„мръсни книжарници“, точейки лиги над „гадни“ картинки. Ако порнографията задоволява нуждите му за момента, той невъзмутимо си купува някои „подбрани материали“ и си ги разглежда на спокойствие и без чувство за вина през свободното си време.
„Трябва да приемем факта, че човек е недоволен от това, че постоянно бива потискан, но трябвала направим всичко, което можем, за да смекчим греховните му желания, за да не се развилнеят през тази нова епоха“, отговарят религионистите от пътя на дясната ръка запитани от Сатаниста. „Защо продължавате да считате тези желания за срамни, и че нещо трябва да бъде потискано, щом сега признавате, че това са естествени неща?“, отвръща Сатанистът. Дали пък белосветлите религионисти не си падат малко „кисело грозде“ спрямо факта, че не са се сетили преди Сатаниста за религия, която е по-приятна за следване, и ако истината се узнае, дали не биха искали да имат малко повече удоволствия в живота, но поради страх от загуба на престиж да не могат да си го признаят? Дали пък също не са наплашени хора, които щом научат за Сатанизма ще си кажат: „Това е за мен — защо да продължавам с религия, която ме осъжда за всичко, което правя, макар и в него да няма нищо лошо?“ На Сатаниста му се струва, че е повече от вероятно да бъде така.
Несъмнено има множество доказателства, че религиите от миналото с всеки изминал ден се освобождават все повече и повече от нелепите си ограничения. Дори и така да е, когато цяла една религия се основава върху въздържане вместо върху удовлетворяване (както би трябвало да е), от нея би останало съвсем малко, щом й се направи подобрение, за да отговаря тя на текущите нужди на човека. И така, защо си губите времето „за умрял кон овес да купувате“?
Паролата на Сатанизма е УДОВЛЕТВОРЯВАНЕ, а не „въздържане“… НО — това
ВЪРХУ ИЗБОРА НА ЧОВЕШКО ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ
Предполагаемата цел при извършване на ритуално жертвоприношение е да се внесе енергията, осигурена от прясната кръв на токущо убитата жертва в атмосферата на магическата работа, чрез което се засилват шансовете за успех на магьосника.
„Белият“ магьосник приема за дадено, че след като кръвта представлява жизнената сила, няма по-добър начин за умилостивяване на боговете или демоните, от това да им се дари подходящо количество от нея. Съчетайте тази обосновка с факта, че едно умиращо същество изразходва свръхизобилие от адреналин и други биохимични енергии и ще получите комбинация, която изглежда непобедима.
„Белият“ магьосник, съзнавайки последствията, до които води убиването на човешко същество, естествено използва птици, или други „низши“ същества в своите церемонии. Изглежда, че тези набожни негодници не изпитват вина при отнемането на нечовешки живот, като го противопоставят на човешкия.
Истината е, че ако „магьосникът“ е достоен за прозвището си, той ще бъде достатъчно безскрупулен да освободи необходимата сила от собственото си тяло, а не от една неохотна и незаслужаваща жертва!
Противно на всички съществуващи магически теории, освобождаването на тази сила НЕ се предизвиква от действителното проливане на кръв, а от предсмъртната агония на живото същество! Това освобождаване на биоелектрическа енергия е съвсем същото, което се случва при всяко дълбоко усилване на емоциите, такива като: сексуален оргазъм, сляпа ярост, смъртен ужас, поглъщаща скръб и т.н. От тези емоции най- лесни за постигане по собствена воля са сексуалният оргазъм и гневът, като на трето място идва скръбта. Като не забравяме, че двете най-достъпни от тези три (сексуалният оргазъм и гневът) са запечатани от религионистите в човешкото подсъзнание като греховни, не е много чудно, защо са избягвани от „белия“ магьосник, който мъкне най-големия воденичен камък — този на чувството за вина.
Произтичащата от задръжки тъпашка нелепост на нуждата да убиеш невинно живо същество в кулминацията на един ритуал, както се е практикувало от някогашните вещери, очевидно представлявала тяхната „по-малка злина“, когато се налагало освобождаване на енергия. Тези жалки глупаци с угризения на съвестта, които наричали себе си вещици и вещери, по-скоро биха отсекли главата на коза или кокошка в опита си да впрегнат предсмъртната им агония, отколкото да имат богохулната смелост да мастурбират пред погледа на самия Йехова, за когото твърдели, че го отричат. Единственият начин, по който тези мистични страхливци могат ритуално да се разтоварват, е по-скоро посредством агонията на нечия смърт (в действителност, тяхната собствена чрез заместител), отколкото чрез силата на удовлетворяването, което поражда живот! Тези по пътя на бялата светлина са всъщност бездушните и мъртвите! Не е чудно защо тези хихикащи брадавици на „мистичната мъдрост“ трябва да стоят в защитни кръгове и да възпрепятстват „злите“ сили, за да се „подсигурят“ откъм атака — ЕДИН ХУБАВ ОРГАЗЪМ ВЕРОЯТНО БИ ГИ УБИЛ!
