Сянката на Ендър

Никой не се засмя. Бийн се започна леко да се отчайва. Но трябваше да продължи.

— Старая се да раста колкото се може по-бързо. Но не знам какво друго мога да направя по въпроса.

Чак сега един-двама се изкискаха. Все си беше облекчение, че някой му откликва.

— Първата ни тренировка е днес в 10:30. Що се отнася до първото ни съвместно сражение, не мога да го предскажа, но ето какво мога да ви обещая — учителите няма да ми отпуснат традиционните три месеца след назначението ми в нова армия. Същото важи и за всички останали новоназначени командири. На Ендър Уигин му отпуснаха едва няколко седмици с армия „Дракон“ преди първото сражение, а „Дракон“ бе съвсем нова и набързо сформирана армия! Армия „Заек“ е добра армия, със солидни постижения. Единственият новак в нея съм аз. Очаквам сраженията да започнат след няколко дни — най-късно идната седмица — и да бъдат чести. Така че при първите две-три тренировки всъщност вие ще ме обучавате на своята съществуваща система. Трябва да видя как се сработвате с взводните си командири, как взводните се сработват помежду си, как отговаряте на заповеди, какви команди използвате. Аз имам да кажа едно-две неща, които се отнасят по-скоро до нагласата ви, отколкото до тактиката, но, общо взето, искам да ви видя как действате така, както винаги сте действали под командата на Карн. Много ще ми помогнете, ако тренирате здраво, за да ви видя във върхова форма. Въпроси има ли?

Нямаше. Пълна тишина.

— И още нещо. Онзи ден Бонсо и приятелите му причакваха Ендър Уигин в коридора. Забелязах засадата, но войниците от армия „Дракон“ бяха прекалено дребни, за да се опълчат на събраната от Бонсо банда. Неслучайно, когато имах нужда от помощ за своя командир, аз похлопах на вратата на армия „Заек“. Това не бе най-близкото спално помещение. Дойдох при вас, защото знаех, че в лицето на Карн Карби вие разполагате с един справедлив командир, и вярвах, че неговата армия споделя позициите му. Макар да не питаехте особена любов към Ендър Уигин или към армия „Дракон“, аз очаквах, че няма да останете безучастни и да позволите на банда побойници да се нахвърлят на едно дребно момче, което не са успели да победят в честна битка. И се оказах прав. Когато изскочихте навън в коридора и станахте свидетели на ставащото, аз бях горд с онова, което защитавахте. А сега се гордея, че съм един от вас.

С това успя да ги спечели. Ласкателството почти винаги постигаше целта си, особено когато е искрено — тогава неизменно успяваше. Като им даде да разберат, че вече са спечелили неговото уважение, той разсея голяма част от напрежението. Те разбира се очакваха, че като бивш „Дракон“ той може би таи презрение към първата армия, победена от Ендър Уигин. Сега знаеха, че не е така, и той имаше шанс да спечели уважението им.

Иту заръкопляска. Останалите момчета се присъединиха към него. Аплодирането не беше продължително, но ясно показа, че вратата между тях и Бийн е отворена… или поне открехната.

Той вдигна ръка, за да въдвори тишина — тъкмо навреме, защото овациите вече утихваха.

— Бих искал да поговоря няколко минути с взводните командири в стаята си. Останалите са свободни до началото на тренировката.

Иту почти начаса изникна до него.

— Добре се справи — похвали го той. — Само в едно сбърка.

— В какво?

— Ти не си единственият новак тук.

— Назначили са някой от драконите в „Заек“? — само за миг Бийн си позволи да се надява, че е Николай. Един верен приятел щеше да му е добре дошъл.

Де такъв късмет…

— Не, един войник от армия „Дракон“ също би бил ветеран! Искам да кажа, съвсем ново момче. Постъпило е във Военното училище едва вчера следобед и са го назначили при нас снощи, след като ти намина.

— Новобранец? И веднага са го назначили в армия?

— Ами, разпитахме го за това — оказа се, че е учил почти по същата програма като нас. На Земята са му направили куп операции и през цялото това време е залягал над учебниците, обаче…

— Искаш да кажеш, че все още се възстановява от операциите?

— Не, ходи си съвсем нормално. Той е… виж, защо просто не отидеш да го видиш? Искам само да знам ще го назначиш ли в някой взвод или какво?

