— Необходимо ли е?
— Съвсем. И бъдете спокоен, гледката ще ви възнагради за всички безпокойства.
Дюран отиде до телефона и набра някакъв номер:
— Да дойде Роже с цялата група! — каза той.
— Момент! — обади се Димов. — Може да донесе няколко сандвича. Предполагам, че ще се позабавим.
Тук Дюран изведнаж се оживи. Той обясни какви точно да бъдат сандвичите, после добави:
— И три-четири бири… Да, „Шампиньол“… Както винаги…
— Вие сте прав! — каза шеговито Димов. — В барчето няма нито една бутилка бира. И дори вино… Изключително концентрати.
— Може би бирата е в хладилника? — предположи Дюран.
Потърсиха в хладилника, но и там не намериха. Дюран се върна в кабинета доста разочарован.
— Какво искаме от такъв тип? — измърмори той. — За него бирата е като за нас сиропът.
Димов отново надникна в барчето и извади оттам една бутилка. Докато я гледаше колебливо, Дюран се обади. … — Това е канадско уиски, и при това истински „Бурбон“. Някои го харесват повече от шотландското.
— Чудесно! — каза Димов. — Можем да си позволим, няколко глътки. Просто от любопитство… Защото май е екъпичко за нашите инспекторски джобове…
Намериха лед, наляха по два пръста във високите красиви чаши.
— Наздраве! — каза Димов. — Имам чувството, че ако Периа ни види от оня свят, истински ще се зарадва.
— Защо мислите така? — погледна го Дюран.
— Защото сме на път да отмъстим за смъртта му… И сега за пръв път съчувствува на омразните „фликове“…
Скоро пристигна Роже със своята оперативна група. Имаха достатъчно време да си похапнат вкусните сандвичи и да ги полеят с няколко чаши превъзходна, добре изстудена бира. В топлия летен следобед тя напълно ги възстанови. Настроението на Дюран мигновено се поправи.
— Тая бира наистина е чудесна! — каза Димов. — По нищо не отстъпва на туборга…
— Даже напротив — съгласи се охотно Дюран. — При това е много по-евтина… Особено ако се купи от бюфета на „Лафайет“.
Роже и двамата му помощници работиха мълчаливо повече от половин час. Най-сетне Дюран започна да губи търпение.
— Ама какво става с вас? — запита той. — Толкова ли е трудно да се свали една ламперия?
— Под нея има желязна конструкция, господин Дюран.
— Желязна конструкция?
— Ами много естествено — обади се Димов. — Ламперията очевидно се премества с някакъв механизъм… Но не можах да разбера как се задействува…
Това беше съвсем достатъчно Дюран да стане от мястото си и да отиде при другите. Очевидно досега не бе вярвал, че ще намерят нещо. И наистина след четвърт, час успяха да свалят ламперията. И Димов видя точно това, което очакваше да види. В стената бе вграден неголям металически сейф. Вместо ключалка имаше ролка с шифър. Но сега ролката бе разбита с електрожен, капакът бе леко открехнат. Дюран гледаше и сякаш не вярваше на очите си.
— Сейф! — измърмори.
— Да, сейф — съгласи се Димов. — Но разбит и празен.
Дюран извади носната си кърпичка и отвори докрай вратата на сейфа. Наистина бе съвсем празен.
— Това ли очаквахте да намерите? — запита Дюран тихо и сериозно.
— Да, точно това.
— А какво Ви даваше основание?
— Ами преди всичко моята хипотеза — отвърна Димов. — И, второ, на мокета точно пред касетката намерих ей това нещо.
И той показа на Дюран нещо съвсем дребно, което държеше между пръстите си. Дюран го взе и го разгледа внимателно.
— Парченце сплав — каза съвсем тихо. — Навярно е отхвръкнало при работата с еледтрожена. Интересно как не сме го забелязали.
— Обикнбвено човек намира това, което търси. А престъпникът изобщо не го е търсил. Той е знаел много добре, че има сейф и къде се намира. Знаел е дори тайната на механизма. Предполагам, че е знаел и какво има в сейфа… Не е знаел само шифъра… И затова се е принудил да разбие с електрожен сейфа.
— Но защо е действувал по такъв примитивен начин? Сега никой на отваря каси с електрожен.
— Ами много просто — отвърна Димов. — Защото никога преди това не е отварял каси… И не е специалист в тая област.
— Да, виждам.
— И все пак е бил умен и способен човек. Взел е всички мерки, за да не забележите поне вие неговата работа. Застлал е с нещо килима, предполагам с вестници или списания… Но тая искра е била доста по- силна. Тя е изгорила подложката и е оставила на мокета едва забележима следа. Ето, вижте.
Димов се наведе и показа мястото на следата. Наистина едва се забелязваше на пръв поглед.
— Разбира се, при работа цялата стая се е изпълнила с миризми и дим. И той е отворил прозорците, за да се про-ветри.
— Не е толкова опитен, щом е забравил да ги затвори.
— Не е забравил! — отвърна Димов. — Но не е имал възможност. Стаята не може да се проветри за час и два. А той е трябвало да замине.
— Вие смятате, че Периа е убит, за да не види, че е ограбен?
— Такава мисъл се налага от само себе си… Особено ако само един човек е знаел за сейфа… Нима смятате, че Периа е човек, който ще се остави да бъде ограбен безнаказано?
— Да, разбирам ви много добре. Убиецът се е страхувал от възмездието. И да ви кажа право, напълно основателно. Периа в никакъв случай не е сам… Той е свързан с целия подземен свят. В такива случаи бандитите са базцеремонни.
— Но престъпникът очевидно не е от подземния свят. И навярно го е познавал само Периа. Той е знаел, че ако Периа умре, тайната ще изчезне заедно с него…
Дюран ходеше развълнуван из стаята.
— Ако това е вярно, всички факти идват на местата си — каза той. — Периа е трябвало да загине извън пределите на Франция… Преди да има възможност да се свърже със своите хора… А какво смятате, че е задигнато от тая каса?
— Диамантите например. Тия, които и досега още не сте намерили.
Дюран мълчеше.
— Малко вероятно — измърмори той неочаквано. — Колкото и да е дързък, не би посмял да ги държи у себе си. И не само това. Въпреки всичко не мога да си представя, че един богат човек като Кулон ще извърши такова вулгарно убийство за грабеж.
— Вашите криминални романи са пълни с подобни случаи.
— Оставете криминалните романи. Защо Кулон ще рискува прекрасното си положение с такъв един опасен грабеж? И с убийство на всичко отгоре…
— Може би е изпаднал в тежко финансово положение.
— Може би…, може би… Но всичко това са предположения. А нямаме нито едно що-годе сериозно доказателство.
— Отдавна чакам да ми го кажете — отвърна Димов. — И знам, че това ще бъде най-голямата ни пречка. Не може един богат човек да бъде подведен под следствие. Не може да бъде извършен дори обиск в дома му. Та той е човек с положение. Има връзки. И вместо той да се окаже в затвора, господин Дюран може да се намери на улицата.
— Не, не вярвам да се стигне дотам — отвърна сериозно Дюран. — Но все пак всичко друго е така,
