Снежната кралица

39

— Ей, ти там… здравей, сладурче… добре дошла в казиното, прахосничке…

Тор се подпря апатично до една колона, поздравяваща безличната тълпа, която се изливаше към звънтящите огледала с беззвучна монотонност. Тя потисна една прозявка, устата й се сбърчи от усилие — опитваше се да запази грима си непокътнат. Току-що бяха отворили и щяха да работят до свършването на карнавалната нощ и настъпването на деня на Промяната. Подобно на някого, който бе готов да започне живот на принудителен аскетизъм, фестивалната тълпа беше ненаситна във всичките си апетити, а Сорс искаше да я изцеди до последна капка.

Всичко, което искаше Сорс, Тор беше длъжна да го осигури. Той беше докоснал бюрократичната планина с всемогъщия си, деформиран пръст и тя се бе превърнала в една безпрепятствена равнина Той бе дал благословията си за брака й с Оийрезубол и можеше да организира нейното напускане на този свят преди чуждоземните да сложат капака върху ковчега на Зимата и здраво да го заковат. След още само няколко безкрайни часа това казино ще бъде затворено завинаги, поне що се отнася до нея. Мина й през ума, че това място ще й липсва, и това я изненада. Но казиното бе пълно с хора, които живееха и не се страхуваха от промени, хора от различни светове, толкова различни, че тя почти не можеше да ги разбере. Светове, на които искаше да отиде, и сигурно ще отиде, благодарение на Оийрезубол и Сорс.

Тя изживя един момент на мимолетно съмнение, че действително ще стане жена на Оийрезубол. Законният брак с чуждоземец беше тежък и грозен като верига. Да бъде свързана с Оийрезубол завинаги… Оийрезубол, който изпитваше страст към Персийпион, не към Тор Стархайкер Ще трябва ли тя да носи тази проклета перука, тази изписана, фалшива обвивка винаги? Ако й омръзне Оийрезубол може много бързо да се освободи от него. Веригите се правят, за да бъдат разкъсвани.

— Ти наистина изглеждаш като победител… ало, ти, там… — Тя спря посред поредното подмятане, устата й провисна. — Ваше величество?

Момичето с бяла плитка и номадска туника я погледна странно объркано, а погледът й беше достатъчен, за да убеди Тор, че беше сбъркала. Но момичето застана пред нея, без да усеща блъскането на тълпата, която се точеше покрай нея.

— Вие ли сте Персийпион?

Тя се усмихна ослепително.

— Само евтина имитация, дете. Но, кълна се в името на боговете, ти си висококачествено копие на кралицата.

— Аз… — Момичето не изглеждаше много поласкано от сравнението. — Изпраща ме Фейт.

Тор нервно се усмихна.

— О-о, богове, надявам се, че не е… О-о! Искате да кажете Фейт Равенглас?

Момичето кимна.

— Казвам се Муун Даунтрейдър. Тя ми каза, че познавате моя братовчед Спаркс.

— Спаркс! Да, разбира се, че го познавам. — Тя почувства, че я обзема някакво ирационално облекчение, когато се отмести от колоната. Гръм и мълнии, това вече е находка. — Хайде, ела да се измъкнем от този хаос. — Сега тя разбра, че момичето не беше само. Зад него, като сянка, стоеше едно кареумовско плашило, облечено с полицейско яке с отличителни знаци на инспектор. Сърцето й се качи в гърлото. Преди да види, че всичко останало на него беше нередовно, тя забеляза петната отпред на якето. Приличаха на петна от засъхнала кръв. Възможността не й подейства успокоително. Не питай. Само не питай. Тя посочи с ръка и ги поведе през казиното. Муун Даунтрейдър гледаше глупаво как резултатите от играта прелитаха през нея във въздуха, учудваше се на невероятните крайности в облеклото и в поведението на смайващото множество в игралния дом, с които се сблъскваше една девствена душа.

— Никога не съм виждала подобно нещо на Кареумов, дори и на Пазара на крадците!

Тор я погледна изненадана. Смачканият полицай каза съчувствено:

— И никога няма да видиш!

Тор поклати глава и продължи.