— Ами, я да го видим.

Иту го поведе към дъното на спалнята. Той бе там — застанал до леглото си, около педя по-висок, отколкото го помнеше Бийн, вече с еднакво дълги крака, и двата — прави. Онзи, който за последен път бе галил Поук, минути преди мъртвото й тяло да цопне във водата.

— Здрасти, Ахил — поздрави Бийн.

— Здрасти, Бийн — отвърна Ахил и се ухили победоносно. — Май тук ти си големият шеф.

— Така да се каже — рече Бийн.

— Вие двамата познавате ли се? — удиви се Иту.

— Познаваме се от Ротердам — обясни Ахил.

Не може да са го назначили случайно в моята армия. Никога не съм разказвал на никого за стореното от него, освен на сестра Карлота, но откъде да знам какво е казала тя на МФ? Може би са го пратили тук, защото са решили, че щом и двамата идваме от ротердамските улици и сме от една и съща банда… от едно и също семейство, аз мога да му помогна по-бързо да свикне с училището. Или може би са знаели, че той е убиец, способен дълго, дълго време да таи лоши чувства към някого и да нападне точно когато изобщо не го очакваш. Може би са знаели, че е искал да ме убие — така, както бе намислил да убие Поук. Сигурно е изпратен тук, за да стане моят Бонсо Мадрид.

Само че аз не съм ходил на курс по самозащита. И съм му до кръста — ако реша да го фрасна в носа, не мога да подскоча достатъчно високо! Каквото и да се опитваха да постигнат, когато подлагаха на риск живота на Ендър, той винаги е имал по-голям шанс за оцеляване от мен.

Единственото, което работи в моя полза е, че Ахил иска да оцелее и да преуспее повече, отколкото жадува за отмъщение. Той не може да таи злобата си вечно, затова не бърза да си отмъщава. И за разлика от Бонсо никога не би си позволил да нападне при обстоятелства, които лесно ще го разкрият като убиец. Докато той смята, че аз съм му нужен, и ако никога не оставам сам, вероятно ще съм в безопасност.

Безопасност. Той потръпна. И Поук се чувстваше в безопасност.

— Там Ахил бе моят командир — рече Бийн. — Благодарение на него ние, една тайфа деца, останахме живи. Той успя да ни вкара в благотворителната кухня.

— Бийн е твърде скромен — възрази Ахил. — Всъщност цялото това нещо го измисли той. Принципно той ни внуши идеята, че трябва да си сътрудничим. Оттогава научих много неща, Бийн. Цяла година не можех да правя друго, освен да чета книги и да уча — когато не ми кълцаха краката и не ми раздробяваха костите, за да израснат наново. Най-сетне научих достатъчно, че да разбера какъв скок ни накара да направим ти. От варварство към цивилизация. Нашият Бийн е едно умалено повторение на човешката еволюция.

Бийн не бе толкова глупав, че да не забележи кога се опитват да го ласкаят. В същото време доста добре му идваше това ново момче, дошло тук направо от Земята, което вече го познаваше и демонстрираше уважението си към него.

— Или поне на еволюцията на пигмеите — подметна той.

— Бийн беше най-коравото копеленце, което някога съм виждал на улицата, казвам ти!

Не, точно от това Бийн в момента нямаше нужда. Ахил току-що бе преминал границата между ласкателството и собственическото отношение. Приказките, че Бийн бил „кораво копеленце“ задължително щяха да поставят Ахил по-горе от Бийн и да му дадат правото да го оценява. Тези истории можеха дори да са от полза на Бийн, но най-вече щяха да утвърдят Ахил, да го направят вътрешен човек много по-бързо, отколкото иначе би успял да се впише. А Бийн все още не искаше Ахил да става вътрешен човек.

Ахил вече се беше развихрил и все повече войници се събираха около него, за да го слушат.

— Да ви разкажа как ме взеха в бандата на Бийн…

— Не беше моята банда — пресече го Бийн. — Тук, във Военното училище, не разправяме истории за дома, нито пък ги слушаме. Така че ще съм ти признателен, ако никога повече не разправяш случки от Ротердам — поне докато си в моята армия.

Достатъчно се беше правил на любезен, докато произнасяше първата си реч. Но сега беше време да