Снежната кралица

и разтреперения от възмущение Гъндалийну зад себе си. Моето задължение е да поддържам ред. Тя се обърна най-напред към Старбък, а после и към Гъндалийну.

— Добре, Б.З. — каза тя тихо, недостатъчно тихо. — Ние ще коленичим. Искането не е съвсем неоснователно.

Гъндалийну каза нещо на език, който тя не разбираше, а очите му замятаха искри. На подиума Старбък стисна здраво своя револвер. Джеруша се обърна към кралицата, усети погледите на присъстващите, вече отърсени от безразличието, коленичи и сведе глава. Секунда по-късно се чу шум и скърцане на кожа, когато Гъндалийну коленичи тежко зад нея.

— Ти можеш да станеш, инспектор.

Джеруша се изправи на крака.

— Ти не! — Гласът на кралицата прогърмя покрай нея, когато Гъндалийну също започна да се надига. — Ти ще коленичиш, докато не ти разреша да станеш, чуждоземецо! — Докато тя говореше, Старбък се движеше, сякаш беше продължение на нейната воля; тежката му ръка в черна ръкавица натисна рамото на Гъндалийну и го принуди да остане на колене. Старбък промърмори нещо на непознат език. Джеруша стисна скритите си под пелерината ръце си в юмруци и извика гневно:

— Свали ръцете си от него, Старбък, преди да съм те арестувала за обида на офицер!

Старбък се усмихна. Джеруша видя как той нахално присви очи, усети лицето под маската да променя изражението си. Гъндалийну остана на мястото си, докато кралицата не му даде знак.

— Стани, Б.З. — каза Джеруша тихо, сдържайки с усилие гласа си. Тя протегна ръка да му помогне да стане и усети как трепери от гняв. Гъндалийну не я погледна. Луничките по лицето му изпъкнаха, изпълнени с кръв, на фона на тъмната му кожа.

— Ако беше мой човек, бих му дала да разбере за такова нахалство — Еъриенрод ги гледаше безизразно.

Наказанието е достатъчно. Джеруша премести поглед от лицето му, повдигна глава.

— Той е поданик на Кареумов, ваше величество; той е ничий човек; принадлежи само на себе си. — Тя погледна многозначително към Старбък, който стоеше до нея.

Кралицата се усмихна и този път на лицето й се появи следа от разбиране.

— Може би командирът Лускед те изпраща при мен като женски тотем16.

Това показва, че не си всезнаеща. Устата на Джеруша се разтегна в полуусмивка.

— Ако мога да помоля за вашето снизхождение, бих желала да ви обърна внимание, че… — Тя изведнъж пристъпи и с едно смразяващо движение взе парализиращия револвер от Старбък. — Тези оръжия не са играчка. — Джеруша стискаше здраво металната ръкохватка. Краят на цевта като пътепоказателен знак се насочи към него, когато той пристъпи напред. Тя чу възбудения шепот на присъстващите. — Едно енергийно оръжие никога не трябва да се насочва срещу нещо, освен ако не сте решили да го унищожите. — Старбък замръзна на мястото си. Тя видя как се стъписа, а мускулите на тялото му трепнаха и се напрегнаха. Джеруша наведе надолу лъчевия револвер. — При пряко попадение отблъскващото поле веднъж на сто пъти ще откаже. Вашите сановници не бива да забравят това.

Кралицата пусна един развеселяващ звук, а Старбък наклони глава към трона. По шлема му заиграха отразени светлини.

— Благодаря ти, инспектор. — Еъриенрод кимна и направи с пръсти любопитно движение. — Ние добре знаем възможностите и ограниченията на твоята чуждоземна техника.

Джеруша премига, невярваща на ушите си, и мълчаливо подаде лъчевия револвер на Старбък.

— Ще съжаляваш за това, кучко — промърмори той така тихо, че само тя го чу. Той дръпна лъчевия револвер от ръката й и се върна на подиума.

Несъзнателно лицето й се сви в гримаса.

— Тогава… с ваше разрешение, ваше величество, ще докладвам за състоянието на престъпността в града през месеца.

