Снежната кралица

— Аз… аз трябва да говоря с вас.

Сирас повдигна вежди, погледна към Гъндалийну.

— Мисля, че вече бяха изприказвани твърде много приказки.

Тя поклати глава с упорита решителност. Нейната мека, права коса се разлюля.

— За… за някой друг.

— Ти като сибила ли питаш?

Отново поклащане на глава.

— Питам като ваша племенница. — Крайниците му изтръпнаха, неспособни да го изведат от стаята. Последните кареумовци от групата се обърнаха назад и се закискаха в коридора. Джеруша се изпъна и пристъпи редом до нея. — За вашия син. От последния Фестивал.

Сирас хвърли бърз поглед в миналото. После кимна и посочи с глава на Муун съседната стая. Тя тръгна след него, като гледаше назад.

Гъндалийну я проследи с поглед, сякаш не можеше да издържи да не я вижда до себе си. Лицето му беше безнадеждно.

— Б.З.… Инспектор Гъндалийну. — Джеруша призова неговото внимание с остър глас.

— Мадам! — Той обърна покорно глава, но вниманието му остана другаде.

Джеруша се колебаеше, изведнъж несигурна за това, което се канеше да направи.

— Б. З.… нали не си истински влюбен в това момиче?

— А какво, ако съм влюбен, командир? — попита той много спокойно. — Може да е скандално, но не е престъпление.

— Б.З., не разбираш ли коя е тя?

Гъндалийну вдигна глава и тя прочете в очите му неговата вина. Не отговори.

— Тя е момичето, което избяга с контрабандистите на техника преди пет години. — Тя продължи да го притиска, като му казваше онова, което той вече знаеше, надявайки се, че ще бъде достатъчно — Тя е обявена извън закона. Връщането й е нелегално. Ще трябва да бъде депортирана.

— Командир, не мога… — Здравата му ръка се впи в тапицирания плот на масата.

— Ако вече си се влюбил, Б.З., тогава това няма значение. — Тя се усмихна окуражително. — Ожени се за нея. Вземи я за жена.

— Не мога. — Той вдигна една остра като игла сонда от таблата в края на масата и я опря до дланта си.

Тя каза припряно.

— Ти няма да позволиш на тези лицемерни сноби…

— Не е това. — Той настръхна. — И ти не трябва да говориш но такъв начин против лидерите на Хийгемъни. Те имат право да ме критикуват.

Джеруша отвори уста да каже нещо, но замълча.

— Муун няма да се ожени за мен. — Той остави сондата. — Тя е дала дума на нейния братовчед… син на Първия секретар Сирас. — Той погледна скептично към вратата. — Тя е влюбена в него. През цялото време се мъчи да се добере до Карбънкъл, за да го намери. — Той излагаше фактите категорично, като човек, който чете доклад. — Името му е Спаркс Даунтрейдър.

— Спаркс?

— Познавате ли го?

— Да. Ти също. Веднъж го спаси от търговци на роби, в деня на последното ти посещение на онова място. След това Еъриенрод го издигна. Оттогава той е един от любимците й в двореца. И това го поквари.

Гъндалийну се намръщи.

— Тогава е възможно…

— Какво е възможно?

— Муун мисли, че той е станал Старбък.

— Старбък! Джеруша се удари по челото. — Да… да, добре се връзва. Благодаря ви, богове! И на теб благодаря. — Тя тъжно му обърна гръб. — Мъчех се да разбера кой е Старбък, така че да мога да го арестувам за убийство, за незаконно избиване на нимфи.

— Убийство? — Гъндалийну трепна.

Тя кимна.

— Убил е един дилип или е позволил на неговите Хрътки да сторят това. Аз мислех, че е убил също и Муун… но и това е достатъчно. Този път ще настъпя Еъриенрод по мазола! — Значи ти си по- покварен, отколкото предполагах, Даунтрейдър. Тя си спомни за изплашеното дете със счупена флейта, което се бе превърнало в убиец в черни дрехи. Никога и в най-страшните си кошмари не съм си представяла, че си паднал толкова ниско.

— Аз… обещах на Муун, че ще го намерим и ще му помогнем, ако можем. Промяната ще го помете, ако не успеем.

— Не бъди толкова сигурен в това. Значи Муун държи на него и след онова, което е видяла да върши на брега? — Джеруша беше поразена от смущаващото разбиране, че Спаркс беше принадлежал и на Еъриенрод, и на Муун… и все още им принадлежеше. Клонът на Еъриенрод!

— Как разбрахте за това? — попита Гъндалийну.

— Няма значение — Джеруша се пресегна, попипа един коничен метален прибор, прикрепен към сензорни подложки.

— Тя казва, че още го обича. Човек просто не спира след години… Тя само иска да знае дали и той има същите чувства към нея. — В съзнанието му се появи проблясък на изгубена надежда.

Дали наистина само това иска?

— Аз не мога да допусна тя да се изгуби в града, Б.З. — Джеруша поклати глава, а ръцете й опипваха значката на яката. — Съжалявам, но не мога да рискувам.

— Не разбирам. Тя няма никого да зарази. Ще бъда с нея, докато го намери.

— А после какво?

Той вдигна ръце, после отново ги свали.

— Не зная… Командир, Промяната почти дойде и когато тя настъпи, няма значение дали тя е била на друг свят или не. На Летните хора не им харесва самата идея. Тя е била на Кареумов само няколко седмици. Какво лошо може да стори тя?

— Ти ме питаш какво лошо може да стори една сибила тук, след като тя знае причината за своето съществуване? — попита Джеруша почти гневно. — Ако успеем да хванем Старбък, тя може да сподели килията му. Но иначе, повярвай ми, за всички засегнати е по-добре никога да не го види и той никога да не види нея.

— Не мога да повярвам, че вие казвате това. — Думите бяха наситени с мрачно обвинение.

— И аз не мога да повярвам да казваш, че не е заплаха, Гъндалийну! Какво, по дяволите, ти е влязло в главата? — Не ме насилвай, Б.З. Бъди добър полицай и го приеми. Не ме карай да те наранявам сега.

— Аз отговарям за нея. Струва ме се, че това трябва да има някакво значение. — Той се разкашля и притисна ръка към гърдите си.

— Повече отколкото пред закона?

— Тя е просто едно невинно Лятно момиче! Защо, по дяволите, не можем да я оставим на мира? — Гласът му звучеше като на човек, който изпитва непреодолима мъка.

— Тя не е просто едно невинно Лятно момиче, Б.З. — започна Джеруша неохотно. — Не си ли забелязал колко много прилича на Еъриенрод?

Изразът му показваше, че според него тя си е изгубила ума.

— Говоря сериозно, Гъндалийну! Имам всички основания да смятам, че по някакъв начин кралицата е създала клон. И единствената причина за това може да бъде нейното нежелание да свърши Зимата. — Тя му разказа всичко до най-малките подробности. — Така че ти виждаш… Муун е сибила. Аз не мога да допусна Еъриенрод да тури ръце на нея чрез себе си, да притежава такова смъртоносно оръжие. Тя прави всичко възможно, за да задържи властта. — И продължава да корумпира всичко на този свят, до което се допре. — Но аз ще направя всичко, което мога, за да й попреча да осъществи своя план. А