Снежната кралица

това означава да не допусна Муун да попадне в ръцете й.

— Не мога да повярвам! — Гъндалийну поклати глава и тя разбра, че наистина не може. — Муун… Муун е различна от всекиго, когото познавам. Тя няма нищо общо с Еъриенрод! Тя се грижи за всеки, за всичко… Ако в някой мъж или жена има искрица благоприличие, тя разпалва огън от нея. Всички се влюбват в нея… не могат да не се влюбят. — В ъгъла на устните му се появи глуповата усмивка.

Джеруша се намръщи.

— В името на боговете, Б.З., никой не е толкова съвършен.

— Тя е! Просто поговори с нея.

— По-добре да не я виждам, ако е такава, каквато казваш. Нищо чудно, че казват любовта е сляпа — каза тя тихо и почувства как на устата й разцъфва усмивка на извинение, как негодуванието й се топи. — Твоите планове са противоречиви, Б.З., това е всичко. Трябва ти добра храна и много сън, и време да повярваш, че си се върнал в света, към който принадлежиш.

— Не ме покровителствай! — Той удари таблата с инструменти и те се разхвърчаха. Джеруша примигна уплашено.

— Зная къде се намирам и мястото ми вече не е тук! Не съм достоен да бъда полицейски инспектор. Не съм достоен да принадлежа към човешката раса. Единственото, което желая, е да изпълня обещанието, което все още съм в състояние да изпълня към едно лице, което не дава пукната пара за онова, в което съм се превърнал. А сега ти се опитваш да ми кажеш, че тя е чудовище и че аз не трябва да й помогна да постигне онова, което е вече в ръцете й!

— Аз ти казвам, че дългът ти като полицейски офицер е да защитаваш Хийгемъни! Това стои на първо място. Ти не можеш да променяш закона така, че да съответства на личните ти вкусове. Това не става така.

— Тогава подавам оставка.

— Не приемам оставката ти. Ти нямаш право да подаваш оставка. Ти си много ценен за мен. До последното излитане ми е необходим всеки мъж, който имам. — Докато говореше, тя знаеше, че залогът съдържаше много повече: кариера, самоуважение, може би дори неговия живот. — Послушай ме! Моля те, Б.З.! Знаеш, че не бих ти казала всичко това, ако не бях убедена, че е вярно. Еъриенрод е заплаха! Тя представлява опасност за Хийгемъни, а това прави опасна и Муун, независимо каква е. И Старбък е покварен убиец, който е убил онова, което някога е било Спаркс Даунтрейдър, така както е убил хиляди нимфи. Помисли, Гъндалийну, помисли за това! Ти все още си добър офицер и не можеш да отречеш, че занемаряваш дълга си. Ти не правиш на Муун услуга, като я връщаш при тях. — В очите на Гъндалийну започнаха да се появяват признаци на разум и тъмна решимост. Остани с мен, Б.З.!

Муун се появи отново на прага. Лицето й изразяваше чувство на безизходица и разочарование. Зад нея Сирас напускаше външната стая. По дяволите, не сега, когато почти успях! Джеруша се обърна към Гъндалийну и видя с облекчение, че изразът на лицето му не се беше променил.

— Б.З. — прошепна тя, — не си длъжен да вършиш това. Ще заповядам на друг да я арестува. Остани тук, докато те излекуват. На теб ти е нужна почивка и…

— Аз ще го направя. — Той говореше така, като че ли Муун не съществуваше. Отблъсна се от масата и застана несигурно, за да изпълни дълга си. — Вече съм излекуван, командир. Чувствам се отлично — каза той разсеяно. — Аз трябва да направя това. Трябва да го направя сега, преди да съм променил решението си. — Луничките на лицето му бяха като звезди, анемично бели на черната му кожа.

Муун го погледна, спря там, където беше, по средата на стаята.

— Б.З.?

Гъндалийну каза тихо: „Муун, ти си арестувана“.

36

Муун се сгуши на края на седалката, притисна се до извитото стъкло на прозореца, когато совалката излетя безшумно от станцията на звездното летище. Освен нея имаше само още няколко пътника, главно техници, които се връщаха от работа и щяха да се присъединят към тълпите на Фестивала. Карбънкъл — тя беше стигнала до края на пътуването си, продължило толкова дълго и коствало толкова много. Тя погледна напред, преди да бъдат засмукани от тъмнината, очертана от пулсиращи златни пръстени, които намигаха всеки път, когато совалката минеше през някой от тях като беззвучна игла.

