покана. Тор и другите го последваха.
Тор никога по-рано не беше виждала стаята му и имаше чувството, че все още не я вижда. В стаята имаше едно легло и един шкаф като във всяка друга стая по този коридор и това беше всичко. Нямаше никаква картина, никакви книги или касети, никакво радио или телевизор. Беше стая за през нощта, по- скоро, затворническа килия. Хеън се стовари на леглото с изпружени напред крака, оковани в желязо. Никой не се помръдна да седне до него. Муун и Гъндалийну гледаха краката му, колкото и да се мъчеха да не гледат натам.
— И така. Защо ти е потрябвал Спаркс Даунтрейдър след толкова време, красива братовчедке?
— Ние сме се врекли. — Муун сведе поглед от нечистия намек в неговите очи. — Аз го обичам. Не искам той да умре.
Хеън се изсмя.
— О-о, аха. За Еъриенрод неговата клетва за вярност беше истински проблем. Трябва да си горда. Но в края на краищата тя винаги взема онова, което иска. При теб как е?
Муун настръхна, ръцете й стиснаха колана.
— Аз ще се оправя. Най-напред обаче искам да го намеря. Фейт ми каза, че ти може би знаеш… — Тя се обърна към Тор.
Тор вдигна рамене извинително.
— Току-що го изтърва. Беше дошъл да види Сорс. —
— Неговата конспирация става все по-мрачна. — Хеън се усмихна загадъчно.
— Да не би да искаш да кажеш, че току-що съм го изтървала?
Тя отново погледна разочарованото лице на Муун.
— Той дойде от двореца с едно съобщение преди около един час.
— И си отиде с двама полицаи зад себе си — каза Хеън самодоволно.
— Какво? — Тор вдигна посипаните си със сребърен прах вежди.
— Командирът — каза Гъндалийну. — Тя трябва да е наредила да го следят, след като вече знае кой е той.
— Какво му се е случило? — Ръцете на Муун нервно усукваха кожения колан. — Хванали ли са го?
Хеън изсумтя развеселен.
— Ха-ха-ха! Тези грубияни не могат да хванат дори и мъртвец. — Той погледна Гъндалийну. — Изгуби се в тълпата. Но ако е умно момче, ще стои в двореца, където Еъриенрод може да го защитава до Промяната.
— Не може! Не може да направи това… Проклета да е! — извика Муун.
Тор видя, че полицаят се помъчи да успокои Муун, видя как тя махна ръката му от раменете си, видя и израза на неговото лице. Хеън също видя всичко и се усмихна. Тор каза скептично:
— Слушай, ако си му толкова предана, защо ти трябваха пет години, за да дойдеш тук?
— Не бяха години, само месеци! — Муун затвори очи. — Защо не беше обратното? Защо продължава да става все по-трудно?
— Защото се доближаваш до Еъриенрод — промърмори Хеън, — а тя действа със скоростта на светлината.
— Тя беше отвлечена на друг свят от контрабандисти преди пет години — отговори Гъндалийну раздразнен от обвинението на Хеън. — Тя току-що се върна. Едва не загина, докато се мъчеше да се добере до Карбънкъл, за да го намери. За теб това не е ли достатъчна преданост?
Тор сви уста и поомекна въпреки волята си.
— За теб изглежда е достатъчно, чуждоземецо. —
— Не може да отиде — каза Гъндалийну.
— Защо не? — Муун го погледна. — Мога да се промъкна в двореца и да го намеря. Ако е необходимо, ще го направя. — Очите й се промениха, станаха замъглени и невиждащи, сякаш щеше да припадне. Когато отново се избистриха, в погледа й се четеше решителност. — Правилно е… Ще отида там! Не се страхувам от Еъриенрод.
— А защо трябва да отидеш? — Хеън я гледаше втренчено, без фактически да вижда нея, а нещо друго.
— Млъкни, перверзен тип! Аз ще ти кажа защо. — Гъндалийну хвана Муун за рамото. — Защото Еъриенрод… защото тя… защото тя е… опасна — завърши той глупаво. Тор се чудеше какво се страхуваше да каже, а Муун леко се намръщи. — Тя охранява целия дворец и ако те хване, проклета да е, ще те затвори! Как, по дяволите, ще тръгнеш да го търсиш!
— Защо да не може? — Хеън се ухили. — Тя има най-добрата естествена маскировка, която някой би желал да има: лицето на Еъриенрод. Тя може да прави всичко и никой няма да я попита защо го прави.
— Ами истинската кралица? — запита Тор.
— Тя ще развлича високопоставените господари на Хедж, ако подберете точно времето. А аз имам едно нещо, което ще ти помогне.
— Какво е то? — Муун пристъпи напред изпълнена с надежда. Гъндалийну хвърляше гневни погледи над рамото й.
Но погледът на Хеън не се отделяше от нея. Той я огледа отгоре до долу и накрая пак се спря на лицето й. Тор почувства как противоположните полюси вътре в него се зареждат със статично електричество.
— Прекарай насаме с мен един час като Еъриенрод и ще е твое.
Муун замръзна. Гъндалийну изпсува и тръгна напред.
— Какво смяташ да правиш, Старбък? — Тор го сръга отмъстително. — Ще я учиш да играе карти ли?
Хеън извърна лице към нея. Когато тя видя какво беше станало с лицето му, го съжали повече от всеки друг път.
— В името на боговете, Хеън… поне веднъж в живота си не бъди груб? Направи нещо, с което да покажеш, че имаш право да си жив.
Горната половина на тялото на Хеън трепна от скрито вълнение, но то скоро угасна и той отново погледна Муун.
— Там, вътре. — Той посочи шкафа. — Отвори го.
Муун отиде до шкафа и отвори вратата. Тор видя дрехи и дроги, полупразни бутилки и един рафт, който беше съвсем празен, с изключение на един малък черен предмет.
— Това е. Донеси го тук.
Муун го взе, внимателно му го подаде, като стоеше на разстояние. Той го постави на дланта си почти като живо същество, галеше го с несигурни пръсти. После докосна една светеща вдлъбнатинка, след това друга, и друга. В притихналата стая силно прозвучаха три променящи се ноти.
— Какво контролира това? — попита Гъндалийну.
— Вятъра. — Хеън ги погледна с предизвикателна гордост. — В Залата на Ветровете в двореца на Еъриенрод. Има само още едно при нея. С това ти ще можеш да проникнеш в сърцето на двореца, без някой да заподозре нещо. — Той отново загледа Муун. — Аз ще те науча как да го използваш и къде да търсиш Старбък.
— В замяна на какво? — попита Муун тихо.
Хеън изви устни.
— Няма никакви условия. Твоя е по право… Кога ли съм могъл да ти откажа нещо, което си желала?
В очите на набедената кралица се появи следа на съчувствие и тя каза тихо:
— Ако някога има… нещо, което мога да ти дам…
Хеън погледна атрофиралите си крака.
— Никое човешко същество не може да ми ги върне.
