Ти си много умна. Няма да ми е трудно да ти помогна.
— Това, което изтъкнах, не е най-важното. Ти не обичаш мен, а нея! Не мога да се омъжа за теб при тези обстоятелства!
Искаше му се да я разтърси, а носле да я целуне.
— Аз не обичам Фелисити! Никога не съм я обичал! Защо, по дяволите, не ми повярваш?
— Знам, че никога не си обичал Фелисити.
— Тогава за кого говориш?
Бранди се опита да се усмихне въпреки болката.
— Да, не можеш да отречеш, че обичаш Мариан? Разбира се, че не си обичал Фелисити! Тя е бледо копие на първата ти съпруга. О, Ян, как бих могла да те откъсна от жената, умряла преди шест години? Всеки път, когато забележиш колко съм тромава, ти ще ме сравняваш с нея и ще ме намразиш. Обичай я, щом искаш, само не ме карай да съпернича на призрак!
Ян скочи от камъка и застана пред нея. Очите му бяха потъмнели.
— Защо играеш тази игра с мен — закрещя той. — Да не би да искаш да се чувствам по-виновен, отколкото съм? Не мога да приема това, което казваш! Не разбираш ли, Бранди? Трябва да подредя нещата в живота си! Нямам друг избор.
Тя също се изправи и отвърна с достойнство:
— Казах ти и пак повтарям: освободен си от всякаква отговорност. Няма да ти позволя да се пожертваш. Не се тревожи, че някой ще разбере за прекараната с теб нощ. Нямам намерение да казвам на никого.
Ян беше много разстроен.
— Забрави Мариан! Тя е мъртва, а ти си жива. Аз също съм жив и двамата ще се оженим. Ще живеем заедно и ще бъдем щастливи, повярвай ми! Аз ти се възхищавам, а ти ме обичаш. Искам те повече от всяка жена, с която съм се познавал от много време.
— Но не можеш да кажеш, че ме обичаш, нали, Ян? Не както си обичал Мариан?
— Бранди, искам да се оженим и да дойдеш с мен в Англия! — изрече го твърдо и решително. — Разбираш, че е глупаво да остана тук. Убиецът непременно ще се възползва от това. Нищо не ме задържа тук. Реших проблема с овцете. Омъжи се за мен и нека да заминем за Англия!
— Съжалявам, но не мога да го направя, Ян! Колкото до онзи негодник, мисля, че наистина трябва да се върнеш в Англия. Няма да понеса отново да бъдеш наранен. Върни се у дома, Ян! Ти вече направи доста за Пендърлей. Спаси имението. Оказа се по-благороден, отколкото очаквахме. Върна на Бъртранд достойнството и отговорността. Даде му възможност да се погрижи за нас. Сега, благодарение на теб, ще живеем по-добре. Прав си, вече имаме и овце. Всички са по-щастливи от циганин, напълнил шепата си с монети. Върни се у дома!
Ян я гледаше и не знаеше какво повече да каже. Бранди кимна и пое по брега към Фиона. Детето продължаваше да строи кулите върху пясъчния си замък.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА
Ян и Бъртранд разговаряха пред главното стълбище на замъка. Краби и Мабли товареха багажа в каретата. Малкият Алби държеше юздите на конете. Беше почти седем сутринта. Топлото утринно слънце обещаваше хубав пролетен ден.
Ако някой мислеше, че херцогът си заминава, защото се страхува за живота си, никой не спомена и дума. Той беше благодарен на това. Нямаше настроение да обсъжда каквото и да било с никого, особено въпроса за негодника, опитал се да го убие.
— Колкото и да ми се иска да останеш, Ян, по-спокоен съм, че си заминаваш. Ще ти пиша, за да те информирам как вървят нещата с шевиотските овце.
— Ще очаквам това, Бъртранд. Искам да знам, че и при земеделците всичко е наред. Пиши ми как вървят нещата в семейството. Въпреки че съм само далечен роднина, ще бъда щастлив да знам, че всички са добре. — Предишната вечер се беше сбогувал с всички, търсил в очите им отговор на въпроса, кой беше пожелал неговата смърт. Бранди беше изчезнала.
Веднага след вечеря се беше оттеглила. Не беше имал възможността да разговаря с нея насаме. Не че имаше какво да й каже. Той никога нямаше да я разбере.
Мариан беше мъртва от много години. Защо втората му съпруга трябваше да се вълнува от факта, че понякога я сънува? Дали наистина още не беше я прежалил? Ако понякога отново преживяваше кошмара от Париж, влюбената жена би трябвало да разбира това. Беше й казал, че се възхищава от нея. Въпреки че го обича, Бранди беше още прекалено млада.
— Ще продължавам да изисквам от Тревър. Сигурно има още какво да се направи.
— Желая ти успех, Бъртранд.
— Извинете, ваша светлост! Може ли да поговоря с вас, преди да заминете?
Ян трепна от гласа й. Като я видя, нещо стопли душата му. Същевременно му се искаше да я удуши. Бранди стоеше на няколко крачки зад него. Изглеждаше нервна и несигурна. Може би беше променила решението си? Може би искаше да се извини и да го помоли да се ожени за нея? Сигурно беше така. Пристъпи към нея. Искаше му се да разплете проклетата й плитка и да разпусне косата й. Да зарови лице в нея и да усети аромата на лавандула. На лавандула? От къде знаеше това? Сигурно от нощта, която бяха прекарали заедно.
