Снежната кралица

— Инспектор Б.З.Гъндалийну, садху. — Гъндалийну отново поздрави, като че ли да потвърди. Джеруша изведнъж се почувства радостна, че беше прекарала безсънните си нощи през последния месец в изучаване на говорим сандхи специално за случая. Тя все още не можеше да разбира тънкостите на кастовите титулувания. — Техник от втори ранг, Сандхану, бхаи, аз… аз благодаря на всички, че дойдохте. Това е най-голяма чест, върховен момент в моя живот.

— Гъндалийну-_ескрад._ — Обстановката се разведри от потвърждението, че бяха в присъствието на човек с благороден произход. — Толкова млад и вече инспектор! Ти си гордост за твоята класа и семейство.

— Благодаря ви, садху. — Луничките по лицето на Гъндалийну почервеняха. Той се опита да сподави един пристъп на кашлица, но не успя. Те чакаха с учтиво съчувствие.

— Той е най-добрият ми офицер. Страшно ми липсваше. — Джеруша изпита удоволствие от изненадания поглед, хвърлен й от Гъндалийну в знак на благодарност, щом той чу, че тя говори на сандхи. Муун стоеше мълчалива между тях и гледаше усмихната към Гъндалийну, като че ли разбираше какво казват за него. Джеруша за първи път забеляза туниката, която носеше момичето. Цветовете й подчертаваха бледността на лицето му и на светлата му сребърна коса. Беше традиционно облекло на Зимни номади. Някога бе виждала такова на витрината на магазин за антики в Лабиринта. Коя си ти, момиче?

Тя чу секретарят Сирас да се представя с обърната нагоре длан, което представляваше кареумовски начин на ръкуване. Муун неочаквано се намръщи, като чу неговото име. Гъндалийну пристъпи напред и вдигна ръка. Между тях пробягна моментно неудобство като електрическа искра, преди дланите им да се срещнат. Тя видя, че ръката на Гъндалийну не се отвори напълно. Пръстите му бяха извити като нокти на граблива птица. Видя розово-белите белези от вътрешната страна на китката му. О, богове, Б.З.!

Сирас продължи с представянето. Гъндалийну запази достойнството си, когато напарфюмираният говорител отказа да докосне ръката му. Да не би да мисли, че е заразително? Джеруша се намръщи. Тя знаеше какво означават белезите на китката, познаваше достатъчно добре кареумовците, разбираше ги.

— Вие… трябва преживяли ужасни трудности, изгубени всред онази пустош, след като се е разбил патрулният ви летателен апарат, инспектор Гъндалийну. — Думите на Сирас бяха трамплин за едно обяснение.

— Аз… аз не в пущинак изгубен бях, секретар Сирас — каза вдървено Гъндалийну. — Аз от бандитите пленен бях. Те към мен… лошо отнасяха се. — Той сведе поглед под тежестта на техните погледи и притисна китки до тялото си. — Ако тази жена тук не беше, аз никога да се върна нямаше. Тя моя живот спаси. — Той се пресегна, хвана Муун за ръката и я придърпа напред. — Това Муун Даунтрейдър Самър е. — Неговият израз, когато я погледна, говореше за честта, която й бе оказана. Тя му се усмихна и погледна към Сирас с неочаквано внимание.

— Местна? — каза говорителят с пиянски глас. — Едно просто варварско момиче кареумовски инспектор спасило? Това никак забавно не е, Гъндалийну-_ескрад._

— Нямам намерение да шегувам се. — Гъндалийну вдигна глава, гласът му изведнъж стана тих и студен. — Тя не проста варварка е. Тя най-умният, най-благородният човек в тази стая. Тя сибила е. — Той внимателно разгърна яката на туниката й. Муун гордо вдигна брадичка, за да покаже полузаздравялата рана от нож и татуирания трилиственик. Джеруша се намръщи. В името на Боутман, сега се наредихте!

Изненадани, на лицата им се изписа инстинктивна реакция. Но говорителят не признаваше уважение, нито пък беше научен на добро държане.

— Какво това за този свят означава? Нея в рокля облечете и нея ако искате ескрад наричайте. Това нея техник няма направи. Сибила на този свят… — Той млъкна, когато някой го хвана отзад и му прошепна остри, неразбираеми думи в ухото му.

