Нямаше представа какво щеше да открие. Роухън й бе оставил бележка върху тоалетката, за да я помоли да дойде на този адрес. Невъзможно бе да я очаква тук с някоя любовница, нали? Къщата беше очарователна. Но кой се нуждаеше от втора къща, ако не трябваше да държи любовница в нея? Въпреки това почука усмихнато на входната врата.
Отвори й сам той.
— Добър вечер, скъпа моя. Щастлив съм, че откри бележката ми и дойде дотук.
— Здравейте, милорд. Да не би да има някоя гола жена в спалнята? Или пък в салона, разположена прелъстително в някое канапенце? А защо не в кухнята, просната върху масата?
Баронът замълча разочаровано.
— Никъде нямаше нито една жена последния път, когато огледах. — Целуна я леко, после свали пелерината й и я хвърли върху облегалката на един стол в малкия вестибюл. — Ела, Сузана.
Хвана я за ръката и я поведе в уютния салон, осветен от безброй свещи. Доминиращата мебел в стаята бе голямо бюро, отрупано с книжа. Книжа бяха разпръснати и на пода около него.
На канапето нямаше гола жена.
Нямаше дори портрет на гола жена над камината от италиански мрамор. Тапетите бяха бледосини, а не вулгарно червени.
— Реших, че е по-добре да ти покажа, отколкото да ти кажа.
— Да ми покажеш какво? Какво да ми кажеш?
Баронът изглеждаше странно смутен.
— Всъщност — започна бавно той, — време е да ти кажа истината. — Филип ме мъмри отдавна, повтаря, че е време, но аз исках да изчакам, докато дойде подходящият момент.
Какво ставаше с безупречния й съпруг?
— Е, както знаеш, според мен истината обикновено е най-подходяща, поне в повечето случаи.
Маунтвейл си пое дълбоко въздух. Беше му трудно да продължи.
Сузана не каза нищо, само му се усмихна, очакващо. Най-сетне не издържа и рече:
— Знаеш ли, че си по-красив в този момент, отколкото бе само преди два часа по време на вечеря?
— Няма да улесниш задачата ми, нали, Сузана?
— Определено. Не бих искала да ме помислиш за някоя трудна и нежелаеща да сътрудничи съпруга. И така, съпруже мой, защо, по дяволите, ти е тази очарователна къщичка? Не виждам каква нужда имаш от втора къща само на четири пресечки от другия ти дом. И какво е това голямо бюро насред салона? Какви са тези книжа?
Той си пое отново дълбоко въздух.
— Надявам се, че няма да се разочароваш, Сузана, но истината е следната: аз не съм женкар. Нямам абсолютно никакви развратни наклонности. Не съм спал с всички лондончанки.
Е, това не го беше очаквала! Младата жена го гледаше, неспособна да проговори.
— Но човек с твоята репутация… — успя най-сетне да възвърне донякъде дар слово тя.
— Точно така — отвърна Роухън. — Това е моята репутация, не аз самият.
— Но защо? Защо са били нужни тези преструвки? Защо е трябвало да караш хората да те мислят за сатир, за женкар, за… за…
— Не се сещаш за други определения ли? Има още, но би могла спокойно да забравиш и тези, които вече изрече.
Баронът сведе глава, целуна я и взе ръката й.
— Много е просто — не исках да разочаровам родителите си. Те желаеха отчаяно да бъда като тях. И, можеш да ми вярваш, репутацията и на двамата е напълно истинска. Когато разбрах, че Джордж и Тиболт не възнамеряват да вървят по техните стъпки, просто нямах друг избор — оставах само аз. Но, нали разбираш — всъщност това не бях аз, не истинският аз.
— Но ти ме любиш така, сякаш си го правил много повече пъти, отколкото се полага за един мъж… о, Боже.
Тя се взря в него, натъжена от думите, излезли сами от устата й.