Тя сплете ръце в безсилна ярост Чувстваше студът на неумолимите белезници да хапе китките й. Гъндалийну седеше до нея, отделен от една непреодолима пропаст от предателство и дълг. Какво му каза онази жена? Или той винаги е мислил да стори това? Тя погледна към него, после рязко отмести поглед, когато видя, че той все още я наблюдава. Сега в очите му имаше мъка, тиха и неотстъпчива: не злобната ирония на инспектор Гъндалийну, с която тя можеше да се пребори с честен гняв. Тя не можеше да гледа неговата мъка, страхуваше се да не се изгуби в нея, удавена в спомена за онези много човешки очи, които докосваха нейното лице в светлината на зората, които се нуждаеха от нея, искаха я, молеха, но никога не упорстваха… спомена как тя почти им беше отговорила… почти…

Върви по дяволите, лъжец такъв, проклето копеле! Аз ти вярвах. Аз ти вярвах… Тя се бореше с неочаквано бликналите сълзи. Сърцето й пулсираше в стъклото в ритмично разочарование. Той я караше в затвора. И след още няколко дни неговите хора отново ще я вземат от този свят завинаги, ще я оставят на доживотно заточение на някоя друга планета. Той бе излъгал дори Палу Тийон, като й каза, че лекарят го е излекувал, така че тя да му разреши сам да изпълни тази задача. И тя го бе чула да настоява — да настоява — да вкара в затвора и Спаркс. Нейният любим да бъде обвинен в убийство и да бъде изпратен до края на живота си в някой затвор колония на някой ужасен Свят… ако бъде намерен навреме. А ако не може да бъде намерен…

Беше казала всичко на Първия секретар Сирас, като се опитваше да не го мрази. Беше му казала за медала с неговото име и бе видяла в очите му спомена от далечно време, от същото това място. Сирас се бе засмял, учуден и доволен. Желаеше да узнае къде е сега синът му и дали биха могли да се срещнат, Бе му отговорила, че той може да види Спаркс в двореца на Снежната кралица. Сирас беше роден, както и Спаркс, след честването на едно официално посещение на Съвета в Самат. Тя почувства как в ума на Сирас се оформят възможности за собствения му син и с неочаквано объркване от надежда и страх му разказа останалото:

— … и Старбък ще бъде жертван заедно с кралицата на Фестивала, освен ако някой не го спаси. — Тя бе чакала да види шока, а после бе насочила цялата сила на волята си към него. — Вие можете да го спасите! Той е внук на премиер-министъра, ваш син, никой няма да посмее да го екзекутира, ако вие наредите да го оставят жив!

Но Сирас се беше отдръпнал от нея с необещаваща тъжна усмивка.

— Съжалявам, Муун… племенничке. Аз наистина съм бащата. Но не мога да ти помогна, колкото и да желая. Нищо не мога да направя. Ние сме фигуранти, Муун! Изображения, идоли, играчки… ние не можем да управляваме Хийгемъни. Ние само я украсяваме. Ще трябва да изменим самата Промяна, ритуалът на Промяната е твърде важен, за да бъде променян заради мен. Той сведе очи…

— Но…

— Съжалявам. — Той въздъхна и вдигна рамене. — Ако има нещо, което мога лично да направя, за да помогна, нещо, което е в моята власт, ще го направя. Само ми се обади и ми кажи. Но не мога да правя чудеса… Дори не зная как да се опитам. По-добре никога да не ми беше казвала за това. — Той бе излязъл и я бе оставил самотна.

Самотна… През целия си живот никога не се бе чувствала толкова самотна. Совалката намали скоростта си. Навлизаше в светлината в края на тунела. Спря. Видя отвън една огромна изкуствена пещера и широк, силно осветен перон. Стените бяха боядисани с ярки ивици: студен безвкусен опит за създаване на празнично настроение. Перонът беше пуст. Виждаха се само трима души, добре въоръжена охрана. Тази вечер достъпът до звездното летище беше по-силно ограничен от обикновено. Бяха пристигнали в Карбънкъл, но тя нямаше никаква представа за него.

Техниците напуснаха совалката, като се смееха и блъскаха. Един или двама от тях се обърнаха назад,