— Ей, виж, ако ще ходиш в двореца, не можеш да се появиш с тази туника. — Тор махна с ръка. — Ела с мен, ще ти намеря някои кралски парцали или поне нещо, което да прикрие тези.
— Муун, ти не можеш да отидеш в двореца! Забранявам ти. — Гъндалийну застана пред нея в отчаян опит да я спре.
— Б.З., трябва да отида. Аз трябва да отида — каза тя, срещнала упорития му поглед.
— Само си губиш времето. Рискуваш… душата си ако отидеш там. Там е отвратително, остави го, забрави за него! — Гъндалийну протегна ръце към нея. — Послушай ме само сега! Ти си обзета от някакъв кошмар… събуди се, в името на боговете! Повярвай ми, Муун, не го правя от егоизъм. Правя го само заради теб, за твоята безопасност…
Тя поклати глава и погледна настрани.
— Не се опитвай да ме спреш, Б.З., защото не можеш. — Тя мина покрай него и той не се опита да я задържи. Тор я изведе от стаята.
Гъндалийну стоеше и гледаше след нея. Усети неочакван студ и закопча палтото си. Чувстваше как очите на Хеън пробиват дупка в черепа му, а нямаше сили да се обърне с лице към него.
— Ти знаеш истината за нея, нали? — дочу той гласа на Хеън. — Ти знаеш, че са еднакви, Еъриенрод и тя.
— Не са еднакви! — Гъндалийну се обърна, ужилен от собствената си гузна съвест.
Хеън се усмихна, като прочете отговора в очите му.
— Така си и мислех. Тя е клон на кралицата, това е единственото обяснение.
— Сигурен ли си? — Той зададе въпроса импулсивно, без да иска, без дори да има намерение да го задава.
Хеън сви рамене.
— Единственият човек, който може да бъде напълно сигурен, е Еъриенрод. Но аз съм достатъчно сигурен. Не й е дъщеря, тя никога не пропуска да взема водата на живота. И никога не е разрешавала на някой мъж да я задържи до такава степен.
— Нима тя ви прави… стерилни? — Гъндалийну примигна изненадан.
— Никой не може да има деца, докато използува водата на живота. Водата на живота забавя оздравяването. Даже е убила няколко души. — Хеън се изкикоти, развеселен от идеята. — Някои хора дори полудяват — отклонение в индивидуалността или някаква подобна глупост. Във всеки случай така твърдят хората, които хленчат — бездетните. Властта е тази, която замъглява съзнанието, не дрогата. Как е да се чувстваш нисш, Гъндалийну-_ескрад?_
Гъндалийну не му обърна внимание. Образът на Спаркс Даунтрейдър в шлем с шипове неочаквано завладя съзнанието му. Той пристъпи напред.
— Дай ми контролната кутия, Хеън. Недей да пращаш Муун в това змийско гнездо.
Хеън леко се размърда и в ръката му се появи парализиращ револвер.
— Ела я вземи, полицай. До стената или ще получиш онова, за което се молиш!
Гъндалийну отстъпи до стената, забравил за собствения си парализиращ револвер, който тежеше като олово на бедрото му под палтото. Той се подпря на стената и се закашля с изтощителна безпомощност, докато му се замая главата.
— Имаш ли нещо против… ако седна? — Той се смъкна по стената, без да чака отговор, и седна на пода.
— Трябва да отидеш на лекар — каза Хеън съчувствено. — Когато един техник седне на пода, смятай го за мъртъв.
— Не мога. — Гъндалийну разтвори яката на палтото да се разхлади.
— Искаш да кажеш, че и теб те преследват. — Прозвуча като констатация, а не като въпрос. — Всичките ти стари другарчета, истинските полицаи. Ти се укриваш с една обявена извън закона обожателка на Майката, нямаш никакъв приятел на света. Захвърлил си работа, обществено положение и си потъпкал в калта благородния си произход. И всичко заради една любов.
