Сянката на Ендър

— Значи съм бил прав! — заяви Нерон, възвърнал дързостта си.

— Не, не си — рече мъжът. — Защото това забележително дете, изкарало най-високи резултати на всички тестове, свързани с командване, случайно има най-ниските резултати на физическите тестове. И знаете ли защо?

Никой не отговори.

— Бийн, тъй както си се изправил, можеш ли да предположиш защо точно това дете е изкарало най- ниски резултати на физическите тестове?

Бийн знаеше как е попаднал в капана. И отказа да се скрие от очевидния отговор. Щеше да го каже, макар и въпросът да целеше да накара другите да го презират, задето е отговорил. В края на краищата, те и без това щяха да го презират, без значение кой ще отговори.

— Може би е постигнал най-ниски резултати на физическите тестове, защото е много, много дребен.

Много момчета изразиха с пъшкане презрението си към отговора. Презрение към нахалството и суетността, предположи той. Но мъжът в униформа само кимна важно.

— Както би трябвало да се очаква от момче с такива забележителни способности, ти си съвсем прав. Единствено необикновено дребният ръст на това момче попречи на Нерон да е прав, че тук има едно дете с по-високи резултати от всички други. — Той се обърна към Нерон. — Съвсем мъничко те делеше от това да се проявиш като пълен глупак — рече той. — И все пак… дори и да беше прав, щеше да е само по случайност. Счупеният часовник е верен два пъти в денонощието. А сега седни, Бийн, и си сложи ремъците. Зареждането свърши, всеки момент ще полетим.

Бийн седна. Усещаше враждебността на другите деца. В момента не можеше да предприеме нищо, но пък и не беше убеден, че това е пречка. По-важен беше един много по-озадачаващ въпрос: защо мъжът го изложи така? Ако смисълът беше да накара момчетата да се съревновават, можеше да раздадат списък с резултатите на всички от всички тестове, за да може всеки да види къде се намира. Вместо това нарочиха Бийн. Той беше най-дребният и от опит знаеше, че затова ще бъде мишена за всеки злобен импулс в сърцето на кой да е побойник. Защо тогава очертаха около него този голям кръг и практически настояха той да се превърне в основен обект на страх и омраза за всички?

Рисувайте мишените си, прицелвайте се със стрели. В това училище аз ще се справя достатъчно добре, че някой ден да бъда сред надарените с власт и тогава няма да има значение кой харесва мен. Значение ще има само кого харесвам аз.

— Както може би си спомняте — рече мъжът, — преди първата пръдня да излезе от устата на Нерон Хлебарчето, бях започнал да изяснявам нещо. Обяснявах ви, че дори някое дете тук да изглежда като отлична мишена за жалката ви нужда да докажете превъзходството си в ситуация, когато не сте сигурни дали хората ви признават за героя, за когото искате да ви мислят, вие трябва да се контролирате. Приканвам ви да се въздържате от ръчкане и щипане, мушкане, удряне и жлъчни провокативни забележки. Както и от кискане като глигани само защото според вас някой се е оказал лесна мишена. А причината да се въздържате от всичко това, е, че човек не знае кой от тази група в бъдеще ще се окаже командир или адмирал и кой — прост капитан. И ако дори за миг помислите, че начинът, по който сте се държали днес, се забравя с времето, значи наистина сте глупаци. Кой знае кои ще са малцината, които ще станат началници на всички останали от вас. Ако са добри командири, те ще ви използват ефективно в битка, без значение колко ви презират. Но не са длъжни да ви помагат да напредвате в кариерата. Не са длъжни да ви къткат и избутват напред. Не са длъжни да бъдат благи и всеопрощаващи. Само си помислете. Хората, които виждате около себе си, някой ден ще ви дават заповеди, от които ще зависи дали ще живеете, или ще умрете. Бих ви предложил да се потрудите да завоювате уважението им, а не да се опитвате да ги унижавате, за да се перчите като някакви училищни хулигани.

Мъжът отново обърна ледената си усмивка към Бийн.

— Бас ловя, че Бийн вече планира да стане адмирал, който някой ден ще ви дава заповеди. Той дори планира как ще заповяда на мен да поема самотна вахта на някоя астероидна обсерватория, докато костите ми не се скапят от остеопороза и не почна да се влача из станцията като амеба.

