— Наполеон? За какво говориш, Бъртранд?
— Само глупости. Исках да се убедя, че наистина не ме слушаш. Мислите ти са прекалено далеч.
— Всъщност не толкова далеч — каза Ян и се ухили. — Извинявай. Ако трябва да бъда честен, наистина обмислям някои нещо.
— Притесняваш се, че убиецът те дебне?
— Не съвсем. Сега, като отвори дума, може би не трябва да го забравям съвсем.
— Какво кроиш?
Херцогът му се усмихна широко.
— Съвсем скоро ще разбереш, приятелю. Снощи на вечерята видях, че с Констанс имаш напредък?
Бъртранд забеляза нещо върху пръстите си.
— По дяволите! — изруга внезапно той. — Толкова е малка и наивна въпреки желанието й да изглежда като Бранди. Знаеш, че лейди Адела и баща ми постоянно ни дразнят, но това изобщо не помага. — Младият мъж въздъхна тежко. — Всъщност аз нямам какво да й предложа. Да живее в пристройката с мен и баща ми? Въпреки че Пърси вече не е проблем, в ума й непрекъснато се въртят хубави дрехи, карети, камериерки и живот сред висшето общество. Какво мога да й дам тук, в Пендърлей? Само стадо миризливи овце!
— Не драматизирай нещата, Бъртранд! Ще ти кажа кой е проблемът, но не искам да ми се сърдиш.
— Не виждам защо трябва да го правя. Лейди Адела и баща ми са доста красноречиви. Когато млъкне единият, започва другият.
— Мисля, че трябва по-здраво да стегнеш юздите. За мен няма съмнение, че Констанс не е безразлична към тебе. Тя има нужда от здрава ръка, а твоята трябва да е точно такава. Констанс е романтична девойка и може да бъде много добра съпруга, ако успееш да я направиш такава.
Бъртранд оправи червения перчем върху челото си. Мълчеше, но си личеше, че сериозно обмисля думите му. Внезапно удари с ръка по коляното си.
— Прав си, по дяволите! Наистина ли смяташ, че трябва да бъда по-твърд с нея?
— Разбира се. Уверявам те, че можеш да се справиш. Ако не го направиш, не искам да имам нищо общо с тебе!
Бъртранд стана. Счетоводната книга беше забравена.
— Да — измърмори повече на себе си. — Ще го направя! Не веднага, разбира се. Трябва да обмисля стратегията си. Липсата на такава даде възможност на англичаните да ни победят през четиридесет и пета. Ще реша точно какво и кога да направя.
— Желая ти успех — извика след него Ян.
Бъртранд изхвърча от трапезарията, без да се обърне назад. Прехвърли в ума си какви задачи имаше през деня. Никоя не беше по негов вкус. Усмихнато се съсредоточи върху една, която щеше да изпълни с удоволствие. Тъкмо беше тръгнал към пристройката, за да се по-изчисти, когато срещна Констанс. Вятърът рошеше тъмните й къдрици. Той реши, че наистина е възхитителна. Изправи рамене и изчака да го приближи.
— Ох, миришеш на овце, Бърти!
Може би не беше най-доброто начало, но това нямаше значение. Трябваше да се възползва от възможността, защото вече имаше стратегия.
— Да, Кони. Страхувам се, че няма спасение от това. Поне през деня.
Красивите й зелени очи се разшириха. Тя имаше най-забележителните мигли на света и сама знаеше това.
— Какво означава поне през деня?
Изглеждаше наистина заинтересувана.
— Означава, че няма да има нощ, през която да не ме харесаш!
— О! — Девойката изучаваше върха на обувките си.
— Ще се разходиш ли с мен? — Младият мъж осъзна, че двамата стоят един срещу друг. Един господар на положението можеше да бъде красноречив и докато се разхождат.
— Да. — Когато й протегна ръка, тя не се поколеба да я приеме.
— Кони, кога ще навършиш седемнадесет? — Въпросът му беше доста неочакван.
— През август, Бърти.
— Трябваше да си спомня. Съжалявам, но умът ми беше зает с други, по-важни дела. Не е ли странно, че съм те познавал през целия ти живот?
Констанс си спомни за пълничкото, рошаво момиченце, което беше, и пребледня. Тогава си представи Бъртранд, който беше с четиринадесет години по-възрастен от нея, и се засмя.
— Ти беше такъв дългунест! Косата ти беше по-червена от залез преди буря!
— Дали децата ни ще имат моята рижава четина или твоите красиви тъмни къдри, Кони?
Девойката се изсмя нервно.
— Що за въпрос, Бърти? Страхувам се, че си слънчасал! — Погледна го изпод ресниците си.
— Не, ти си тази, на която позволявам да стои много на слънце. Може да забравиш всички глупости за Пърси и за всеки друг мъж освен за мене!
Тя тръсна къдри.
— И какво ще стане, ако не го направя, господарю?
А, значи го беше признала! Господар! Звучеше прекрасно. Той отвърна леко усмихнат:
— Ще те напердаша, момиче. — Сграбчи я за раменете и я разтърси леко.
— Ще ме набиеш — задъха се тя. — Наистина ли ще го направиш, Бърти?
Това го възбуди. Самоувереността му се върна. Точно от това имаше нужда. Добре, че беше херцогът, за да му отвори очите.
— Да! Ако погледнеш друг мъж, ще те напердаша!
— Ако го направиш, вече няма да съм толкова хубава!
Бъртранд успя да запази свирепия си поглед, но в гласа му имаше голяма доза интимност.
— Никога няма да накърня хубостта ти, Кони! Но ако не си послушна, може и да натупам сладкото ти задниче. Да, ще те сграбча между краката си, ще вдигна роклята ти и… О, Господи, не ме изкушавай! — Гледаше я как навлажнява устни с езичето си. Бързо додаде: — Може би ще го направя, защото те искам, Кони? Искам ръцете ми да се уверят, че навсякъде си толкова бяла и нежна. Това сигурно ще ти достави удоволствие!
Тя се изчерви. Устните й бяха разтворени. Гледаше го така, сякаш за пръв път го виждаше. Той беше гений!
— Искам да се омъжиш за мен през август! Нямам намерение да чакам повече, Кони!
Тъмните бадемови очи го изгледаха така, че едва се овладя да не я повали на земята. Констанс го погали по лицето и кимна с глава.
Бъртранд я притисна силно до гърдите си и я целуна. Когато устните й се разтвориха, той помисли, че наистина е господар. А това беше едва първият му опит!
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА
Херцогът огледа дневната. В нея се бяха събрали много хора, но Бранди не беше там. Къде, но дяволите, се губеше? Не я беше виждал цял ден. Каква игра играеше сега? Хвана се, че очаква с нетърпение новия й номер. Тя наистина умееше да го изненадва. Влезе Бъртранд. На лицето му се беше настанила доволна физиономия. Ян забрави Бранди за момент.
— Скъпи мой приятелю — рече той, — от ликуващия блясък в очите ти мога ли да направя извода, че си победил момата?
— Да, но все още не казвай на никого! Искам да обявя нашия годеж по време на вечеря.
Бъртранд зяпна към вратата.
— Господи Боже!
Ян се обърна. В дневната грациозно влизаше Бранди. Самият той застина, загледан в нея. Беше облякла синята кадифена рокля, която й беше купил в Единбург. Вървеше с изправени рамене. Прекрасните й гърди се подаваха от деколтето. Беше вдигнала косите си и ги беше привързала със синя панделка. Върху голите й