Гъндалийну вдигна горящо лице, без да продума.
— Нищо не мога да разбера. — Хеън се ухили злобно. — Аз съм кареумовец. — Той поклати глава, облегна се на лакът. — Тя наистина здраво те е хванала, момче. Какво ти обеща? Тялото си?
— Нищо,
— Нищо? — Хеън се усмихна подигравателно. — Ти си по-голямо магаре, отколкото съм мислил.
— За всичко, което ми се случи, съм виновен само аз. — Гъндалийну се изправи, мъчейки се да преодолее гнева си от очевидната истина, която го предизвикваше. — Решението беше мое. Аз приех последиците от един рационален акт.
Хеън избухна в смях.
— Сигурно! Тя може да те накара да повярваш в това! В това е силата й. Тя може да те накара да повярваш, че може да се живее във вакуум. Има голям смисъл, нали, да ти промие рационално мозъка… Ти толкова силно я желаеш, че нищо друго няма значение. Можеше дая държиш в ръцете си, нея, подлежащата на депортиране, а вместо това ти й помагаш да намери любовника си! О, богове, вижте какво прави. Еъриенрод тук на земята. И двете искат един и същ мъж. Единственият, който искат толкова силно, че ще намразят дори себе си. Крайното кръвосмешение! Ако това не е достатъчно доказателство, че двете са една и съща… ако това не е дяволска история. — Той се наведе напред, пръстите му опипаха връзките на металните му крака, главата му клюмна надолу.
Гъндалийну почувства как в него се надига отвращение.
— От теб друго не съм очаквал, освен да сведеш всичко до собственото си ниво, да го овъргаляш в мръсотия. Ти не си способен на нищо добро, не си способен дори да разбереш какво те накара да паднеш толкова ниско.
— А ти откъде знаеш? — Хеън повдигна глава.
Гъндалийну се намръщи.
— Защото ти не можеш да разбереш защо повече искам да помогна на Муун, отколкото на себе си. Защото не можеш да почувстваш какво й е… — Той затвори очи, припомни си изживяното. — Да, тя ме накара да я залюбя. Но тя не искаше това. Тя взема и дава… и в това е цялата разлика.
Хеън вдигна предизвикателно контролната кутия.
— Защо мислиш, че й давам това.
— Отмъщение.
Хеън отново сведе очи, без да отговори.
— Никой клон не е точно копие на оригинала. Дори напълно сходните не са еднакви. Контролът при създаването на клонове не е толкова съвършен, тя е просто едно несъвършено пресъздаване.
— Едно дефектно копие — каза грубо Хеън.
— Да. — Гъндалийну стисна устни. — Но защо нещата, които са били променени… пропуснати или добавени по недоглеждане, да не могат да бъдат по-добри?
Хеън изглежда обмисляше тази възможност.
— Може би… — Той се почеса по брадата. — Ако си толкова сигурен, че Муун не е същата, защо не й кажеш истината?
Гъндалийну поклати глава.
— Опитах се. — Той погледна китките си и опипа белезите по тях с безчувствени пръсти. — Как мога да й кажа такова нещо?
— Неуспяло самоубийство — прошепна Хеън, забелязал белезите.
Гъндалийну настръхна, изправи се на колене. Но разбра, че Хеън нямаше намерение да го подиграва.
— Тя ли те докара дотам? — попита Хеън от чисто любопитство, без злоба.
— Не. — Гъндалийну поклати глава и отново се отпусна назад. — Тя ми даде да разбера, че има смисъл да продължавам да живея. — Изведнъж му се видя странно, че разказва всичко това на един неквалифициран, седнал на пода в някакъв бордей. — През целия си живот никога не съм си представял, че е възможно да оцелея без да се засегне честта му. И все пак ето, това съм аз… оголен пред вселената. Боли, адски боли… може би само защото сега чувствам по-ясно. —
