религия.
Религиозните мъченици са отнемали собствения си живот не защото животът им е бил непоносим, а за да използват върховното си жертвоприношение като средство за прокарването на религиозната вяра.
В такъв случай трябва да допуснем, че ако самоубийството е извършено заради църквата, то се опрощава и дори се поощрява, макар и техните писания да го окачествяват като грях — защото религиозните мъченици от миналото винаги са били обожествявани.
Доста странно е, че другите религии считат самоубийството за греховно само тогава, когато то е извършено като удовлетворяване.
РЕЛИГИОЗНИ ПРАЗНИЦИ
Най-големият от всички празници в Сатанинската религия е собственият рожден ден. Това открито противоречи на най-святия от святите дни на другите религии, чиито последователи почитат някой специфичен бог, който е бил създаден в антропоморфна форма, по техен образ и подобие, показвайки по този начин, че егото не е действително погребано.
Сатанистът предугажда: „защо наистина не бъдеш честен и ако ще си създаваш бог по свой образ, защо не създадеш този бог като себе си?“. Всеки човек е бог, ако предпочете да се признае като такъв. И така, Сатанистът празнува рождения си ден като най-важния празник в годината. В края на краищата, не сте ли по-щастливи от факта, че вие сте се родили, отколкото заради раждането на някой, който дори не сте виждали? Или пък отделно от религиозните празници, защо трябва да отдаваме по-голяма почит на рождения ден на някой президент или на някоя историческа дата, отколкото на деня, в който сме дошли на този най-голям от всички светове?
Въпреки факта, че някои от нас може да не са го искали или поне не са го планирали специално, ние сме доволни, дори ако никой друг не е, че сме тук! Би трябвало да се самонасърчите, да си купите каквото искате, да се отнасяте към себе си като към цар (или бог), каквито сте, и въобще да отпразнувате рождения си ден, с колкото може повече великолепие и церемонии.
След собствения рожден ден, двата най-главни Сатанински празници са Валпургиева Нощ и Халоуийн (или Нощта На Вси Светии).
Света Валпургис или Валпурга, или Валбурга в зависимост от времето и мястото, в което човек се позовава на нея, била родена в Съсекс около края на VII или началото на VIII век и получила образованието си в Уинбърн, Дорсет, където след като станала монахиня, останала 27 години. След това, по настояване на чичо си, свети Бонифас и брат си, свети Вилибалд, отпътувала заедно с други монахини да основава манастири в Германия. Първото й установяване било в Бишофсхайм, в епархията на Майнц, две години по- късно (754 година) станала игуменка на Бенедиктианския женски манастир в Хайденхайм, в епархията на нейния брат Вилибалд, в Айхщад, Бавария, където друг неин брат, Винебалд, бил ръкоположен за игумен на манастир. След смъртта на Винебалд, през 760 година, тя наследила повереното му паство, запазвайки контрола си и над двата манастира до смъртта си, през 779 година. Мощите й били пренесени в Айхщад, където били положени в една куха скала, от която се отделяло някакъв вид асфалтово масло, в последствие известно като Маслото на Валпургис, за което се считало, че имало чудодеен ефект срещу болести. Пещерата станала обект на поклонение и една голяма църква била издигната на това място. Св. Валпурга се чества при различни случаи, но главно на 1-ви Май, който е нейният ден и заема мястото на един по-ранен Езически празник. Изумително е, че цялата тази дълга и отегчителна история била необходима просто за Да извини запазването на най-важния Езически празник в годината — грандиозната кулминация на Пролетното Равноденствие!
Майската Нощ е била ознаменувана като нощта, в която всички демони, призраци, зли духове и самодиви излизат, за да проведат своите диви пиршества, символизиращи плодовитостта на Пролетното Равноденствие.
Халоуийн — Нощта на Вси Светии или Денят на Вси Светии, се пада на 31-ви октомври или на 1-ви ноември. Първоначално Нощта на Вси Светии бил един от големите празници на огъня в Британия по времето на Друидите. В Шотландия това се свързвало с времето, когато духовете на мъртвите, демоните, вещиците и чародеите били необикновено активни и благосклонни. Колкото и да е парадоксално, Нощта на Вси Светии била също нощта, когато млади хора изпълнявали магически ритуали, за да определят бъдещите си избранници за женитба. Младежите по селата я чествали с много весели и чувствени пиршества, докато възрастните полагали големи грижи да предпазят домовете си от злите духове, вещиците и демоните, които имали изключителна сила през тази нощ.
