лицето му бе упорито, изкривено в гримаса. Във вида му нямаше нищо от Спаркс. В съзнанието му витаеше един призрак, призракът на Муун, нейното загубено второ аз. Муун, чиято смърт беше грешка и която бе отнела любовта и на двете от него и я бе занесла в гроба. Еъриенрод си представи как неговото аз, деформирано от призрака на Муун се превръща в леща, която фокусира слънчевите лъчи, за да подпали пожара на неуспеха.
— Ти ще доставиш водата на живота. Искам това да стане скоро. Твоята кралица ти заповядва.
Той стисна устни. За първи път тя му заповядваше.
— Ами ако откажа?
— Тогава ще те дам на чуждоземците. Тя хвана здраво изплъзващите се юзди на контрола — И останалата част от живота си ще прекараш в наказателна колония и ще съжаляваш, че не си умрял при Промяната.
Устата на Старбък увисна отворена Очите му търсеха лицето й, както слепецът търси нечия ръка, докато най-после разбра, че тя държи на всяка своя дума. Той сведе глава в знак на поражение, обезсилен от собствената си омраза към самия себе си.
Тя знаеше, че може да го накара да направи всичко. Но знаеше и че със спечелването на тази победа го губи завинаги.
38
Неочаквано Муун се оказа в нечия топла прегръдка.
Тя го помилва но бузата, но той не се разбуди. Сложи глава на рамото му. Тук, в тази стая, независимо от техните отделни животи, те бяха правили любов и си бяха дали един на друг нещо ценно — потвърждение на тяхната собствена стойност.
Звуците на Фестивала все още достигаха до нея, приглушени, но непроменящи се. Потокът светлина, който навлизаше през прозореца, също не се бе променил. („Никога не го бях правил на светло“ беше промърморил той. „Бяхме толкова хубави… Защо се срамувах?“) Тя бе загубила представа дали бе нощ или ден, или колко дълго бяха спали. Тялото й бе отпуснато и без думи й говореше, казващо й че има нужда от още сън. Но тя не можеше да си позволи да спи повече. Б.З. не се събуди, когато се измъкна изпод ръката му. Беше сигурна, че ще може сама да намери пътя до майсторката на маски. Бързо се облече и излезе навън.
Тълпите бяха все така жизнени и безкрайни, сякаш една смяна от гуляйджии се сливаше в следващата в едно безкрайно колело. Тя се придържаше близо до стените на сградите. Както вървеше взе от една маса парче месо с подправки, налапа го, докато умът й отразяваше бликащата енергия около, нея.
Най-после откри уличка „Цитронена“, където човешкият поток ставаше по-бавен и разреден. Лесно намери пътя до ботанерията. Следващият магазин бе за маски. Жълтата двойна врата се оказа здраво затворена. Тя заудря по нея с юмрук, влагайки цялото си разочарование и настойчивост.
— Отвори! Отвори! Моля те!
За нейна изненада вратата се отвори, когато тя почти щеше да заплаче. Въздъхна с облекчение. Една жена на средна възраст с тъмни коси, сплетени на дебела плитка, погледна към нея със зачервени от безсъние очи и сякаш въобще не я видя.
— Да, кой е? — попита жената уморено и малко нетърпеливо.
— Вие ли сте… вие ли сте Фейт Равенглас, майсторката на маски?
— Да. — Жената потри лице. — Но всичките ми маски се свършиха. Ще трябва да отидеш на някое от изложенията да ги видиш. Из целия град има складове и магазини, пълни с маски.
— Не, не искам маска. Искам да говорим за… Спаркс. Спаркс Даунтрейдър.
— Спаркс? — Реакцията, която очакваше, за която се молеше се изписа на лицето на жената. Тя разтвори докрай вратата. — Тогава влизай. Заповядай.
Муун влезе в магазина и замига на оскъдната светлина. Когато очите й свикнаха различи кашони и кошници, натрупани в безпорядък в четирите ъгли на стаята, остатъци от плат, калъпи на лица, пера, гривни, мъниста. Като минаваше, настъпи на едно мънисто. Тя грижливо го взе и го стисна в ръка. Стените на стаята бяха голи, а по тях блестяха куки, където допреди ден-два са били окачени стотици маски. Последната кукичка на една от стените не беше празна. На нея висеше маска, пронизана от блещукащото видение на летния ден.
— Това… Лятната кралица ли е? — попита Муун с благоговейна почит.
Жената обърна глава нататък.
— Това е нейната маска. Коя ще бъде тя, това е тайна, известна само на боговете.
— На богинята — каза Муун, без да се замисля.
— Да, разбира се. — Майсторката на маски се усмихна малко тъжно. Муун разбра какво означаваха тези маски за Зимата.
— Да, направила сте я така хубава. А тя ще дойде да ви вземе живота.
— Благодаря. — Жената отново се усмихна, този път с гордост. — Това е цената, която плаща всеки художник… всеки път, когато създава нещо, което се надява да остане след него.
— Сигурно — промърмори Муун.
— А сега, кажи ми, Лятно момиче, защо си дошла да питаш за Спаркс Даунтрейдър.
— Аз съм му братовчедка, казвам се Муун Даунтрейдър.
— Муун! — Майсторката на маски се намръщи. — Почакай, само една минутка почакай. — Тя отиде в друга стая и се върна, като носеше една странна лента за глава. — Той ми е разказвал толкова много за теб, за двамата. Ела до вратата, където мога да те видя по-добре с третото си око.
Муун се подчини. Жената я обърна с лице към светлината и постепенно придоби строг вид.
— Спаркс казваше, че си като нея… като нея… — Тя изведнъж като че ли потрепери.
— Като коя? — Муун с труд изрече думите през скованите си уста.
— Като Еъриенрод, като Снежната кралица. Но аз съм те виждала и друг път някъде, на друго място. — Тя вдигна ръка да опипа лицето на Муун с чувствителните си пръсти, без да задава повече въпроси. Муун влече навътре към една кръгла маса, оплескана с лепило. Тя и столът представляваха единствената мебелировка. — Къде съм те виждала, Муун? — На масата се появи незнайно откъде голяма сива котка и започна да души ръцете на Муун. Муун я погали по муцуната.
— Аз… аз не мисля, че сте ме виждали. — Муун седна в отговор на поканата на Фейт, отвори юмрук и постави червеното мънисто на масата.
Дъхът на Фейт спря.
— Да! Ти си сибила.
Муун тури ръце на гърлото си.
— Не…
— Твоят братовчед ми каза. Няма никой. — Фейт поклати глава успокоително. — Тайната ти е сигурна. И това означава, че мога да ти доверя моята. — Тя смъкна високата яка на нощницата си и показа своята шия.
Муун почувства как сиря дъхът й.
— Вие сте сибила, тук? Но как? Как се решавате? — Тя си спомни Данаукий Лу и белезите, които носеше като предупреждение.
— Аз имам много добре подбрана клиентела. — Фейт обърна настрани глава. — Може би е егоистично от моя страна, може би не правя всичко, което мога с моя дар… но аз чувствам, че тук по някакъв начин
