коси.
— Защо си идеш толкова рано? — запита строго майката. — Нали затваряте чак в осем?
— Взех си отпуск — изсмя се Грета, като свали шапката си я хвърли в ъгъла на софата. — Лоте Байер и годеникът й ме поканиха да отидем на Банското езеро; трябва да си облека новата рокля.
Тина гледаше с учудване как Грета разкопча блузата си, хвърли я небрежно на стола до прозореца и после извади от стария дрешник една съвсем нова, бяла батистена рокля.
Какви съблазнителни, бели рамене имаше Грета и какви хубави ръце!
— Но на какво прилича това? — запита госпожа Рамлер дъщеря си. — Ако продължаваш да я караш тъй и Манхаймер няма дълго да те търпи.
Грета направи едно презрително движение с ръка и започна да оправя пред огледалото косите си.
— У Манхаймер ли си? — запита Тина. — Като каква?
— Хм, като продавачка, като какво друго? Имаш ли нещо против? Аз питам ли те, къде си и какво правиш.
— Какво значи това?
Грета се засмя и започна тихо да тананика.
— Нищо, казах го просто така. Младият барон Волфсег е приятел на Лотиния годеник и му разказал, че съвсем си пощуряла по техния съсед, граф Бартенщайн.
— Как се осмеляваш да изричаш тук една тъй окаяна лъжа — извика възмутено Тина, чиито бледи страни бяха станали пурпурночервени. — Аз съм разговаряла няколко пъти с графа, в присъствието на други хора, защото той бе оня, който извади Паул от водата. Ако младият барон Волфсег е казал нещо друго, той е лъгал. Освен това, графът има жена и дете. Но ти, Грета, как сте дошли вие, ти и Лоте Байер, до такива познанства?
— Хм, как се идва до тях? Та няма по цял ден да стоя зад тезгяха и да скучая? Искам да се забавлявам, а Лоте има много такива познати. Какво от това? Волфсег също ще дойде с нас на Банското езеро, разбира се, цивилен. В униформа не смее да излезе с нас. После ще се храним у Хилер. Чудесно, казвам ти. Наситих се вече на тия буламачи тук: картофи и херинги, херинги и картофи…
Тина улови здраво сестра си за ръцете.
— Ти няма да отиваш там! Младият Волфсег е един безделник и няма да му мигне окото да поквари едно почтено момиче. Не се ли срамуваш? Не съзнаваш ли, колко подло, колко низко е всичко това? Не го върши! — замоли я тя със свито от страх сърце, — помисли малко за мене. Разбери, аз не бих могла да остана повече в къщата на Волфсегови, ако моята собствена сестра тръгне с техния син!
Грета, която с едно бързо дръпване бе освободила ръцете си, се изсмя подигравателно:
— Значи, заради тебе? О, само това липсваше! Заради тебе съм търпяла вече достатъчно лишения. Я погледни старата! Виждаш ли, тя мълчи, защото знае, че е безполезно да говори. Ще вървя по собствените си пътища, защото аз се прехранвам сама. Да не мислиш, че от това, което пращаш на мама, мога да си купя копринени блузи или нещо друго?
— Необходимо ли е това, Грета? Бъди разумна! Тръгнала си към сигурна провала. Върни се, Грета, спомни си, че ние те обичаме и не ни опозорявай! Върни се! Виж, ако останеш тук, и аз ще напусна мястото си, и ние двете заедно ще потърсим друга работа и ще изкарваме честно хляба си. Ти ще се провалиш, ако продължаваш така. Помисли за старата ни майка, чието сърце е сломено от скръб по тебе!
— Казах ти и по-рано: ти трябва да станеш писателка, защото умееш хубаво да приказваш. Ала на мене тия не минават. Аз искам само да се забавлявам. До гуша ми дойде този кучешки живот! А и защо ми е инак тази хубост? — После се обърна към майка си: — Ще остана да спя у Лоте, ако закъснеем, майко. Няма защо да се боиш.
