Сянката на Ендър

— Не мога до безкрайност да предлагам всеки ден нови умни идеи. Един ден някой друг ще предложи нещо, което и през ум не ми е минавало, и това ще ме свари неподготвен.

— И кое е най-лошото, което може да ти се случи? — попита Бийн. — Просто ще загубиш една игра.

— Да. Точно това е най-лошото, което може да ми се случи. Аз не мога да си позволя да загубя нито една игра. Защото, ако загубя една-единствена игра…

Той не завърши мисълта си. Бийн се зачуди как ли си представя Ендър последиците. Най-много легендата за Ендър Уигин, съвършеният войник, да рухне. Нима се страхува, че армия „Дракон“ ще изгуби доверие в непобедимостта на командира си? Или става въпрос за голямата война — изгубването на една игра тук, във Военното училище, може да разклати доверието на учителите в Ендър? Нали го готвеха за командирът на бъдещето, който ще поведе флота, ако успееха да го обучат преди нашествието на бъгерите.

Бийн и този път не знаеше доколко учителите са наясно с догадките му за хода на голямата война. По- добре беше за си замълчи.

— Имам нужда от ума ти, Бийн — рече Ендър. — Искам да измисляш решения за проблеми, с които още не сме се сблъсквали. Искам да опиташ най-различни смахнати неща, които още никой не е опитвал.

Но какво целиш с това, Ендър? Какво решение си взел за мен, та си ме повикал тази вечер в стаята си?

— Защо точно аз?

— Защото, въпреки че в армия „Дракон“ има някои войници, по-добри от теб… не, не са много, само няколко… няма друг, който да мисли по-качествено от теб.

Значи, беше го прозрял. И след цял месец безизходица Бийн разбра, че така беше по-добре. Ендър го бе видял как действа в битка, бе го преценил по делата му, не по славата му на отличник и по слуховете, че изкарвал най-високите резултати, откакто съществува училището. Бийн сам бе спечелил тази оценка и тя му беше дадена от единствения човек в това училище, за чието одобрение копнееше.

Ендър подаде на Бийн чина си, за да погледне. На него бяха изписани дванайсет имена. По двама или трима войници от всеки взвод. Бийн веднага се досети по какво ги бе избирал Ендър. Всички те бяха добри войници, сигурни и надеждни. Но не онези, които се самоизтъкваха, които си падаха по външните ефекти и се перчеха. Всъщност това бяха войниците, които Бийн ценеше най-много сред обикновените редници.

— Избери си пет от тези момчета — каза той. — По едно от всеки взвод. Те ще представляват специален отряд, който ще тренираш ти. Само по време на извънредните тренировки. И ще ми докладваш какво ги учиш да правят. Не се задържай дълго на нищо. През повечето време ти и твоят отряд ще бъдете част от цялата армия — всеки с взвода си. Но ще е рядко — само когато трябва да се свърши нещо, с което единствено ти можеш да се справиш.

Имаше и нещо друго, обединяващо тези дванайсет момчета.

— Тези тук до един са новобранци. Изобщо няма ветерани.

— След изминалата седмица, Бийн, всички наши войници са ветерани. Не разбираш ли, че в индивидуалната класация на войниците всичките наши четирийсет момчета са в челната петдесетица. Трябва да слезеш седемнайсет пункта надолу, за да попаднеш на името на войник, който не е от армия „Дракон“.

— А какво ще стане, ако нищо не мога да измисля? — попита Бийн.

— Ще се окаже, че съм сгрешил в преценката си за теб.

Бийн се ухили.

— Не си сгрешил.

Лампите угаснаха.

— Ще можеш ли да намериш обратния път, Бийн?

— Вероятно няма да мога.

— Тогава остани тук. Ако се заслушаш много внимателно, ще можеш да чуеш добрата фея, която ще дойде през нощта и ще ни остави задачата за утре.

— Нали утре ще имаме ново сражение? — опита да се пошегува той, но Ендър не отговори.

Бийн го чу как се покатери на леглото си.