Тя ги поведе през полуосветения, драпиран с воал коридор, където проститутките водеха клиентите си — най-тихото, най-уединено място, което беше на разположение. Като се озърташе напразно за някоя незаета стая, тя видя, че Хеън все още не бе излязъл от стаята си и не бе отишъл на мястото си в бара. Тя заудря с длан по вратата:

— Хей, хубавецо, твоите почитатели те чакат! Тръгвай!

Вратата се отвори. Съсипаното лице на хубавият някога Хеън се втренчи в нея и отмина с неопределено отвращение.

— Защо не вземеш едно… — Погледът му се спря върху Муун. Изражението на лицето му се измени. — О-о, богове! — Погледът му излъчваше непреодолима ярост. — Какво правиш тук? Ти, кучко, ти проклета вещице, ти, която забиваш нож в гръб! Знаех си, че ще дойдеш някой ден… не ти стига, че съсипа живота ми, ами искаш да видиш това с очите си.

— Хеън! — Тор препречи пътя му, когато той тръгна към момичето. — Какво, по дяволите, ти става, да не си изгубил ума си? Тя е съвсем непозната.

— Ти мислиш, че няма да позная Еъриенрод, когато я видя? Аз познавам своята Снежна кралица, аз съм спал с нея години наред! Не е ли вярно, бяла курво?

— Аз не съм кралицата — каза Муун тихо.

— Не е, Хеън! — Тор го пресече, преди той да започне отново. — Млъкни и отвори кръвясалите си очи, шушумиго. Тя е едно Лятно момиче, което търси братовчед си. Никога по-рано не си я виждал. А аз се кълна, че никога не си виждал и кралицата, камо ли пък да си спал с нея. Тя има по-добър вкус.

— Какво знаеш ти за това? — каза Хеън. — Ти не знаеш нищо за нея и за мен! — Той се изправи до касата на вратата, изглади гънките на крещящата си риза, като се опитваше да запази известно достойнство. — Аз бях Старбък… докато тя не ме замени с онзи слабак, Даунтрейдър.

— Даунтрейдър! — Тор зина от изненада. — Не мога да повярвам! — Този мърляв изнудвач, който изсмукваше от нея информация вече пет години, да бъде Старбък на Снежната кралица? Възможно ли беше? Беше ли възможно Хеън да не лъже за себе си и дали Даунтрейдър не я използуваше — просто за да използува него? Тя потри лице и размести една пайета34, размазвайки луничките, нарисувани на бузата й.

— Спаркс Даунтрейдър е мой братовчед — каза Муун, без да обръща внимание на свирепото изражение на Хеън. — Зная, че е станал Старбък. Искам да го намеря, преди да е станало много късно.

— Твой братовчед? — Хеън се намръщи. — Аха… около теб има нещо. Ти беше изчезнала… — Той се почеса по главата, сякаш да измъкне нещо от паметта си. Дрогите, които използуваше срещу скуката и болката, бяха размекнали мозъка му. — И ти приличаш на нея. — В очите му искряха алчни демони. — Съвсем като нея.

— Не обръщай внимание на този просмукан от наркотик лъжец — каза нетърпеливо Гъндалийну. — Той е ненормален. Никой кареумовец, който няма благороден произход, не може да стане Старбък.

Хеън изглежда едва сега го забеляза, впери очи в него и грозна усмивка заля цялото му лице.

— Спомням си деня, когато те учех как да коленичиш в двореца пред кралицата, за да се издигнеш в службата, полицай. — Другият трепна, когато го позна. — Тогава ти беше прекалено горд, нали, Гъндалийну-_мекру?_ Погледни се сега! — Той посочи с ръка опърпаните дрехи на полицая. — Сигурно си лазил по корем, меркито. Ти не си достоен да разговаряш с мен!

Полицаят се опита да премълчи, но думите сами изскочиха от устата му.

— И все пак съм по-добър мъж, отколкото ти можеш да бъдеш, лайняно копеле!

— Ти си все още един задник. Слава на боговете затова! — Хеън плю, точно когато се отвори съседната врата.

— Ей, внимавай! — Проститутка преведе бързо покрай тях обидения си клиент.

— Е, ще отиваш ли на работа или не? — Тор сложи ръце на хълбок и го погледна със смразяващ поглед.

— Не. Не, докато не чуя за тази. — Той наведе глава към Муун. — Защо двойницата на Еъриенрод е дошла да търси любовника на Еъриенрод. — Той се наведе в посока към стаята си в пародия на грациозна