На Бийн и през ум не му бе минало да се съревновава точно с този офицер. Нямаше желание да си отмъщава, защото не беше глупав като Ахил. Нито като Димак, който мислеше, че Бийн точно това ще поиска. Той очевидно си мислеше, че Бобеното зрънце ще му е благодарно, защото току-що бе предупредил останалите да не го закачат. Но с Бийн се бяха закачали къде-къде по-корави копелета от тези. „Закрилата“ на този офицер не му беше нужна и разшири още повече пропастта между Бийн и другите деца. Ако Бийн паднеше в едно-две сбивания, той щеше да е очовечен, може би приет. Но сега сбивания нямаше да има. Няма да има лесни начини да изградиш мост.

Това бе причината за раздразненото изражение на Бийн, което мъжът явно забеляза.

— Трябва да ти кажа нещо, Бийн. Не ме интересува какво ще ми направиш. Защото има един-единствен враг, който има значение. Бъгерите. И ако ти можеш да израснеш и да станеш адмирал, който ще ни донесе победата над бъгерите и ще запази Земята цяла за човечеството, тогава ако щеш ме накарай да си изям червата през задника — аз пак ще ти кажа: „Благодаря, сър“. Бъгерите са враговете. Не Нерон. Не и Бийн. Нито дори аз. Така че не се закачайте помежду си.

Той отново се ухили безмилостно.

— Освен това, последния път, когато някой се опита да се заяде с друго дете, изхвърча в совалката при нулева гравитация и си счупи ръката. Такъв е един от законите на стратегията. Докато не разбереш, че си по-силен от врага, се налага да маневрираш, а не да се хвърляш в битката. Смятайте това за първия си урок във Военното училище.

Първи урок? Нищо чудно, че бяха поверили на този тип грижата за децата по време на полети, вместо да го накарат да преподава. Ако следваш тази малка мъдрост, срещу силен враг ще бъдеш парализиран. Понякога се налага да започнеш битката дори когато си слаб. Не да изчакваш да станеш по-силен. В по-силен се превръщаш с всички възможни средства — нападаш изненадващо, промъкваш се, забиваш нож в гърба, атакуваш откъм сляпата страна, мамиш, лъжеш, правиш каквото можеш, за да се увериш, че победителят ще си ти.

Този тук можеше да е много силен като единственият възрастен на совалка, пълна с деца, но ако бе хлапе по улиците на Ротердам, за един месец с тия „маневри“ щеше да се докара до гладна смърт. Ако не го убиеха още преди това, задето говори така, все едно си мисли, че пикае парфюм.

Мъжът се обърна и се отправи обратно към командната кабина.

Бийн го повика.

— Как се казвате?

Мъжът се обърна и впери в него изпепеляващ поглед.

— Вече нахвърляш черновите на заповедите да ми смелят топките на прах ли, Бийн?

Бийн не отговори. Само го гледаше в очите.

— Аз съм капитан Димак. Още нещо искаш ли да знаеш?

По-добре още сега да го научи.

— Преподавате ли във Военното училище?

— Да — отвърна той. — Като слизаме и натоварваме на совалките момченца и момиченца, ни дават отпуска на Земята. Това, че съм на тази совалка, означава, че почивката ми е свършила.

Самолетите с гориво се отделиха и се издигнаха. Не, техният кораб потъваше надолу. И опашката потъваше по-ниско от носа на совалката.

Над прозорците се спуснаха метални капаци. Сякаш падаха все по-бързо и по-бързо… докато най-сетне, с рев, от който им се разтресоха костите, ракетните двигатели не се задействаха и совалката се заиздига отново, все по-високо, все по-бързо и по-бързо, докато Бийн не почувства, че сякаш ще го втикнат през облегалката на креслото му. Стори му се, че това продължи цяла вечност.

А после… тишина.

Тишина, а след това — вълна от паника. Пак падаха, но този път нямаше посока надолу, само гадене и страх.

Бийн затвори очи. Не помогна. Отвори ги пак и опита да се преориентира. Нито една посока не осигуряваше равновесие. Но улицата го бе научила да не се поддава на гаденето — голяма част от храната,