реализират напълно способностите си, са в основата си хора с художествени наклонности. (По-късно ще бъде казано повече относно реализирането чрез себеотрицание.) Това не означава, че всички хора на изкуството спадат към тази категория. Напротив, много от тях не са в състояние да творят, ако основните им животински нужди не са задоволени.
В повечето случаи, не на човека на изкуството или на индивидуалиста, а на обикновения служител или служителка от средната класа им липсва подходяща свобода за техните желания. Каква ирония, че точно отговорният и почтен човек — този, който плаща сметките на обществото, получава най-малко в замяна. Това е той, който трябва да е винаги съзнателен за своите „морални задължения“, и който бива осъждан за това, че нормално удовлетворява естествените си желания.
Сатанинската религия взима под внимание тази груба несправедливост. Този, който носи отговорност, най-много заслужава да има правото на удоволствията на своя избор, без цензурата на обществото, на което служи.
Най-накрая бе създадена религия (Сатанизмът), която поощрява и възнаграждава тези, които поддържат обществото, в което живеят, вместо да ги осъжда за естествените им нужди.
От всяка поредица принципи (било то религиозни, политически или философски) може да се извлече нещо полезно. Насред цялата лудост на Хитлеровата идея се откроява ярък пример за нещо такова — „сила чрез радост!“ Хитлер не бе глупак, предлагайки на германския народ щастие на лична основа, за да си осигури неговата преданост и да доведе боеспособността му до апогей.
Съвсем ясно е установено, че почти всички болести са от психо-соматично естество, и че психо- соматичните заболявания са директен резултат от неудовлетворение. Считало се, че „добрите умират млади“. Добрите, според християнските стандарти, действително умират млади. Разстройването на естествените ни инстинкти е това, което води до преждевременното рухване на нашите умове и тела.
Станало е доста модерно да се концентрираш върху подобрението на ума и духа, а да считаш доставянето на удоволствие на тялото си (черупката, без която умът и духът не биха могли да съществуват) за грубо, недодялано и просташко. НАПОСЛЕДЪК ПОВЕЧЕТО ХОРА, КОИТО СЕ СЧИТАТ ЗА ОСВОБОДЕНИ, СА ИЗОСТАВИЛИ НОРМАЛНОСТТА САМО ЗА ДА СЕ „ИЗВИСЯТ“ В ИДИОТЩИНАТА! Като извиват задниците си да допрат пъповете им, поддържайки сурови екзотични диети като кафяв ориз и чай, те си мислят, че ще постигнат едно велико състояние на духовно развитие.
„Пфу!“, казва Сатанистът. Той по-скоро би ял добра, обилна храна, би упражнявал въображението си и би се извисил чрез физическо и емоционално осъществяване. На Сатанистът му се струва, че след като човек е бил запрягай в нелепи религиозни изисквания толкова много векове, сега би трябвало да се възползва от шанса си да бъде човек поне веднъж!
Ако някой си мисли, че като отрича естествените си желания може да избегне посредствеността, той би трябвало да изучава източните мистични вероучения, които през последните години се радват на голямо интелектуално пристрастие. Християнството е „изтъркана монета“, така че тези, които искат да избегнат оковите му, са се обърнали към т.нар. просветени религии, такива като Будизма. Макар че Християнството определено заслужава критиката, която получава, може би отнася по-голям пай от обвинението. Последователите на мистичните вероучения се чувстват точно толкова гузни за малките човещин-ки, колкото и „подведените“ християни. И двете религии се основават върху банални философии, но мистичните религиони-сти претендират, че са просветени и освободени от обременената с вина догма — типична за Християнството. Източният мистик, обаче, е дори по-загрижен от християнина в избягването на животинските постъпки, които му напомнят, че не е „светец“, а просто човек — просто едно животно, понякога по-добро, Но често по-пошо от четириногите, и което заради своето „божествено, духовно и интелектуално“ развитие е станало най-лошото от всички животни!