Слънцестоенията и Равноденствията също се честват като празници, тъй като възвестяват първите дни на сезоните. Разликата между Слънцестоене и Равноденствие е семантична и определя взаимоотношението между Слънцето, Луната и неподвижните звезди. Слънцестоенето се отнася за лятото и зимата, а Равноденствието за есента и пролетта. Лятното Слънцестоене е през Юни, а зимното Слънцестоене през Декември. Есенното Равноденствие е през Септември, а пролетното Равноденствие е през Март. И равноденствията и слънцестоенията варират с ден-два от година на година, но обикновено се падат на 21- ия или 22-ия ден от месеца. Пет до шест седмици след тези дни се празнуват легендарните Сатанински пиршества.
ЧЕРНАТА МЕСА
Нищо не се е свързвало толкова много със Сатанизма, колкото Черната меса. Да кажем, че най- богохулната от всички религиозни церемонии не е нищо повече от една литературна измислица, е твърдение, което определено изисква смекчаване, но нищо не би могло да е по-вярно.
Популярната представа за Черната меса е такава: разпопен поп стои пред олтар, състоящ се от гола жена, разкрачена и с фрапантно разтворена вагина, сграбчила във всяка от разперените си ръце по една черна свещ, направена от лойта на некръстени бебета, а бокал с урина от проститутка (или кръв) е положен върху корема й. Над олтара виси обърнат кръст и триъгълни нафори от мухлясал хляб или гнила ряпа биват методично благославяни от свещеника, който благоговейно ги вмъква — измъква от вагината на олтара — дама. После, както са ни казвали, следвала инвокация на Сатаната и различни демони посредством редица молитви и псалми, напявани наобратно или изпъстрени със сквернословия… Като всичко това се изпълнявало в очертанията на „защитна“ пентаграма, начертана върху пода. Ако Дяволът се появявал, той неизменно заемал формата на страстен мъж, с глава на черен козел върху раменете. После следвало едно разнообразие от бичуване, горене на Молитвеника, орална стимулация на вагината, орална стимулация на пениса и обичайното целуване на задните части — всичко това на фона на гротескно рецитиране на светата Библия и звучно храчене върху кръста! И ако можело да се заколи някое бебе по време на ритуала — още по-добре, защото както всеки знае, това е любимият спорт на Сатаниста!
Ако всичко това звучи отблъскващо, тогава не е трудно да се разбере защо слуховете за Черната меса успяват да задържат вярващите в църквата. Никой „благочестив“ човек не би могъл да не вземе страната на инквизиторите, когато му се разказва за тези богохулства. Пропагандаторите на църквата са си вършели добре работата, уведомявайки по едно или друго време публиката за ересите и отвратителните действия на Езичниците, Катарите, Богомилите, Тамплиерите и др., които заради техните дуалистични философии и понякога — Сатанинска логика трябвало да бъдат унищожени.
Разказите за некръстени бебета, откраднати от Сатанистите за употреба в месата, не само че били ефикасни мерки на пропагандата, но осигурявали също и постоянен извор на доходи за Църквата под формата на такси за кръщенета. Никоя християнска майка, слушайки за тези диаболични похищения на деца, не би отказала детето й да бъде кръстено, както трябва, и колкото е възможно по-скоро.
Друга страна на човешката природа става очевидна от факта, че писателят или художникът с похотливи мисли можел да упражнява най-скверните си наклонности, обрисувайки дейността на еретиците. Цензорът, който преглежда всяка порнография, за да знае какво да предупреди другите, е съвременният еквивалент на средновековния летописец на скверните дела на Сатанистите (и разбира се, съвременните му журналистически съответствия). Считало се, че най-пълната порнографска библиотека в света е собственост на Ватикана!
В целуването на Дявола по задника по време на традиционната черна меса може лесно да се разпознае
