Сянката на Ендър

издаде.

Вратата се затвори. Бийн бе сам в стаята на Ендър.

Той се огледа. Без Ендър стаята си беше най-обикновена стая. Това, че е в нея, не означаваше нищо. И все пак само преди няколко дни, даже нямаше и седмица, Бийн стоеше тук, а Ендър му съобщаваше, че в края на краищата ще получи взвод.

Кой знае защо, но Бийн се сети за момента, когато Поук му даде шестте фъстъка. Тогава тя му даде собствения му живот.

Дали Ендър бе дал на Бийн живот? Същото ли беше?

Не. Поук му даде живот. А Ендър придаде смисъл на този живот.

Когато Ендър беше тук, това бе най-важната стая във Военното училище. Сега беше просто шкаф за метли.

Бийн тръгна по коридора към стаята, която до днешния ден бе стаята на Карн Карби. Само допреди час. Постави длан на скенера и вратата се отвори. Вече я бяха програмирали.

Стаята беше празна. В нея нямаше нищо.

Тази стая е моя, помисли си Бийн.

Моя, ала все още е празна.

Усети как в него се надигна могъща вълна от чувства. Трябваше да се вълнува, да е горд, защото най- сетне е станал командир на армия. Но всъщност не му пукаше. Както бе казал Ендър, играта не струваше нищо. Бийн щеше да се справи както подобава, но причината неговите войници да го уважават беше, че носеше част от отразената слава на Ендър. Аз съм едно дребосъче — мъничък Наполеон, който тропа наляво-надясно, обут с обувки на голям мъж, и лае команди с тъничко, детско гласче. Малък сладък Калигула, „Ботушчето“, гордостта на армията на Германик. Но когато Калигула е носил ботушите на баща си, тези ботуши са били празни, а малкият го е знаел и никога с нищо не е могъл да го промени. Затова ли бе полудял?

Аз няма да полудея заради това, помисли си Бийн. Защото не копнея за онова, което има Ендър и което той е. Достатъчно ми е, че той е Ендър Уигин. Не съм длъжен и аз да бъда Ендър.

Разбираше какво е чувството, което се надигаше в него, напираше в гърлото, караше очите му да се насълзяват, лицето му — да гори, секваше дъха му, предизвикваше безмълвни ридания. Прехапа устната си — опитваше се с болката да го прогони. Не помогна. Ендър си беше отишъл.

Сега, когато бе разбрал какво е това чувство, вече можеше да го овладее. Той легна на леглото и започна да прави упражненията за успокояване, докато напиращият плач премина. Ендър бе стиснал ръката му за сбогом. Ендър му бе казал „Надявам се, че е наясно колко струваш“. На Бийн не му оставаше да доказва нищо. Щеше да се старае да бъде възможно най-добрият командир на армия „Заек“. Кой знае? Може би един ден — когато Ендър поемеше командването на човешката флотилия — и Бийн щеше да изиграе някаква роля, да му помогне с нещо. С някой ефектен номер, от който Ендър ще има нужда, за да смае бъгерите. Затова Бийн щеше да угажда на преподавателите и да ги впечатлява, за да продължават да отварят врати пред него. А когато отворят последната, отвъд нея ще го очаква приятелят му Ендър Уигин. И тогава отново ще стане войник от неговата армия.

19БУНТОВНИК

— Приемането на Ахил бе последното изпълнение на Граф и ние знаем, че това е предизвикало сериозно безпокойство. Защо не заложим на сигурността — нека поне преместим Ахил в друга армия.

— Не е задължително ситуацията за Бийн да е същата като с Ендър и Бонсо Мадрид.

— Но не можем да сме уверени и че не е, сър. Голяма част от информацията си полковник Граф не споделяше с никого. Например, водеше многобройни разговори със сестра Карлота и не уведомяваше никого какво са си казали. Граф знае много неща за Бийн. Смея да ви уверя, че знае много неща и за Ахил. Според мен ни е устроил капан.

— Грешите, капитан Димак. Дори Граф да е устроил капан, не го е устроил на нас.

— Сигурен ли сте?

— Граф не си играе на бюрократ. На него не му пука нито за вас, нито за мен. Ако е заложил капан, заложил го е на Бийн.

— Тъкмо това исках да кажа и аз!

— Разбирам ви. Но Ахил остава.

— Защо?

— Тестовете на Ахил показват, че той притежава забележително уравновесен темперамент. Той не е Бонсо Мадрид. Затова не представлява физическа опасност за Бийн. Стресът явно е психологически. Изпитание на характера. Тъкмо в тази област почти не разполагаме с данни за Бийн, като имаме предвид отказа му да играе на мисловната игра и двусмислеността на информацията, която получихме от неговите игри с учителското име и парола. Затова според мен си струва да го принудим да общува със своето „страшилище“.

— Страшилище или наказание, сър?

— Ще го наблюдаваме непрекъснато. Няма да ограничавам достъпа на възрастни до него, за да могат да се намесят навреме — не както Граф постъпи с Ендър и Бонсо. Ще вземем всички предохранителни мерки. Няма да играя руска рулетка като Граф.

— Напротив, сър, вие вече играете руска рулетка. Но Граф знаеше, че разполага само с едно празно гнездо — това е единствената разлика. Вие не знаете колко от гнездата са празни, защото револверът го е заредил той.

На първата сутрин, когато се събуди като командир на армия „Заек“, Бийн намери на пода едно листче. Отначало се стъписа при мисълта, че му заповядват да води сражение, още преди да е се е срещнал с армията си, но за негово облекчение бележката се отнасяше за нещо къде-къде по-прозаично.

Поради големия брой новоназначени командири, традицията те да не се допускат до командирската столова преди първата си победа в сражение се отменя. От днес вие започвате да се храните в командирската столова.

Оправдано беше. Тъй като щяха да ускорят графика за сражения на всички, те искаха командирите от самото начало да имат възможността да споделят информация помежду си. Както и да се намират под социалния натиск на равнопоставените си.

С листчето в ръка Бийн си спомни как Ендър държеше заповедите за сражения, всички невъзможни нови пермутации на играта. Но това, че тази заповед бе смислена, не я правеше добра. Нямаше нищо свещено в самата игра, което да накара Бийн да отхвърля промените в правилата и обичаите. Тревожеше го обаче начинът, по който учителите ги манипулират.

Например, това, че прекъснаха достъпа му до информацията за учениците. Въпросът не беше защо са го прекъснали, нито дори защо толкова дълго му позволяваха този достъп. Въпросът беше защо останалите командири поначало не разполагаха с всичката тази информация. Нали уж се учеха да ръководят — значи трябваше да разполагат със средствата за ръководство.

А и щом като променяха системата, защо да не се отърват от наистина гибелните си и пагубни измишльотини? Например, от таблата с класациите в столовата. Листи и класации! Вместо да се хвърлят в предстоящия бой, тези класации караха и войниците, и командирите да действат по-предпазливо и да се боят от експерименти. Ето защо нелепият навик да водят сражения в боен строй се бе задържал толкова дълго — не бе възможно Ендър да е първият командир, на когото да е хрумнало нещо по-добро. Но явно никой не искаше да предизвиква бури и да е новаторът, платил с цената на пропадането си в класациите. Много по-добре беше към всяко сражение да подхождаш като към отделен проблем и да се чувстваш