— Е, да, но това е по-различно. Тогава ти казах истината. Баща ми действително ме предаде в ръцете на една от своите любовници, щом навърших четиринайсет години. Приготвих се за борба и се постарах да се представя добре. Честно казано се забавлявах доста. Но никога не съм изпитвал силно желание да легна с всяка жена, която зърна. Единствено с теб. Всеки път, когато те погледна, ми се иска да те метна на рамо и да те отнеса в леглото си. Но само теб, Сузана, само теб.
Докато говореше, лорд Маунтвейл наблюдаваше съпругата си внимателно и за притеснения му поглед тя му се стори нещастна.
— О, по дяволите, съжалявам, ако съм те разочаровал. Съжалявам, ако си искала сатир. Извинявам се, ако си гледала на мен като на предизвикателство.
Младата жена се усмихна сияйно.
— О, не, Роухън, ти ме направи най-щастливата жена в Англия. Но, знаеш ли, някак си не съм изненадана. Ти просто никога не си се държал така, както се очаква от човек с твоята репутация. Обичам те, обичам те целия, без значение точно кой или какво си.
— Покажи й проклетите си рисунки, Роухън. А на сутринта, ако небето не се продъни пак да вали, я разведи из градините, които си проектирал.
Сузана се обърна. На прага стоеше закръглена и много красива жена. Тя се усмихна и се поклони.
— Аз съм Лили, икономката на негово превъзходителство. Поддържам чиста и спретната малката му къщичка.
В този момент баронесата вече бе решила, че нищо повече на този свят не може да я изненада.
— Здравей, Лили. Аз съм Сузана Карингтън.
— Да, много добре знам коя сте. Е, най-после изповяда всичките си липсващи грехове, Роухън. Той няма нито една грешна костица в тялото си, миледи. А сега, бихте ли желали чай?
Докато икономката носеше чая, младият мъж показа своите рисунки на любимата си.
— Това ще бъде градината на лорд Дакъри за дома му в Съмърсет. Както виждаш, няма да бъде терасовидна както нашата градина в Маунтвейл Хаус. Ще се простира на едно ниво и високи плетове ще преграждат отделните й части. Там ще има естествено езеро, планирам го по-големичко, с много водни лилии и тръстика, за да изглежда естествено. Лорд Дакъри е любител на розите, затова съм предвидил много беседки, заобиколени с рози — ето виж тук една, другата е десетина метра по-нататък, по-голяма, с прелестна пейчица и няколко стола. От нея човек ще може да се наслаждава на следобедното слънце. Освен това теренът е леко наклонен на запад. На всичкото отгоре през повечето летни и пролетни дни тук полъхва приятен ветрец. Какво ще кажеш?
Сузана го съзерцаваше невярващо.
— Посетил си имението на лорд Дакъри?
— Естествено. Започваме работа след две седмици.
Младата жена обви врата му с ръце. И го целуна.
— О, обичам те. Ти си създаден за мен, точно за мен. Искам и аз да участвам. Знаеш, че съм много добра с цветята, че те се развиват като подивели под моите грижи, защото, също като майка си, имам слабост към растенията. О, моля те, остави ме…
Баронът се разсмя, а след това я прегърна силно.
— Какво щеше да стане с мен, ако не те бях открил? — Целуна я по ухото, по гладката линия на челюстта, после — по устата. — Знаеш ли, че ти също си създадена за мен?
Лили се изкашля от прага.
— Мъж с вашата репутация, милорд, не би трябвало да показва чак толкова любов към съпругата си. Майка ви ще получи конвулсии.
— Майка ми, както добре знаеш, е направена от здрав материал. Пребледня само леко, когато разбра, че има внучка.
Икономката се засмя.
— В такъв случай ви оставям. Добре дошла, Сузана. Наслаждавайте се на съпруга си. Той е действително прекрасен човек. Добрият Господ знае, че такива като него не са много.
Щом тя излезе, младата жена завря лице във врата на любимия си и прошепна:
