Сянката на Ендър

гърба му и изучаваше битките му, за да се научи как да побеждава, без изобщо да се досети, че за да разбереш защо Ендър побеждава, трябва да изучаваш начина, по който Ендър подготвя войниците си, а не битките му. Но повечето командири го отхвърляха, плашеха се, срамуваха се, изпитваха гняв и ревност и им беше в характера да превръщат тези чувства в бурни действия… когато бяха сигурни в победата си.

Също както по улиците на Ротердам. Също като побойниците, борещи се за надмощие, за ранг, за уважение. Ендър бе разголил същността на Бонсо. И не можеше да понесе тайната. Бонсо щеше да си отмъсти, както Ахил си отмъсти за унижението.

И учителите разбират това. Предвидили са го. Ендър очевидно бе преминал с чест всички изпитания, на които го подлагаха — той бе приключил с всичко, на което обикновено те учеше Военното училище. Защо тогава не го преместят на следващото ниво? Защото се опитваха да му дадат урок, или да го накарат да вземе един изпит, който беше извън обичайната учебна програма. Само че точно този изпит можеше да завърши със смърт. Бийн бе усетил как пръстите на Бонсо стискат гърлото му. Това момче, оставиш ли го да се развихри, щеше да се наслаждава на абсолютната власт, постигана от убиеца в мига на смъртта на неговата жертва.

Поставят Ендър в ситуация като онези от улицата. Проверяват го дали ще оживее.

Не знаят какво правят, глупаци с глупаци! Улицата не е изпит. Улицата е лотария.

Аз спечелих в тази лотария — останах жив. Но оцеляването на Ендър няма да зависи от неговите способности. Късметът играе твърде голяма роля. Плюс уменията, решителността и силата на противника.

Бонсо може да е неспособен да контролира емоциите, които го правят по-слаб, но присъствието му във Военното училище означава, че не е съвсем лишен от умения. Бил е произведен в командир, защото определен тип войници биха го последвали в смъртта и ужаса. Ендър е в смъртна опасност. А учителите, които ни мислят за деца, нямат представа колко бързо може да настъпи смъртта. Извърнете се само за няколко минути, отдалечете се достатъчно, че да не можете да се върнете навреме, и вашият безценен Ендър Уигин, в когото сте вложили всичките си надежди, ще бъде мъртъв. Виждал съм това по улиците на Ротердам. Също толкова лесно то може да се случи и тук, в уютните ви чистички стаи в космоса.

Затова Бийн тази нощ, докато лежеше в краката на Ендър, реши да зареже напълно уроците. Вместо това трябваше да мине два нови курса на обучение. Той щеше да помогне на Ендър да се подготви за така тревожещата го война с бъгерите. Но щеше да му помогне и в уличната битка, в която бяха намислили да го вкарат.

Но и Ендър не бе забравил за нея. След някаква свада в бойната зала по време на една от предиобедните допълнителни тренировки, той се записа на курс по самоотбрана и беше понаучил нещичко за ръкопашния двубой. Но Бонсо нямаше да го предизвика на двубой. Той приемаше поражението си твърде навътре. Целта на Бонсо нямаше да е реванш, а мъст. Наказание. Унищожение. Той щеше да доведе със себе си банда.

И учителите нямаше да осъзнаят опасността, докато не стане твърде късно. Те все така не възприемаха нищо от онова, което правеха децата, като „истинско“.

Затова, след като Бийн измисли няколко хитроумни изцепки, които да приложи с новия си отряд, той се опита да измисли и как да подлъже Бонсо така, че когато ножът опре до кокала, да се наложи или да се бие сам срещу Ендър Уигин, или изобщо да не се бие. Да отстрани помагачите на Бонсо. Да подкопае бойния дух и реномето на всеки побойник, който би могъл да тръгне с него.

Това е единственото нещо, което не е по силите на Ендър. Но е възможно.

ПЕТА ЧАСТКОМАНДИР

17ЛИНИЯТА НА СМЪРТТА

— Не зная дори как да тълкувам това. Мисловната игра направи само един опит с Бийн — изкара на повърхността някакво детско лице, и той пропадна в класациите… от какво, от страх? От гняв? Някой знае ли как точно въздейства тази така наречена игра? Тя направо смля Ендър, извади онези снимки на брат му, които не бе възможно той да притежава — само че играта ги извади отнякъде. А сега и това. Да не би да е път, който ще ни доведе до нови влиятелни заключения относно психиката на Бийн? Или това просто е единственият познат на Бийн, чиято снимка се е намерила в архива на Военното училище?

— Само си приказвате, или искате да ви се отговори на някой конкретен въпрос?

— Ето на кой въпрос искам да ми отговорите: как така, по дяволите, ми твърдите, че нещо било „от голямо значение“, когато нямате представа какво означава!

— Ако някой тича подир колата ти с писъци и размахва ръце, разбираш, че явно е станало нещо важно, макар да не чуваш и дума от онова, което той ти крещи.

— Значи, това са били писъци, така ли?

— Просто използвах сравнение. За Бийн образът на Ахил е бил извънредно важен.

— Извънредно важен в положителен или в отрицателен смисъл?

— Много опростявате. Ако е в отрицателен смисъл, дали негативните му чувства се дължат на това, че Ахил е причинил на Бийн ужасна травма? Или пък е заради това, че раздялата с Ахил е била травматична и Бийн копнее отново да се съберат?

— Значи, щом имаме независим източник на информация, който ни съветва да ги държим разделени…

— Тогава този независим източник или е много, много прав…

— Или дълбоко греши.

— Ако можех да ви съобщя подробности, щях да го сторя. Прекарахме с него само една минута.

— Колко сте лукав! Вие бяхте свързали мисловната игра с всичко, което той извършваше чрез самоличността си на учител!

-Докладвахме ви за това. То отчасти се дължи на жаждата му за власт — оттам се започна, но по-късно се превърна в начин за поемане на отговорност. В известен смисъл той се превърна в учител. Освен това е използвал вътрешната информация, за да си създаде илюзия за принадлежност към колектива.

— Но той е част от него.

— Има само един близък приятел — и то отношенията им по-скоро са като между по-голям и по-малък брат.

— Трябва да реша дали да пратя Ахил във Военното училище, докато Бийн все още учи там, или да се откажа от единия, за да запазя другия. Съдейки как реагира Бийн на лицето на Ахил, какъв съвет бихте ми дали?

— Съветът ми няма да ви хареса.

— Я пробвайте.

— Според нас — съдейки по инцидента — ако ги съберем заедно, това или ще бъде извънредно лошо, или…

— Или ще се наложи да прегледам бюджета ви дълго и внимателно.

— Сър, общото предназначение на тази програма и начинът, по който работи, е следният: компютърът прави връзки, за които ние никога не бихме се досетили, и предизвиква реакции, които не сме търсили умишлено. Ние не упражняваме никакъв контрол над нея.

— Дори и да упражнявате контрол над дадена програма, това не означава, че в нея задължително присъства интелект… в нея, или в главата на програмиста.

— Когато говорим за компютърни програми, ние не използваме думата „интелект“. Смятаме тази идея за наивна. Използваме думата „комплекс“. Което означава, че не винаги разбираме какви ги върши. Не винаги получената информация е убедителна.