Но този път вирът на това съзнание се оказаха неимоверно дълбок. Подобно нещо не беше изпитвала. И още усещаше как някакво добро я наблюдава с топъл интерес, без насмешка или затаена враждебност. Като улови в призмата на чуждото съзнание отражението на собствените си отблясъци, Джуел изведнъж разбра колко дълбоко прониква в нея неканеният й спътник, навътре до най-съкровенното. Тя трепна и от това неволно движение по извивките на чуждото съзнание се върна ехото на живо съчувствие. Смути се, побърза да прекрати връзката с очите на дракона и застана неподвижна, мигайки от недоумение.
Драконът наистина я смяташе за приятел и съюзник. В това сега бе напълно убедена. Но нали такова нещо не можеше да бъде вярно!
Какво трябваше да прави? Джуел замижа и се замисли. Така премина по навигаторската Мрежа и усети кораба и животворната сила на Потока, благодарение на който се задържаше в реалността. Трябваше ли да се реши и да се откъсне? Сетне щеше да се изправи пред Могърн и да се извинява за провинението, мълчаливо изтърпявайки всичко, което щеше да й каже, единствено за да получи така желаната доза палисп? И да се върнеше с изменена външност? Не… Могърн беше извън себе си. Сега в никакъв случай нямаше да й даде палисп.
Но можеше и да остане. Нали Острокрил каза, че няма да я изостави, че ще й помогне…
— Е, какво пък толкова? — отвори тя очи. Драконът я чакаше сдържано и изпускаше ритмично кълба дим. — Не смятай, че намеквам нещо, но не е ли време да потегляме?
Драконът обърна муцуната си към нея.
— Какво ще кажеш, малката? — Джуел му метна сърдит поглед, но не успя да отвори уста, когато Острокрил добави: — Гледай!
Пред тях изгледът измени вида си, стана по-строг и в същото време някак си тайнствен. Величествените стъпаловидни скали едва се показваха при бледата светлина и дупките на проядените в тях пещери й напомняха празни очни дъна на черепи. Обхвана я странно чувство. От пещерите се излъчваше чародейството на драконовото племе. Като осъзна това чувство тя се прилепи плътно до Острокрил. А той забави полета си и прелетя над лабиринта от причудливо преплетени проходи. Джуел отново възприе любопитното изместване на времето, сякаш с всеки завой прескачаше години — ту напред, ту назад — и миговете по странен начин се разтягаха. Скоро загуби напълно ориентацията си.
През това време драконът заслиза пред входа на малка пещера.
— Е, какво ще… — каза той.
— Как „какво“? — Джуел се надигна и погледна в пещерата.
Там беше тъмно, един-единствен лунен лъч проникваше скъпернически през някаква цепнатина в тавана. Задната й стена бе покрита с огромна паяжина, която призрачно проблясваше в неясната светлина. От време на време тя се размърдваше като жива. От напречните нишки излитаха искри, по вертикалните течеше студен пламък. Джуел замря объркана и се заоглежда на всички страни.
Изведнъж паяжината засия с необикновена сила и заизстрелва бързолетящи сребристи пламъци, после също така неочаквано изчезна. Джуел се оказа пред прозрачна като стъкло стена. Там се виждаше Могърн!
Да, това наистина беше Могърн, но не се намираше на кораба, а на космодрума. Постепенно се изясняваше задният фон: диспечерската стая на ригерите на същия този космодрум. Пред нея беше Могърн-бизнесменът, Могърн-хищникът, Могърн-крадецът, Могърн-търговецът, контрабандистът и прекупвачът на крадени стоки. Той говореше с някого — изглежда с началника на диспечерската служба. Джуел прегърна силно шията на Острокрил и се наведе колкото може по-напред с желанието да чуе, какво си приказват, но не долови нито дума. И двамата събеседници се усмихваха злобно на казаното от собственика й. По едно време началникът се обърна и посочи назад с пръст. Там стоеше една жена-ригер. Джуел трепна, когато позна себе си.
Изглеждаше безропотна, жалка и изплашена. Могърн, хилейки се, приближи шефа на службата и незабелязано извади от задния си джоб нещо — и то така, че началникът да може да го различи. Това беше цилиндърчето палисп. Чиновникът кимна с разбиране и намигна. Преди да се разделят, те си стиснаха ръцете и в мига на докосването някакъв предмет блесна и премина от едната в другата длан. После Могърн дойде във вестибюла при нея — Джуел, ригерът — с вид от нещастен по нещастен. Тя, Джуел, която наблюдаваше отстрани ставащото, усети как вътрешно изстива, когато със забавено движение другата Джуел обърна към нея лицето си и я загледа с топлина и дружеска симпатия.