„Какво лошо има в това да си човек и да имаш човешки ограничения, също както и предимства?“, пита Сатанистът. Отричайки се от желанията си, мистикът не се е приближил повече до преодоляването на принудата от сродната му душа — християнина. Източните мистични вероучения, учат хората да съзерцават пъпа си, да стоят на главата си, да се взират в празна стена, да избягват употребата на определения в живота и да се дисциплинират срещу всяко желание за материално удоволствие. Въпреки това, аз съм сигурен, че сте виждали някои така наречени дисциплинирани йоги със същата неспособност да контролират навика си да пушат, както всеки друг или пък мнимо освободени будисти, които се възбуждат точно толкова, колкото някой „по-малко осъзнат“ човек, когато се конфронтират с някой от противоположния, а в някои случаи и от същия пол. Все пак, когато бъдат помолени да обяснят причината за своето лицемерие, те се оттеглят в неопределеностга, която е характерна за тяхната вяра — никой не може да ги притисне до стената щом не са способни да дадат прям отговор!
Чисто и просто, истината е, че това, което всъщност е довело този тип човек до вяра, проповядваща въздържане е удовлетворяването. Техният принудителен мазохизъм е причината да изберат религия, която не само проповядва себеотрицание, но и ги възхвалява за това и им дава свещена зелена улица да изразяват мазохистичните си нужди. Колкото повече биват малтретирани, толкова по-святи стават.
За повечето хора мазохизмът представлява отказ — от удовлетворяване. Сатанизмът вижда много значения зад значенията и счита мазохизма за удовлетворяване, щом всеки опит да се разколебае или да се накара човек да промени мазохистичните си наклонности се посреща с негодувание, или претърпява неуспех. Сатанистьт не упреква тези хора за това, че се отдават на мазохистичните си желания, но изпитва крайно презрение към тези, които не могат да бъдат достатъчно честни (поне пред себе си) за да погледнат истината с очите си и да приемат своя мазохизъм като естествена част от личната си природа.
Това че използват религията като извинение за своя мазохизъм, говори достатъчно лошо за тях, но тези хора действително имат наглостта да се считат за по-висшестоящи от онези, които не са обвързани със самоизмамния израз на техните фетиши! Такива хора първи ще осъдят човека, който си е намерил начин да се облекчава веднъж седмично с някой, който здравата го пердаши, като по този начин се облекчава от същото нещо, от което, ако не се освободи, то ще го превърне в това, което са те — посетители на църкви по принуда, или религиозни фанатици. Намирайки адекватно облекчение за мазохи-стичното си желание, той повече не се нуждае от самоуниже-ние и себеотрицание във всеки буден момент от живота си, подобно на тези мазохисти по принуда.
Сатанистите се поощряват да се отдават на седемте смъртни гряха, защото те не вредят никому по необходимост — те са били измислени от Християнската Църква, единствено за да се подсигури с чувство за вина откъм своите последователи. Християнската Църква знае, че е невъзможно някой да избегне извършването на тези грехове, тъй като те са всичко, което ние, като човешки същества вършим най- естествено. След неизбежното извършване на тези грехове, финансовите дарения които потичат към църквата за да се уредят сметките с Бог, се използват като подкуп за съвестта на еноряшия!
Сатаната никога не се е нуждаел от книга с правила, тъй като жизнените сили на природата винаги са поддържали човека „грешен“ и стремящ се да съхрани себе си и чувствата си. Въпреки това, в името на „душата“ му върху неговите тяло и същество са се правили деморализиращи опити, което само онагледява, колко погрешно схващани и колко неправилно употребявани са станали понятията „удовлетворяване“ / „принуждение“.
Безспорно, Сатанизмът оправдава и насърчава сексуалната активност, но факта, че това е единствената религия, която честно заема такова становище, очевидно е причината по традиция да се отделя толкова голямо литературно пространство за тази тема.
Естествено е, че щом като повечето хора принадлежат към религии, които ги потискат сексуално, всичко написано по тази провокативна тема ще допринася за превръщането му във вълнуващо четиво.
Ако всички опити да се продаде нещо (било то продукт или идея) са се провалили — сексът винаги ще успее да го продаде. Причината за това е, че макар и хората сега да приемат секса съзнателно като нормална и необходима функция, тяхното подсъзнание все още е сковано от табуто, което религията е поставила върху секса. И ето че това, което се отрича, още по-силно се желае. Кошмарът относно секса е това, което кара литературата посветена на Сатанинските възгледи върху секса да засенчва всичко останало написано за Сатанизма.
Истинският Сатанист не е подвластен на секса повече, отколкото е подвластен на всяко друго свое желание. Както с всички останали неща, които доставят удоволствие. Сатанистът по-скоро владее сексуалността си, отколкото й е подвластен. Той не е извратен маниак, който чака само да му падне случай да дефлорира някоя млада девственица, нито пък е спотайваш се дегенерат, който се навърта гузно около
