Томислав Вичев
Ерата Клайбер
„Да дирижираш оркестър е социална дейност.
Писателят, чиито творби никога не са били публикувани, художникът, неосъществил нито една изложба все още могат да разчитат да получат безсмъртие.
Но диригентът трябва да превъзмогне себе си в един особен случай; в същия този «случай» той трябва да изразходва такова количество социална енергия, каквото на другите хора би стигнало за цял един живот…“
Увод
Има личности с изключителни заслуги в различни области на живота, които създават ново летоброене в съответната дейност, на която са се посветили и отдали най-хубавото от творческия си потенциал. Такива личности в сферата на музиката са неповторимите майстори на диригентската палка Ерих и Карлос Клайбер.
В тази книга са събрани (от чуждата преса и Интернет) статии от техни съвременници, както и от почитатели на изкуството им. Една част от материалите са издавани във в. „Музика Viva“, в сп. „Музика — вчера, днес“, „ЛИК“, както и в сп. „МИТ“. Те са един опит за запознанство с най-характерните житейски качества на двамата диригенти и с тяхното гениално диригентско майсторство в репетиционната и концертна дейност.
В този смисъл следва да се отбележи, че за фамилията Клайбер не се знае много, не е писано достатъчно, а в страната ни не са публикувани други материали, освен гореспоменатите. Според мен тяхното изкуство може и трябва да послужи за пример на всички, които са се посветили на диригентската професия.
Чрез симфоничните, оперни и оперетни представления, които са прозвучали под тяхната палка и които можем да чуем и видим от малкото им записи, още повече се уверяваме, че за такива титани в световната музикална култура трябва по-често да говорим, пишем и слушаме, за да може тяхното майсторство да обогатява и вдъхновява още много поколения диригенти и почитатели на музикалното изкуство. Това е желанието и целта на автора и съставителя на книгата „Ерата Клайбер“.
Ерих Клайбер (1890–1956)
In memoriam
Всички ние, които сме свързани с музиката, дължим много на Ерих Клайбер. За нас, латиноамериканците, той означава наистина много. Години наред Клайбер раздаваше щедро своите послания към хората, запазвайки поведението си непроменено и формирайки до голяма степен съзнанието на публиката в тази част на континента. Благодарение на неговата скрита проницателност и близката му връзка с Латинска Америка, той допринесе за повишаване изискванията на ценителите. Без резерви и ограничения, той направи благородния жест да ни предостави завършените произведения на една култура и цивилизация, към която принадлежеше така, както би го направил и сред сънародниците си. Ето защо дейността му в Латинска Америка се подкрепяше от една висша негова добродетел: никога да не напасва своите цели или да улеснява своите действия, снижавайки художествените изисквания. За Клайбер това бе големият урок за непорочността на изкуството, което при него си оставаше такова, въпреки обстоятелствата. Когато дирижираше в Буенос Айрес или в Хавана, в Сантяго де Чили или в Лима, той показваше същото усърдие и същия ентусиазъм, каквито би имал, ако го правеше във Виена или Берлин. Каквото и да бе мястото и без значение с какви средства разполага, вдъхновението му беше максимално, а усилието — цялостно. Ерих Клайбер никога не придаде значение на момента или условията, в които е трябвало да работи. Беше, разбира се, велик Маестро. Той непрекъснато ни учеше как да поемаме отговорности. От своята стара Европа той ни предаде нещо, което не можеше да се предаде по друг начин, освен посредством личния пример, а именно: непримиримост към посредствените неща и удоволствие от добре свършените такива. Голямото послание, което Клайбер остави на американците, е чувството за будно съзнание у твореца — да бъде винаги нащрек и да бди неуморно. Тази прекрасна неуморност възвеличава неговата личност като човек и артист. Колкото по-високо се издигаше той, толкова по-голяма и непреклонна беше неговата взискателност. Накара ни да разберем, само докато го наблюдавахме, че изкуството не позволява слабости. Той спомогна, както малцина са го правили в тези страни, да се гледа с недоверие на импровизацията и внезапния проблясък. За нас Ерих Клайбер не беше въображаем метеор, който прекосява небето и оставя някаква следа или сянка. Неговата светлина ни озаряваше постоянно. На всяко едно от местата, на които той е имал изява, оставаше по нещо от нея. Тази светлина се разпръскваше сред публиката и колегите му. Времето минава, а тя не угасва. За тази духовна светлина сме негови длъжници завинаги…
Великият маестро
(по Марк Аудюс)
Berlin 1929
Bruno Walter, Arturo Toscanini, Erich Kleiber, Otto Klemperer, Wilhelm Furtwangler
Една прочута фотография, заснета през 1929 г. по време на Берлинския фестивал, показва петима велики диригенти на приема, отбелязващ визитата на Тосканини с оркестъра на „Ла Скала“. На снимката самият Тосканини не може да бъде сгрешен, нито Бруно Валтер или много високите Ото Клемперер и Вилхелм Фуртвенглер. Фигурата в средата с различимо голо теме и големи очи е на най-младия от петимата, който ще бъде трудно познаваем за повечето любители на музиката в наши дни. Тя е на Ерих Клайбер, който е начело на Берлинската опера по това време; за познавачите — напълно равностоен на своите четирима колеги.
Ерих Клайбер е роден на 5 август 1890 г. Сирак още от най-ранна възраст, той има разбито детство, живеейки между Виена (където вижда Малер и Р. Щраус с диригентската палка) и Прага. Учи цигулка и композиция в Пражката консерватория, както и философия и история на изкуството в Карловия университет. Дебютът му на сцена е още през 1911 г. като хормайстор в Немския театър в Прага. Пътят към Берлинската опера минава през Дармщат (1912–19). Тук, под вдъхновяващото покровителство на великия дук Ернст Лудвиг от Хесе, Клайбер изучава занаята си. В началото дирижира оперети, към които никога не загубва