И същевременно погледът й се ожесточи, когато виждаше студеното, чуждо и презрително лице на Могърн, обричащ я на робство чрез палиспа. Обхвана я ненавист, бурна ненавист дори при една-единствена мисъл за този човек. Душата й се напълни с обида и гняв.
Драконът изчака да разбере кое чувство ще надделее в нея.
— Искаш ли да го изпепеля, Джуел? — чу тя накрая гласа му.
— Да! — викна девойката, обзета от внезапен порив, и от очите й бликнаха сълзи. — Да! Изпепели го!
Острокрил вдигна глава и избълва огън. Огненият факел и разбеснелият се пламък изпълниха пещерата. Призрачната Джуел се стопи, а призрачният Могърн рязко се извърна и очите му се разтвориха изплашено. Ако се съдеше по устните, той успя да изреве, преди бушуващата горещина да го погълне. Джуел се смрази от ужас при вида на загиващия по нейна заповед жив човек. Но ето че всичко се успокои, в тясната пещера димът изчезна и заедно с него обликът на омразния й човек. Тогава тя почувствува невероятно облекчение. Лека и светла радост се надигна в душата й, а чувствата сякаш се очистиха от покрилата ги ръжда. И почти веднага след това я налегна умора.
Така и не разбра как драконът я отнесе със себе си от пещерата. Мислите й се объркаха и станаха неясни. Времето сякаш я обтичаше някак си отстрани. Но постепенно възстанови силите си и способността си да съобразява. А Острокрил вече летеше през тайнствената долина между върховете на планината.
— Изглежда ти направи това, да се махне умората, нали? — запита тя кротко и нежно поглади твърдите костени плочки на гърба.
— Какво? — лениво се направи, че не я е чул добре и започна да се снижава рязко надолу към обраслата с дървета долина.
В променливия сумрак местността изглеждаше като малка горичка. С увеличаването на мрака заизлизаха светулки. Техният бурен танц браздеше тъмнината като струпване на безброй атоми. Към общото множество непрекъснато се присъединяваха все нови и нови облаци от животинки. Скоро цялото пространство се оказа обхванато от светещ на точици облак.
— Колко са много! — зачуди се Джуел, но изведнъж беснеещите искри се умириха и от мястото, където бяха най-много, излезе някакъв човек. Позна го: беше Диеп!
Тя затаи дъх. Диеп изглеждаше както винаги — симпатичен, стегнат, но (и това невероятно удиви Джуел) сега беше не на шега развълнуван и уплашен — не му помагаше дори показното перчене. Безгрижните слънчеви зайчета на апарата за сливане го бяха покрили (а заедно с тях и незримо присъстващата Джуел) и в същия миг, когато агментаторът се задейства, неудобството на Диеп стана съвсем очевидно. Спомените на Джуел кръжаха около него като дребни протоберанси: ето баща й, как пуска вътре децата и жените си, някои от тях не по-възрастни от Джуел, затваря вратата на дома им; ето брат й (преди животът му да бъде прекъснат от изкочил зад ъгъла турбоавтомобил) се мръщи от неизказана мъка и се усеща как тя го разкъсва на части…
Всичко това Джуел улавяше във вихъра на откъслечни спомени и мечти — непоносимо самотните ригеровски мечти, на които тя бе дала воля при сливането си.
— Нима всичко това е истина? — запелтечи той, разтърсен от безутешната й мъка.
Но Джуел добре знаеше как трябва да му отговори:
— Това са просто фантазии — изкриви тя душата си и дори се постара всичко да скрие и загаси.
Гледайки отстрани как Диеп се опитва да се откъсне от тогавашната Джуел, тя си спомни чувството за безисходност, от което просто губеше самообладание. А неговото лице изразяваше страх и освен това срам заради напразните опити да постигне своето. Джуел се опитваше да скрие най-съкровенното — той правеше същото. Диеп се боеше от нещо — и тя го усещаше.
Когато Диеп се обърна и си отиде, се донесе тихият глас на Острокрил:
— Е, време ли е? — и драконът пое дълбоко въздух.
— Не! — извика тя уплашено. — Не го докосвай, не го изгаряй! Аз не знаех, аз никога не успях да го
