Спаркс се сблъска с Муун, когато тя съвсем неочаквано спря.
— Пази се, умнико! — Около глезените им избухна облаче от пясък.
Тя обхвана с ръце Спаркс, за да запази равновесие, с което предизвика неговото възмущение. Обзе я силно удивление. Спаркс се освободи от нея и се успокои. Мрежата падна забравена, както бе забравено селото, заливът, тяхната среща. Муун дърпаше шева на ръчно изплетения пуловер, сплитайки пръсти в дебелата ръждивочервена прежда.
Непознатата им се усмихна. Лъчезарен овал на лицето, загоряло от слънцето, старомодна сива парка4, дебели панталони и груби ботуши, каквито носят всички островитяни. Но тя не беше от Нейт, нито пък от някой от островите.
— Вие, вие от Морето ли идвате? — запита Муун задъхана. Спаркс стоеше до нея също задъхан.
Жената се засмя. Смехът й, подобно на счупено стъкло, разруши чуждоземната магия.
— Не… през Морето, с един кораб.
— Защо? Коя сте вие? — попитаха двамата почти едновременно.
В отговор и на двамата жената им подаде медальона, който носеше на верижка: бодлив трилиственик, приличащ на букет от рибарски кукички, блестеше с тъмната злокобна красота на очите на влечуго.
— Знаете ли какво е това? — Тя коленичи в пясъка, черните й плитки се провесиха напред. Децата се примъкнаха до нея и замигаха.
— Сибила… — прошепна плахо Муун и видя как Спаркс прикри своя медал. После погледът й изцяло се съсредоточи върху очите на жената и тя разбра защо нейните тъмни, властни очи изглеждаха открити за безкрайността. Една сибила представлява земен канал за свръхестествена мъдрост, избрана по личната преценка на богинята, която чрез свръхчувствителност и тренировка има силата да издържи общуване с божеството.
Жената кимна.
— Аз съм Клавали Блустоун Самър. — Тя сложи ръце на челото си. — Питайте и ще ви отговоря.
Те не попитаха нищо, поразени от съзнанието, че тя ще… би могла… да отговори на всеки въпрос, който биха й задали. Или че богинята ще им отговори чрез устата на Клавали, докато самата сибила бъде в транс.
— Нямате ли въпроси? — Формалността изчезна, остана на плажа, изтикана от нейното добро чувство за хумор. — Тогава ми кажете кои сте вие, които знаете всичко, което трябва да знаете?
— Аз съм Муун — каза Муун и отхвърли назад коси. — Муун Даунтрейдър Самър. А това е братовчед ми, Спаркс Даунтрейдър Самър… и аз не зная достатъчно много, за да питам нещо! — завърши тя смутено.
— Аз пък зная — Спаркс излезе напред и показа своя медал. — Какво представлява това?
— Знак на Хийгемъни — два кръста, вписани в кръг, символизират единството на Кареумов и седемте подчинени му светове… медал, даден за вярна служба по време на бунта Киспа. Онова, към което всички можем да се стремим. Този, който е бил награден с него, го е постигнал. „На нашия възлюблен син Темън Ашуин Сириус, ден 9:113:04.“ Написано на сандий, официален език на Кареумов и Хийгемъни…
— Но какво
Клавали поклати глава.
— Не зная. Богинята само говори чрез мен, но не на мен. Това е само транс — това дава той.
Устните на Спаркс трепнаха.
— Хийгемъни — каза бързо Муун. — Какво представлява Хийгемъни, Клавали?
— Чуждоземци! — Зениците на Клавали леко се разшириха. — Те наричат себе си Хийгемъни. Така че това е нещо чуждоземно и… аз никога не съм била в Карбънкъл. — Погледът й отново се насочи към медала. — Как е попаднал тук, толкова далече от звездното летище и Зимните хора? — Тя вдигна глава и ги погледна в очите. — Вие сте деца на празника, нали? Вашите майки са били заедно на последния Фестивал и са били щастливи да се върнат заедно с вас… с този скъп за тях спомен.
Спаркс кимна с глава в знак на съгласие както с логиката на възрастните, така също и с транса на богинята.
— Тогава… моят баща не е Летен човек. Той дори не е от Тийумат?
— Това аз не мога да ти кажа. — Клавали стана. Муун видя, че на лицето й се отрази странен интерес, когато погледна към Спаркс. — Но аз зная, че децата на празника са специално избрани. Знаете ли защо съм дошла тук?
Те поклатиха с глави в знак на отрицание.
— Знаете ли какви искате да станете, когато пораснете?
— Искаме да бъдем заедно — отговори Муун, без да се замисля.
Клавали отново се засмя.
— Добре! Аз правя това пътуване през Уиндуърд, за да подканя всички млади Летни хора, преди да навлязат в живота, да си спомнят, че могат да се посветят на Морето и по друг начин, а не само като рибари или фермери. Те могат да служат на богинята, като служат на хората като сибили, така както служа аз самата. В някои от нас е посято специално семе, което само чака да бъде докоснато от богинята, за да израсте. Когато станете достатъчно големи, може би вие ще чуете нейния зов и ще посетите мястото на избора.
— О-о — Муун леко потрепери. — Мисля, че я чувам и сега! — Тя притисна ръце до развълнуваното си сърце, в което покълна семето на нейния несподелен блян.
— Аз също, аз също! — изкрещя Спаркс. — Можем ли да тръгнем сега, можем ли да дойдем с вас, Клавали?
Клавали вдигна качулката на своята парка, за да се запази от неочаквания вихър на вятъра.
— Не, още не. Почакайте още малко. Докато повярвате напълно в онова, което чухте.
— Колко дълго трябва да чакаме?
— Един месец ли?
Тя постави ръце на двете малки раменца.
— Мисля, че по-скоро години.
— Години! — възкликна недоволно Муун.
— Но тогава вие ще сте сигурни, че онова, което чувате, не е просто крясък на морски птици. И винаги помнете, че не вие сте тези, които ще изберат Богинята, а Богинята ще избере вас. — Тя погледна отново, почти многозначително към Спаркс.
— Добре. — Муун остана озадачена от този поглед и решително изправи рамене. — Ще чакаме. И ще помним.
— А сега — сибилата свали ръцете си от тях, — мисля, че ви чакат.
Времето отново започна да тече и те побягнаха, затичаха — и много се обръщаха назад — към града.
— Муун, спомняш ли си последното нещо, което тя ни каза? — Спаркс престана да свири и се обърна към Муун. Сребърните звуци заглъхнаха, споменът за миналото избледня. Нимфите прекъснаха своята песен и погледнаха към лодката.
— Клавали? — Муун насочи лодката към точката от сушата, която се врязваше в залива. Бреговата линия на Острова на Избора беше осеяна със зъбери, приличащи на трилиственика, който носеха сибилите. — Искаш да кажеш, че майка ми ни чака?
— Не. Че богинята ще ни избира, а не обратното. — Спаркс отправи поглед към прибоя, после очите му отново се спряха на нейното лице. — Искам да кажа… ами ако Тя избере само един от нас? Какво ще правим тогава?
— Тя ще избере и двама ни! — Муун се усмихна. — Как би могла да постъпи другояче? Ние сме деца на празника — ние сме щастливци.
