исках да се разочароваш от мен.
— Имах ли вид на такъв?
— Не, но аз ги прикрих!
Ян се пресегна и смъкна отново нощницата на кръста й.
— Още не съм отвратен. Мислех, че когато сме заедно, ти си объркана по други причини. А онази кадифена рокля, която ти донесох от Единбург? Доколкото си спомням, тя беше с доста изрязано деколте.
— Много е красива. Когато я облякох, се почувствах като кралица. Но не мога да я носа, Ян! Цепката между гърдите ми започва чак от гърлото!
Той се усмихна, след това попита сериозно:
— Бранди, лъгал ли съм те някога? Дал ли съм ти повод да не ми вярваш?
— Не.
— Подай ми ръцете си и остави нощницата да падне на земята.
Тя дълго време остана неподвижна. Стоеше и го гледаше.
— Много ми е трудно да го направя!
— Хайде, дай ми ръцете си.
— О, скъпи! — Бранди му подаде едната си ръка. Другата продължаваше да придържа нощницата.
— Двете, ако обичаш!
Тя затвори плътно очи и протегна и другата си ръка. Нощницата изшумоля по бедрата й и меко се свлече на пода.
Ян едва не глътна езика си. Господи, тя не съзнаваше колко е красива! Искаше му се да погали цялото й тяло. Едрите й гърди подчертаваха тънкото й кръстче и красивите бедра. Коремът й беше плосък. В основата му имаше тъмно рус триъгълник. Краката й бяха дълги и стегнати. Без съмнение беше най-красивата жена, която беше виждал. Дали не я приемаше като такава, защото я обича?
Ох, тези нейни гърди! Нямаше да се измори да ги гледа.
— Отвори очи, Бранди! Сега ела с мене! Помогна й да се измъкне от нощницата и я поведе към тясното огледало, закачено до старата ризница. Накара я да застане пред него и постави ръце на раменете й.
— Ти си красива жена. Погледни се и ми кажи дали те лъжа.
Пръстите му хванаха здраво раменете й. Бранди си наложи да се погледне. Гърдите й зяпаха безсрамно отсреща.
— Господи, ужасна съм! — Понечи да се измъкне от ръцете му.
— Не искам да изкарваш съпруга си лъжец, Бранди! Погледни се! Толкова си красива! Мисълта, че си моя, кара коленете ми да треперят.
Тя отново отвори очи и се погледна в огледалото. Видя, че той стоеше зад нея. Погледите им се срещнаха. Ръцете му започнаха бавно да отмятат, косите от лицето и раменете й.
— Имаш ли някакви забележки относно лицето си? Не? Тогава слизаме надолу.
„Контролирай се“ — заповяда си Ян. Това беше най-трудното нещо, което беше правил през живота си. Въздъхна дълбоко и отпусна ръце. Пръстите му започнаха да я галят, докато се спряха на гърдите й. Преглътна конвулсивно.
Устните й се разтвориха. Ян се наведе и леко целуна слепоочието й. Все пак беше мъж, а не момче. Трябваше да се справи с тази ситуация! Чу се да казва:
— Гърдите ти са прекрасни! Не забравяй колко кльощава е Мораг. Женската ревност и глупост са я накарали да ти говори така.
Наложи си да остави гърдите и обхвана кръста й. Когато пръстите му погалиха корема й, почувства как тя потрепери. Надяваше се това да е от страст, а не от смущение. Да и дишането й се учести. Трябваше да му се довери. Тогава щеше да я отведе в леглото.
— Помниш ли, когато ми каза, че аз съм красив? Колко си глупава, Бранди!
Тя се извъртя в ръцете му и го прегърна силно.
— Честно ли говориш, Ян?
— Напълно.
Бранди разтвори ризата му. Ръцете й се плъзнаха по гърдите и корема му: той не можеше повече да се контролира.
— Ти си една вещица — измърмори и бързо се съблече. Грабна я и я понесе към леглото. — Кълна се, че този път няма да те боли! Само ще ти бъде хубаво!
Бранди искаше да му каже колко е красив, но устните му бяха върху гърдите й. Тя не можеше да повярва, че изпитва такова удоволствие. Едната му ръка нави гъстите й коси. Устните му се спряха върху нейните, а другата му ръка се устреми между бедрата й.
— Ох, а аз какво да правя, Ян?
— Ти ли? Ами ръцете ти са навсякъде по тялото ми. — Искаше му се да погали члена му, но това можеше да почака. Имаха още толкова много нощи. — Сега не мърдай! Просто се наслаждавай на това, което ти правя!
— Добре! — Когато устните му отново завладяха нейните, Бранди се почувства съвсем безпомощна. — Ох, Ян, не знам какво да правя!
— Просто не говори. Отпусни се и се наслаждавай!
Устните му запълзяха по бедрата й. Езикът му откри женската й същност. Бранди извика шокирана:
— Господи, не знаех, че…
Изгаряше от нетърпение. Той не трябваше да спира. Ако го направеше, беше сигурна, че ще умре. Притисна се към устните му. Отдаде се напълно на чувственото удоволствие. Когато достигна до първия си оргазъм реши, че ако сега умреше това съвсем нямаше да бъде лошо.
Ян галеше тялото й, докато тя се успокои. Тогава съвсем бавно проникна в нея. Младата жена го притисна силно към себе си, за да влезе по-дълбоко. Очакваше да я заболи, но болка нямаше. Само една изключителна цялост. Не знаеше къде свършва той и къде започва тя. Несъзнателно се движеше в неговия ритъм и го притискаше към себе си. Когато Ян въздъхна, Бранди го погледна. В този момент разбра, че ще го обича до края на дните си.
Чувстваше такова задоволство, че се зачуди дали извън тази стая съществува нещо. Не желаеше този миг да свършва. Искаше Ян да лежи върху нея. Той дишаше дълбоко и тежко. Сърцето му биеше върху гърдите й. Все още беше дълбоко в нея. Чувстваше се прекрасно.
— Обичам те — прошепна Бранди в рамото му. — Този път не те ухапах!
Ян се засмя и се подпря на лакти.
— Е, Бранди, мислиш ли, че желанието ми за теб е достатъчно? Дали си представям Мариан или друга жена, когато съм вътре в теб? Ще ме приемеш ли като твой любовник и съпруг?
Тя го гледаше. Не знаеше как да опише чувствата си. Кимна и отново каза:
— Обичам те. Вечно ще те обичам!
— И аз те обичам! А гърдите ти са прекрасни. — Наведе се и ги целуна. Изпъшка и отново ги целуна. — Това са най-хубавите гърди, които някога съм виждал. Позволи ми да убия Мораг!
— Не, аз ще го направя — отговори му напълно сериозно. — Толкова е ограничена и глупава!
Той се засмя щастливо.
— Загубих два месеца, Бранди! Но никога вече няма да те изпусна от очи.
— Или от леглото си?
— Не можеш да си представиш какво ще ти се случи, когато се оженим! Запомни, Бранди, твоето удоволствие ще бъде задача номер едно за мен! — Притисна я толкова силно, че тя изписка. Целуна ухото й. — Благодаря, че не ме ухапа!
— Ян, може ли да те попитам нещо?
Беше толкова сериозна, че той се надигна да я погледне в очите.
— Да?
— Би ли искал да имаме деца? Спомням си, че се шегуваше с Фиона казваше, че искаш половин дузина като нея. Наистина ли мислиш така, или просто се шегуваше с Джил?
— Разбира се, че ги искам! Това не означава, че ще те превърна в разплодна кобила. Ще родиш точно толкова, колкото искаш. Има начини за предпазване от бременност и ние ще се възползваме от тях.
