Сянката на Ендър

Димак се срещна с Граф в контролния център на бойната зала. Граф провеждаше всичките си секретни срещи тук, защото Бийн още не бе пораснал достатъчно и не можеше да се промъква през каналите. Бойните зали бяха оборудвани със собствени въздушни системи.

Дисплеят на чина на Граф показваше есе.

— Чел ли си това? „Проблеми на военните кампании между слънчеви системи, разделени от светлинни години разстояние.“

— Доста е популярна сред преподавателското тяло.

— Но не е подписана — посочи Граф. — Ти случайно да знаеш от кого е? Не, нали?

— Не, сър. Вие ли сте авторът?

— Димак, аз не съм учен и ти го знаеш. Всъщност това е написано от ученик.

— От командирското училище?

— Той учи тук.

В този миг Димак разбра защо е извикан.

— Бийн.

— Шестгодишен. Съчинението се чете като труд на учен!

— Трябваше да предположа. Той усвоява тона на стратега, когото чете в момента. Или на преводача му. Макар че не знам как така е чел Фридрих и Бюлов в оригинал — на френски и немски. Той вдишва езици и после ги издишва.

— Какво ще кажете за статията?

— Вече знаеш, че за мен е направо убийствено да опазвам ключовата информация от това момче. Щом може да напише това въз основа на сегашните си знания, какво ли щеше да стане, ако му кажехме всичко? Полковник Граф, защо не го дипломираме веднага във Военното училище. Ще го пуснем да се вихри като теоретик и ще следим какво бълва?

— Работата ни не е да намираме теоретици. И без това е твърде късно за теория.

— Просто мисля… вижте, кой би последвал едно толкова дребничко дете? Той си губи времето тук. Но когато пише, никой дори не подозира колко е дребен, нито колко е малък.

— Разбирам те, но няма да нарушаваме секретността, точка.

— Той не заплашва ли вече доста сериозно охраната?

— Мишката, която пълзи из каналите?

— Не. Според мен е твърде голям. А и вече не прави странични лицеви опори. Според мен риск за сигурността е прозрението му, че сме изпратили бойната си флотилия още преди поколения. Предполагам, че сега се чуди защо продължаваме да обучаваме деца за командири?

— От анализа на съчиненията му и от дейността, която върши — ползвайки системата като учител — според нас той си има теория. Слава Богу, тя е погрешна. Но той вярва в нея само защото не знае за ансибъла. Разбирате ли? А това е най-важното, което трябва да му кажем, нали?

— Разбира се.

— Е, виждате ли, това е единственото, което не можем да му кажем.

— Каква е неговата теория?

— Че ние събираме децата тук, за да се подготвим за война между нациите или между нациите и МФ. Далеч оттук — на Земята.

— Защо ще вземаме деца в космоса, за да се подготвим за война на Земята?

— Замислете се за минутка и ще го проумеете.

— Защото… защото, като ликвидираме формиките, сигурно ще възникне малък сухоземен конфликт. И всички талантливи командири… вече ще са на служба в МФ.

— Разбрахте ли? Не можем да оставим това дете да публикува писанията си дори в рамките на МФ. Не всеки на Земята се е отказал от верността си към групите.

— Защо тогава ме извикахте?

— Защото много искам да го използвам. Тук не водим война, но ръководим училище. Чели ли сте съчинението му за това, че е безполезно да се използват офицери като учители?

— Да. Все едно ми зашлеви шамар.

— Този път той предимно греши, защото няма как да знае колко нетрадиционно сме подхождали винаги към подбора на преподавателския състав. Но може и да е прав в нещичко. Защото системата ни за изследвания на офицерския потенциал е разработена така, че да произвежда кандидати с характеристики, присъщи на най-високопоставените офицери от времето на Второто нашествие.

— Охо…

— Разбирате ли? Някои от най-почитаните са офицери, които добре се справят в битка, но войната бе твърде кратка, че да изчистим всички дръвници. Тестваните от тях офицери са включвали точно такива хора, които той критикува в съчинението си. И затова…

— Значи, основанията му са били погрешни, но е стигнал до правилни изводи.

— Абсолютно. В резултат на това системата одобрява кретенчета като Бонсо Мадрид. Познавате офицери като него, нали? Защо тогава се изненадвате, че нашите тестове му предоставят да командва армия, макар той да няма представа какво да прави с нея? Цялата суетност и глупост на Къстър, Хукър или… по дяволите, изберете си сам един суетен и некомпетентен висш военен — това е най-често срещаният вид генерал.

— Може ли да ви цитирам?

— Ще отрека, че съм го казал. Работата е там, че Бийн изучава досиетата на всички останали ученици. Според тях той ги оценява по вярност към групите, обуславящи родословната им идентичност, както и според достойнствата им на командири.

— Според собствените му критерии за достойнства.

— Трябва да поверим на Ендър командването на армия. Оказват ни голям натиск да изпратим водещите си кандидати в Командирското училище. Но ако разжалваме някой от сегашните командири, за да наместим там Ендър, това ще предизвика брожения.

— Значи трябва да му поверим нова армия.

— Армия „Дракон“.

— Тук все още има деца, които си спомнят последната армия „Дракон“.

— Добре. Това ми харесва. Кутсузът.

— Разбирам. Искате да осигурите на Ендър летящ старт.

— Става все по-зле.

— Така си и мислех.

— Освен това няма да му предоставяме войници, които вече не са включени в списъците за размяна на техните командири.

— Утайката? Какво причиняваш на това дете?

— Ако ние ги изберем според обичайните критерии — да, това е утайката. Но не ние ще подберем армията на Ендър.

— Бийн?

— В това отношение тестовете ни са безполезни, нали? Някои от тези отпадъци са най-добрите ученици според Бийн, нали? Той изучава новобранците. Е, нека му възложим поръчка. Нареди му да реши хипотетична задача. Да състави армия само от новобранци. Нека включи и войници от списъците за размяна.

— Не мисля, че можем да го направим, без да го осведомим, че знаем за фалшивата му самоличност като учител.

— Кажи му го тогава.

— Тогава вече няма да вярва на нищо, на което се натъкне в издирванията си.

— Той нищо не е намерил — посочи Граф. — Не ни се наложи да му залагаме фалшива примамка, защото разполагахме с невярната му теория. Разбирате ли? Без значение дали си мисли, че сме му залагали капани или не, той ще продължи да се мами, а нас няма да ни заплашва нищо.

— Май разчитате на това, че психологията му ви е понятна.

— Сестра Карлота ме уверява, че той се различава от обикновения човек само в една малка