Еъриенрод кимна, наведе се напред и сложи ръка на рамото на Старбък, така както се успокоява настръхнало куче. Сановниците започнаха да се разпръскват и да излизат заднишком от залата. Джеруша потисна една усмивка на болезнено съчувствие. Този доклад не беше по-важен от стотиците преди него или от онези след него. Самата тя скоро ще бъде някъде другаде. Тя се пресегна и включи касетофона, закачен на колана й. Чу се гласът на дежурния офицер да съобщава данни за извършени нападения, грабежи, арести и осъдени, брой на чуждоземни и местни престъпници и жертви. Тя слушаше доклада и всичко й се струваше безсмислено, а в ума й отново възникнаха познатите разочарования и съжаления. Безсмислено… всичко това беше безсмислено.

Хийгемъниската полиция представляваше военизирана организация с поделения по всички светове на Хийгемъни със задача да защитава интересите на гражданите, което обикновено включваше защитаване интересите на местните чуждоземни структури на властта. Тук, на Тийумат, с неговото ниско технологично равнище и неголямо население (половината от които едва ли влизаха в сметките на Хийгемъни) полицейските сили бяха само един полк, разположен предимно в района на звездното летище и Карбънкъл.

Дейността на тези сили беше ограничена, орязана, осакатена: разтърваване на биещи се пияници, арестуване на дребни крадци, безкрайно „бърсане на сополиви носове“, докато направо под носа на полицейските сили се извършваше безнаказано най-жестокото престъпление на галактиката и някои от най-жестоките нарушители на хуманността, сътрудници на Хедж, се забавляваха свободно в игралните домове, където се чувстваха като у дома си.

Премиер-министърът символизираше Хийгемъни, но на практика той вече не я контролираше, ако въобще някога я бе контролирал. Икономистите я контролираха. Реалният контрол се извършваше от търговците на едро и дребно, а техният единствен бог бе Печалбата. Имаше много видове търговия и много видове търговци… Джеруша погледна към Старбък, който стоеше отпуснато и нахално отдясно на кралицата: живия символ на странното споразумение на Еъриенрод със силите на тъмнината и светлината, инструмента за тяхното манипулиране. Той беше олицетворение на всичко лошо, продажно и подкупно в човечеството и Карбънкъл.

Престъплението и наказанието на Тийумат — по същество на Кареумов — като един от световете на Хийгемъни, бяха под юрисдикцията на два съда: единия под председателството на местни съдии, избиран от Зимните хора й опиращ се на местни закони, а другия под председателството на чуждоземен Главен съдия, който съдеше чуждоземните по законите на Хийгемъни. Полицията осигуряваше „мливо и за двете воденици“ и според Джеруша жътвата трябваше да е богата. Но Еъриенрод толерираше и дори поощряваше престъпния свят на Хедж, създаваше един вид предверие към ада, неутрална територия, удобна ла портите. Лускед, това надуто подобие на човек и командир, този блюдолизец нямаше куража да застане срещу него. Защо нямаше тя този ранг и поне половината от тези възможности…

— Имаш ли някакви коментари но доклада, инспектор?

Джеруша трепна, почувства се глупаво, като човек, на когото четат мислите. Тя изключи касетофона — приемливо извинение да сведе очи надолу.

— Нямам, ваше величество. — Не такива, които ти би желала да чуеш. Не такива, които биха направили нещата малко по-различни.

— Неофициално, Гейа Джеруша? — гласът на кралицата се промени.

Джеруша вдигна очи и погледна лицето на Еъриенрод, открито и властно, лице на истинска жена, а не маска на кралица.

Тя почти можеше да се довери на това лице… тя почти можеше да повярва, че зад ритуала и измамата стои човешко същество, с което може да се общува… почти. Джеруша погледна към Старбък, застанал до кралицата, нейния довереник, нейния любовник.

Джеруша въздъхна.

— Нямам неофициално мнение, ваше величество. Аз представям Хийгемъни.

Старбък каза нещо на непознат за нея език. По тона му тя разбра, че беше някаква грубост и обида.