Старата жена се изправи тежко от стола си, застана олюлявайки се пред лекомисленото си дете и вдигайки заплашително грубата си ръка, каза твърдо:
— Ако отидеш сега, ако се повлечеш с тия негодници, за които Розенбаум ми е казал какви са, ти ще престанеш да се наричаш мое дете.
— Майко! — извика уплашено Тина.
Ала сините очи на старата жена блеснаха гневно и тя продължи:
— Опитах вече всичко. На колене я молих да остане честна и да не посрамява старата си майка и сестра си. Тя е без сърце. Метнала се е във всичко на непрокопсания си баща. Ей сега да пукна тук, на нея и окото й няма да трепне и ще хукне с ония никаквици на Банското езеро. Не, Тина, всичко е напразно. Единственото, което ми остава, то е, да издам на полицията собственото си дете. Вартеман, който е неин настойник, е на същото мнение.
— Вартеман ли? — изсмя се подигравателно Грета. — Нека само се опита! Та неговият пригладен син беше първият, който ме заряза! Има какво да му кажа! Не, майко, нито Вартеман, нито полицията, нито ти и Тина можете да ми попречите! Правете каквото искате, но аз няма да остана на тази вонлива улица. Пък ще ви кажа и друго нещо: от първи септември съм ангажирана в „Зимната градина“. Баронът уреди това. Танцувах пред директора, той остана като гръмнат. Отначало ще получавам по петстотин марки на месец. Къде на друго място биха ми платили толкова, а?
Грета млъкна изтощена и поглади с ръце сгорещеното си лице. Ала госпожа Рамлер стоеше пребледняла пред дъщеря си и посочи с пръст към вратата. Грета почти се олюля пред погледа на тия, инак тъй добри, сини очи.
— Върви! — каза спокойно старата жена. — Върви и да не си посмяла да прекрачиш отново честния праг на старата си майка. Твоят позор не бива да стои повече в този дом. Можеш да изпратиш да ти вземат нещата — продължи тя тихо. — Ако тази вечер се повлечеш с оная банда благородници, ти ще престанеш да бъдеш мое дете. Избирай: или Банско езеро и театър, или тук, при старата си майка!
— Майко! — извика умолително Тина и вдигна ръце пред сестра си.
— Върви — повтори майката. — Върви, ако можеш!
Грета се изсмя високо, завъртя се на тока си, и без да хвърли и един поглед към старата си, съкрушена майка, излезе от стаята. Стъпките й скоро заглъхнаха по стълбата. В стаята беше съвсем тихо и в душата на Тина непрекъснато и мъчително започнаха да се повтарят стиховете:
— Майко — изстена тя, хвърляйки се в краката на старата жена. — Не бива да пускаме Грета, тя ще се загуби в света… А все пак е твое дете, единственото ти дете…
Майка Рамлер поклати белокосата си глава и с втренчен пред себе си поглед промълви:
— Тя беше вече, отдавна загубена. Ти не знаеш, какво съм претеглила с това безсърдечно дете. Как не се опитвах да я вкарам в правия път! Но не би! Влече я шумът и блясъкът вън, те струват повече от това старо, глупаво майчино сърце…
Тина целуна покъртена треперещите ръце на старата жена, чиято скръб се вряза дълбоко в душата й.
— Върви сега — предупреди я майка Рамлер, — да не стане късно. Не се грижи за мене, аз сама ще гледам да превъзмогна това. Преживяла съм го и с баща й — добави тя с един тъй безутешен поглед, че от очите на Тина бликнаха горещи сълзи.
— Успокой се, майко — замоли тя. — Аз ще се опитам да въздействувам на младия барон да остави на мира Грета и ако това не помогне, ще се обърна за помощ към чичо му, който сигурно няма да търпи това безчинство. Бъди спокойна, майко!
— Мълчи, нито дума за това! Само то липсваше: да изгубиш хубавото си добре платено място заради едно лекомислено, покварено създание. Хайде, тръгвай вече! Пък и аз имам нужда да си почина, да си отдъхна.
Тина целуна нежно майката по сухата страна.
— Но ние не бива да оставяме Грета да затъва още по-дълбоко в своята поквара, майко!
