— Тази армия е за Уигин, нали?
Димак се намръщи.
— Хипотетична е.
— Определено е за Уигин — заключи Бийн. — Не можете да разжалвате някой командир, за да му направите място, затова давате на Уигин съвсем нова армия. Бас ловя, че се нарича „Дракон“.
Димак изглеждаше смаян, макар че се мъчеше да го прикрие.
— Не се тревожете — увери ги Бийн. — Ще му съставя възможно най-добрата армия според тези правила.
— Казах, че армията е хипотетична!
— Мислите ли, че няма да се сетя, когато се окажа в армията на Уигин, а всички останали са от моя списък?
— Никой не е казал, че имаме намерение да следваме списъка ти!
— Ще го следвате. Защото аз ще съм прав и вие ще го знаете — заяви Бийн. — И ви обещавам, че тази армия ще е страхотна! С Уигин, който ще ни обучава, ще сме трепач!
— Само състави хипотетичния списък и не разговаряй с никого за това. Никога.
Това бе сигнал, че е свободен, но на Бийн не му се тръгваше. Бяха дошли при
— Причината тази армия да е толкова добра е, че вашата система подкрепя не когото трябва. Почти половината от най-способните деца в това училище са новобранци или са в списъците за размяна, защото все още не са подчинени насилствено на гъзолизците-идиоти, на които възлагате да командват армии и взводове. Тези аутсайдери и малчугани са хората, които могат да победят. Уигин ще го разбере. И ще схване как да го използва.
— Бийн, относно някои неща не си толкова умен, колкото си мислиш!
— Напротив, умен съм, сър — възрази Бийн. — Иначе нямаше да ми възложите тази задача. Свободен ли съм? Или искате сега да ви изрецитирам списъка?
— Свободен си — каза Димак.
Може би не биваше да го провокирам, помисли си Бийн. Сега е възможно той да си поиграе със списъка ми, само за да докаже, че може. Но той не е такъв човек. А ако греша, това ще означава, че изобщо не познавам хората.
Освен това, беше хубаво да казва истината пред човек на властта.
След като малко по-късно поработи над списъка, Бийн се зарадва, че Димак не е приел глупавото му предложение да изготви списъка на място. Защото не ставаше въпрос само да посочи четирийсетте най- добри войника сред новобранците и трансферните списъци.
На Уигин му беше рано да става командир и по-големите деца трудно щяха да приемат да служат в армията на едно хлапе. Затова заличи от списъка всички по-големи от Уигин.
Така му останаха близо шейсет деца, достатъчно добри за армията. Бийн започна да ги подрежда и разбра, че е на път да допусне втора грешка. Доста от тези деца членуваха в групата от новобранци и войници, която се упражняваше с Уигин в свободното си време. Уигин познава тези деца най-добре и естествено ще ги назначи за взводни командири. Ядрото на неговата армия.
Проблемът беше, че дори да не са подходящи за водачи на взвод, Ендър би предпочел тях пред деца, които не познава. Деца като Бийн.
В този случай Уигин няма да ме избере за командир на взвод. Но той и без това няма да ме избере, нали? Прекалено съм дребен. Като ме погледне, няма да види водач.
Само за мен ли става въпрос всъщност? Дали не подкопавам този процес, само за да се сдобия с шанс да покажа какво мога?
И ако е така, какво лошо има в това? Знам какво мога, а никой друг не го схваща. Учителите ме мислят за учен. Знаят, че съм умен и вярват на преценката ми, но те не съставят тази армия за мен, а за него. Все пак трябва да им докажа на какво съм способен. И ако наистина съм един от най-добрите, ще е от полза на програмата това да се разкрие възможно най-бързо.
А после му хрумна: дали по този начин идиотите рационализират своята тъпота пред самите себе си?
— Здрасти, Бийн — поздрави Николай.
— Здрасти — отвърна Бийн, пъхна ръка зад чина си и изключи дисплея. — Кажи.
— Няма нищо за казване. Виждаш ми се мрачен.
— Просто изпълнявам една задача.
Николай се разсмя.
— Ти никога не си изглеждал толкова сериозен, докато си учиш уроците и си пишеш домашните. Обикновено им хвърляш един поглед, пописваш малко и толкова. Сега обаче си доста замислен.
— Просто допълнителна задача.
— Трудна ли е?
— Не много.
— Извинявай, че те прекъснах. Само си помислих, че нещо може и да не е наред. Да не би да си получил писмо от вкъщи?
И двамата се разсмяха. Тук писмото не беше обичайно нещо. В най-добрия на всеки шест месеца идваше по едно. А и когато пристигнеха, писмата бяха доста безлични. Някои от децата изобщо не получаваха поща. Бийн беше един от тях и Николай знаеше защо. Не беше тайна, просто само той забелязваше и единствен разпитваше за него.
— Никакви роднини ли нямаш? — попита той.
— Като гледам семействата на някои деца, може би аз съм късметлията — отвърна му Бийн и Николай се съгласи, ала после добави:
— Но не и моето. Ще ми се и ти да имаше родители като моите.
Той разказа, че бил единствено дете, но родителите му положили много усилия, за да се сдобият с него.
— Направили го с операция. Оплодили пет или шест яйцеклетки, от тях клонирали още няколко пъти най-здравите и накрая ме избрали. Израснах така, все едно щях да ставам цар — Далай Лама или някои от тоя сорт. Един ден обаче МФ каза „Той ни трябва“. Да ме пуснат беше най-трудното нещо, което някога са правили моите родители. Попитах ги — ами ако аз съм следващият Мейзър Ракъм? Едва тогава се съгласиха.
Беше се случило преди месеци, но този разговор си оставаше между тях двамата. Децата не говореха много за у дома. И Николай не говореше за семейството си с никой друг. Само с Бийн. В замяна Бийн му разказа това-онова за живота на улицата. Без много подробности, защото иначе щеше да прозвучи така, сякаш моли да го съжалят или пък се прави на много печен. Но спомена как били организирани в семейство. Разказа му за бандата на Поук, която после станала семейството на Ахил и как се бяха добрали до благотворителната кухня. После Бийн изчака да види каква част от неговата история ще започне да циркулира между учениците.
Никаква. Николай не спомена на никого и думица за това. Тогава Бийн се убеди, че Николай е ценен като приятел. Той можеше да пази тайни, без дори да го помолиш за това.
И ето го Бийн — съставя списък на тази велика армия, а Николай идва и го пита какво прави. Димак му беше наредил да не казва на никого, но Николай можеше да пази тайни. Какво ли щеше да навреди?
После Бийн се осъзна. Знанието за това по никакъв начин нямаше да помогне на Николай. Той или щеше да попадне в армия „Дракон“, или не. Ако не попаднеше, щеше да разбере, че Бийн не го е включил. Ако попаднеше, щеше да е още по-зле, защото щеше да се чуди дали Бийн не го беше включил списъка заради дружбата им, а не заради достойнствата му.
Освен това Николай не биваше да попада в армия „Дракон“. Бийн го харесваше и му се доверяваше, но Николай не беше сред най-добрите новобранци. Беше умен, пъргав, добър — но не беше нищо особено.
Освен за мен, помисли си Бийн.
— Беше писмо от