Ендър беше още малък за командир. Краката му не стигаха до края на леглото. Оставаше достатъчно място за Бийн да се сгуши там. Затова той се покатери горе и легна. Не смееше да шавне, за да не разтревожи съня на Ендър. Ако той наистина спеше. Ако не лежеше буден в тишината и не се опитваше да проумее… какво?

За Бийн задачата беше просто да измисля на пръв поглед глупави, объркващи маневри — които плагиатите от другите армии да сметнат за гениални — и начините да им се противопоставят. А също и погрешни нововъведения, с които да всеят объркване, за да подлъжат другите армии да подражават на напълно безсмислени стратегии. Тъй като малцина от другите командири разбираха защо армия „Дракон“ неизменно побеждава, те продължаваха да имитират техните тактики, измислени специално за конкретна битка, вместо да прозрат основния метод, използван от Ендър в обучението и организацията на неговата армия. Както бе казал Наполеон, единственото нещо, наистина подвластно на един командир, е собствената му армия — обучението, армейският дух, доверието, инициативността, командването и, в по-малка степен, продоволствието, разположението, ходовете, лоялността и храбростта в боя. Какво ще предприеме противникът и какъв шанс ще им даде, това не подлежеше на никакво планиране. Командирът трябваше да е способен да променя рязко плановете си при възникването на пречки или възможности. Ако неговата армия не е готова и не откликва с желание на волята му, умът му не струва нищо.

По-слабите командири не разбираха това. Не успяваха да прозрат, че Ендър побеждава, защото той и неговата армия откликваха гъвкаво и мигновено на промяната. Умът им стигаше само да имитират специфичните тактики, които го виждаха да използва. И въпреки че творческите измислици на Бийн нямаше да са свързани с изхода на битката, те щяха да подведат другите командири да си загубят времето в подражаване на неуместни маневри. От време на време някоя негова измислица можеше и да се окаже полезна. Но, общо взето, това щяха да са панаирджийски атракции.

Бийн нямаше нищо против. Щом Ендър искаше панаирджийски номера, важното беше, че бе избрал Бийн да ги измисля и Бийн щеше да се справи блестящо.

Но ако Ендър тази нощ лежеше буден, то не беше, защото се тревожеше за сраженията на армия „Дракон“ утре, и вдругиден, и на следващия ден. Ендър мислеше за бъгерите и как ще се сражава с тях, след като завърши обучението си и го хвърлят във войната. Тогава от неговите решения ще зависи живота на истински хора, а от изхода на битката — оцеляването на човечеството.

Къде е моето място в този план? — чудеше се Бийн. Радвам се, че бремето ляга върху Ендър, не защото аз не бих могъл да го понеса — надали ще се проваля, ако опитам — а защото съм по-уверен, че Ендър ще доведе плана докрай, не аз. Има нещо, което кара хората да обичат командира, от който зависи дали ще умрат или не. Каквото и да е то, Ендър го притежава, а аз — не. Или поне — ако все пак го притежавам — никой не разполага с доказателства за това. Не бива да забравям, че Ендър се справя и без изменения в гените. Той има способности, които тестовете не могат да измерят, защото те са заложени по-дълбоко от разума.

Ала не бива да понася цялото това бреме сам. Аз мога да му помогна. Ще зарежа — да речем — геометрията, астрономията и всички останали глупости и да се съсредоточа върху проблемите, с които той пряко се сблъсква. Ще проуча начина, по който други животни водят война, особено роящите се насекоми, защото формиките наподобяват мравки точно толкова, колкото ние наподобяваме примати.

Мога и да му пазя гърба.

Бийн отново се сети за Бонсо Мадрид. За смъртоносния гняв на побойниците от Ротердам.

Защо учителите бяха поставили Ендър в това положение? Той бе явната мишена за омразата на останалите момчета. Децата от военното училище носеха войната в душата си. Те жадуваха за триумф. Презираха поражението. Ако бяха лишени от тези черти, изобщо нямаше да попаднат тук. И все пак от самото начало Ендър се е отличавал от другите — по-малък, ала по-умен, най-добрият войник, а сега — командирът, в сравнение с когото всички останали командири изглеждат сополанковци. Някои командири реагираха на поражението, като се покоряваха — например Карн Карби сега обсипваше Ендър с похвали зад