правя?
— Това е малко вероятно, тъй като неговият полк винаги е дислоциран в северните райони на страната — опита се да я успокои Чарлз. — Но ако случайно попаднеш там, гледай да не се мяркаш пред очите му.
И двамата разбраха за кого става дума — високия мъж със студените сиви очи, който се казваше Майрън Мередит.
— Ще се постарая да направя както ми казваш.
— А сега — започна с жален глас брат й, — не ме карай да решавам повече въпроси. Уморих се. Последното, което трябва да решим, е къде ще спиш тази нощ.
— Мога да отида на хотел — предложи тя колебливо.
— Мислиш ли, че който и да е уважаващ себе си собственик на хотел с добро име ще даде стая на само момиче по това време на денонощието?
Ориса му се усмихна очарователно.
— Значи трябва да остана при теб.
— Така изглежда. Само се надявам, че Мередит няма да научи за това. Ще си помисли най-лошото. Но нека! Нямам намерение да давам обяснения на никого. Само се моля никой да не разбере, че татко все още е жив.
— Никой не трябва да го вижда в сегашното му състояние… Нека си го спомнят такъв, какъвто беше, когато мама бе жива, а ние — съвсем малки деца.
— Поради тази причина трябва да бъдеш извънредно разумна и внимателна. — Чарлз се превърна в строг настойник. — Ти ще бъдеш госпожа Лейн или както решиш да се наричаш по време на пътуването. Но щом стигнете в Бомбай, изчезвай!
— Обещавам ти, че ще постъпя точно така! — увери го Ориса. — И благодаря ти от сърце, мили Чарлз! Ти си най-прекрасният брат, който някой е имал!
— Ще добавя, че изглежда съм и по-умен, отколкото предполагах — усмихна се виконт Дилингам с нескрито задоволство.
ВТОРА ГЛАВА
Ориса се движеше тихо из каютата, за да не събуди заспалото дете. То беше възбудено от пътуването с влака и когато баба му го доведе на палубата на парахода, затича като лудо, любопитно да види всичко, което го заобикаляше.
За да не се засече с генерала и жена му преди да се качат на борда на „Дорунда“, Ориса бе взела по- ранния влак от Лондон. Като предпазна мярка се наложи Чарлз да се откаже да я изпрати, за да не го познае някой на гарата.
Въпреки всичко той нае файтон, с който отидоха до гарата. Брат й се опита да я успокои.
— Няма да имаш никакви проблеми, щом стигнеш до композирания влак.
Ориса се засмя.
— Забрави ли, че съм омъжена жена. А това значи, че съм напълно в състояние да се грижа за себе си. Нали?
— Ако не бях сигурен, че лейди Критчли е дракон, който ще държи на почтено разстояние от теб всички ухажори, щях да се безпокоя как ще мине пътуването ти — каза Чарлз.
— Не се безпокой — помоли го сестра му. — По-добре се погрижи за себе си. Аз непрестанно ще мисля за теб и ще се моля да бъдеш добре.
Бе целунала брат си за довиждане и бе слязла от файтона с усещане за предстоящо приключение, от което очите й блестяха и тя се чувстваше така, сякаш летеше.
Трудно можеше да повярва, че всичко е истина! Всички пречки бяха преодолени и тя наистина поемаше дългия път към Индия.
Защото както обикновено се появиха доста непредвидени неща, за които трябваше да се погрижи. Първото бе да напусне квартирата на Чарлз рано сутринта. Не се бе съгласила да спи на леглото на брат си, а се разположи на дивана с думите:
— Ти си твърде голям за късия диван, а за мен той ще е повече от удобен — настоя тя. — Освен това не мога да съблека роклята си, тъй като нямам нощница.
Най-после Чарлз се бе съгласил. С няколко одеяла и една пухена завивка тя се затопли и изморена от преживяванията през деня, заспа.
Брат й бе поръчал да го събудят в шест, за да започне новия ден с редовната си езда. Но прислужникът му застана смутен на вратата, когато влезе и видя свитата на дивана Ориса. Господарят му сложи край на съмненията с думите.
— Трябва да изведем сестра ми оттук, без някой да я забележи, Доукинс.
— Това няма да е трудно, сър — увери го старият човек. — Нейна светлост може да използва задния вход.
После погледна вечерната рокля, с която бе облечена Ориса, и си позволи да каже.
— Тази сутрин е много студено, милейди.
— Какво бих могъл да ти дам да облечеш? — разтревожи се Чарлз, след като си даде сметка колко неподходящо облечена е сестра му за ранната сутрин.
Проблемът бе разрешен от изобретателния Доукинс. Той свали една от кадифените завеси, изряза халките, с помощта на които се закачаше, и тя се превърна в прилично кадифено наметало.
— Когато капитанът ми го даде, ще го поставя обратно на мястото му — успокои той гузната й съвест.
С наметалото върху раменете, на Ориса й стана не само топло, но тя се почувства и значително по- удобно. Изпратиха прислужника да наеме един закрит файтон и да дойде с него пред задния вход.
— Като погледнете през прозореца на спалнята, ще видите кога съм дошъл — каза Доукинс на Ориса. — Тогава трябва само да слезете, да завиете наляво и да излезете през намиращата се в края на коридора врата.
Младото момиче застана до прозореца в очакване на файтона. Не след дълго, въпреки ранния час, тя видя да се приближава закрит файтон, който спря пред входа. Още веднъж благодари на брат си, каза му довиждане и забърза надолу по стълбите.
Газовите фенери бяха изгасени. Отвън се процеждаше оскъдна светлина и стълбището тънеше в полумрак. Наложи се да се хване здраво за парапета, за да не падне.
Цареше пълна тишина и покой. Но когато стигна до злополучния първи етаж, внезапно една врата се отвори и от нея излезе някакъв мъж. Сърцето й замря — беше майор Мередит. Твърде късно бе да се обърне и избяга обратно на втория етаж. Оставаше й само да побърза да го подмине с надеждата, че няма да види лицето й. В същото време не можа да се сдържи да не го погледне. Стори й се, че дори в тъмнината вижда презрителния му поглед.
Продължи бързо към следващата площадка сякаш я преследваше хайка ловджийски кучета. Излезе през вратата и се качи във файтона.
Когато по-късно се видя с Чарлз, не му каза за случилото се. Не искаше да го тревожи през малкото минути, с които разполагаха, за да се договорят за последните подробности.
Той бе обещал да отиде да я види същата вечер, преди да тръгне. Но изпрати само една бележка, с която се извиняваше, че не може да изпълни даденото обещание. В нея обаче пишеше, че всичко се нарежда повече от добре.
„Лейди Критчли — пишеше той, — е възхитена, че някоя си госпожа Лейн ще се грижи за внука й по време на пътуването до Индия.“
Все пак на следващата сутрин Чарлз дойде. Тя вече не само бе събрала багажа си, но бе съобщила новината за заминаването както на баща си, така и на графинята.
Когато се върна в къщи предишната сутрин, Ориса помисли, че мащехата й има леко смутен вид. Сигурно и тя е решила, че малко е прекалила с изгонването й предишната вечер. Никой обаче не спомена, че Ориса е отсъствала от къщи през цялата нощ.
Това не й попречи да посрещне Чарлз с думите.