Джеруша наблюдаваше момичето и видя как се промени цветът на лицето й, като че ли разбираше всяка дума. Тя се отдели от Гъндалийну с ръце, вдървени до тялото, и каза на приповдигнат сандхи:

— Аз само чаша съм, която познанието държи. Мъдростта на онези, които от мен пият, мъдра нрави ме. Глупаците една сибила глупава правят, където и тя да е. — Джеруша трепна и поклати глава.

Кареумовските изрази предизвикаха учудване.

— Не искахме да те обидим — бързо се намеси Сирас примирително. — Тъй като ти си свещена жена на собствения си народ, ти заслужаваш и нашето уважение, сибила. — Той се усмихна с извинителна усмивка. — Къде е научила тя сандхи, командир?

— Аз я научих — отговори Гъндалийну, преди още Джеруша да си бе отворила устата. Гъндалийну сложи ръка на раменете на Муун и отново я придърпа към себе си. — И с цялото ми уважение към почитаемия говорител да кажа искам, че ако тя жена моя стане, тя на цялата ми класа честта ще повдигне.

Този път изненадата граничеше с ужас. Джеруша се беше опулила, както и останалите. „О, ужас!“ чу тя гласа на една жена някъде отзад.

— Гъндалийну-ескрад — Сирас се размърда неловко, — вие сте изживели големи трудности, разбираме, че…

Гъндалийну заекна под единодушното порицание. Пръстите му загубиха силата си, но ръцете му все още бяха на раменете на Муун.

— Да, садху — промърмори той за извинение. — Но аз не искам обиди за нея да чувам. Тя моя живот спаси.

— Разбира се. — Сирас отново се усмихна. — Но ти за нея да се ожениш не възнамеряваш, нали? — Той огледа присъстващите.

— Тя друг обича — отговори Б.З. почти тъжно, Муун се обърна, както я държеше, за да го погледне.

— Тогава ти за нея ще се ожениш ли? — попита говорителят възмутено. — Никаква ли гордост не ти е останала? До такава степен ли си паднал? Такива неща, без да те е срам да говориш. Ти вече неуспял самоубиец си!

Гъндалийну задиша на пресекулки.

— Аз нещо достойно опитах. За неуспеха виновен не съм. — Той протегна ръце.

— Когато един благородник не успее, вината винаги негова е — обади се друг високопоставен, когото Джеруша не познаваше. — Един неуспял самоубиец да живее не заслужава.

Смачканото самоуважение на Гъндалийну съвсем се изпари. Той направи няколко несигурни крачки към масата за преглед и се хвана безпомощно за нея, сякаш самите думи бяха смъртни удари.

— Прости ми, садхану, бхаи, за… на моята каста и моето семейство позора. — Той дори не можеше да ги гледа. — Аз честта на вашето уважение и дори вашето присъствие не заслужавам. Напълно вашето мъмрене и вашето презрение заслужил съм. По-добър от роб, от пълзящо животно не съм. — Ръцете му трепереха. Джеруша бързо отиде при него и го прихвана, преди да е паднал.

— Какво им става на вашите хора! — Тя отправи неприкрито обвинение, без дори да се обърне. — Пак ли искате да си разреже вените? Искате да видите как неговата чест изтича в канала? — Тя махна с ръка. — Един от вашия собствен народ, смел, добър офицер, мина през ада и беше достатъчно силен да оцелее. И всички рие си позволявате да му кажете „Умри!“.

— Ти не си един от нас, командир — каза Сирас тихо. — Гъндалийну… разбира. Ти никога няма да можеш да разбереш.

— Благодаря на боговете за това. — Джеруша помогна на Гъндалийну да се качи на масата, без да обръща внимание, че всички започнаха да излизат от стаята. Тя чу гласа на говорителя да го нарича с едно обръщение, което се използува за най-нискостоящите неквалифицирани. Устата на Гъндалийну трепна. Той преглътна конвулсивно.

— Гражданин Сирас! — Муун извика неочаквано.

Джеруша използува гласа на Муун като повод да се обърне, докато Гъндалийну се овладее. Тя видя как Сирас се поколеба на прага, както и усилието на момичето да овладее собствения си благороден гняв, когато го погледна. Успя. Джеруша видя как гневът беше изместен от друга, по-силна емоция.