Използването на човешко жертвоприношение в Сатанинския ритуал не означава, че жертвата се заколва „за да се умилостивят боговете“. Жертвата се унищожава символично посредством направата на клетва или проклятие, което на свой ред води до физическото, умственото или емоционалното унищожение на „жертвоприношението“ чрез начини и средства, които не могат да се припишат на магьосника.
Един Сатанист би извършил човешко жертвоприношение, само тогава, когато това би послужило на целта с двойното предназначение да освободи гнева си чрез запращане на проклятие и което е по-важното, да ликвидира някой тотално противен и заслужаваш индивид.
При НИКАКВИ обстоятелства Сатанистът не би принесъл в жертва животно или бебе! От векове пропагандаторите на пътя на дясната ръка дърдорят за мнимите жертвоприношения на малки деца и чувствени девици, попаднали в ръцете на диаболистите. Нормално е всеки, който чете или слуша такива ужасни истории, веднага да постави под въпрос тяхната автентичност като има предвид предубедените им източници. Както всички други „свещени“ лъжи, които се приемат безрезервно, така и този приписан на Сатанистите обичай упорства до ден днешен!
Има добре обосновани и логични причини, поради които Сатанистите не биха извършвали такива жертвоприношения. Животното — човек е божеството на Сатаниста. Най-чистата форма на плътско съществуване почива в телата на животните и човешките деца, които не са достатъчно пораснали, за да се отричат от естествените си желания. Децата могат да възприемат неща, които нормалният възрастен човек не може никога да си представи. Следователно, за Сатаниста тези същества са свещени, защото знае, че може да научи много от тези естествени магьосници на света.
На Сатаниста му е ясен широко разпространеният обичай на тези, които следват пътя на Агарти — убиването на Бога. Дотолкова, доколкото боговете винаги са били създавани по човешки образ — а обикновеният човек мрази това, което вижда в себе си и неизбежното трябва да се случи: Убиването на Бога, който представлява самия него. Сатанистът не мрази себе си, нито боговете, които би си избрал и няма намерение да унищожава себе си, или нещото на което държи! Поради тази причина, той никога не би навредил преднамерено на дете или на животно.
Възниква въпросът: „Кое тогава може да се счита за подобаващо и подходящо човешко жертвоприношение и как може да се преценява такова нещо?“. Отговорът е брутално прост. Всеки, който ви е навредил несправедливо — този, който се е „отклонил от пътя си“, за да ви навреди — преднамерено да причини неприятност и страдание на вас или на тези, които обичате. Накратко, хора, които си търсят проклятието посредством самите си действия. Когато някой с осъдителното си поведение плаче да бъде унищожен, наистина е ваш морален дълг да угодите на желанието му. Човекът, който не пропуска възможността да „тормози“ другите, често е погрешно наричан „садист“. В Действителност, този човек е заблуден мазохист, който работи за собственото си унищожение. Причината някои хора злобно Да замахват срещу вас е, че те са уплашени от вас или от това, което представлявате, или че негодуват срещу вашето щастие: Те са слаби, несигурни и неустойчиви, когато запращате проклятието си и представляват идеалните човешки жертвоприношения.
Понякога лесно може да не забележите действителното злодеяние на жертвата на вашето проклятие, като размислите колко „нещастен“ човек е всъщност. Не е толкова лесно обаче, да проследите зловредните следи на вашия противник и да поправите практическите щети, които той или тя са ви нанесли.
„Идеалното жертвоприношение“ може да е емоционално неустойчиво, но въпреки това то е способно чрез машинациите на своята неустойчивост да причини сериозна вреда на вашето спокойствие или добра репутация. „Душевно заболяване“, „нервна криза“, „страхови неврози“, „разбити семейства“, „съперничество между роднини“ и т.н. и т.н. до безкрайност, прекалено дълго са били удобни извинения за злонамерени и
