— Изчезването на гъсока е събитие — обясни Кримов. Момчето с готовност съобщи, че гъсокът бил коварен и изпечен злосторник, нападал всички в тил и държал в страх съседните дворове.
Стопанинът на гъсока — висок, як старец — погледна подозрително гостите.
— Какво има?
— Ние сме от цирка — каза Кримов. — Искаме да видим вашия гъсок.
Старецът се усмихна скъпернически.
— За цирка, става. Храбра птица. Но не мога да ви покажа гъсока. Избяга проклетникът.
— А къде се е дянал?
Старецът разказа как чул шум на крила и помислил, че гъсокът пак е нападнал някого, та излязъл от къщи. Гъсокът отчаяно пляскал с крила, летял вертикално нагоре, а в клюна си държал нещо лъскаво. Така си и отлетял с чугунената тепсия. Подлудял е изглежда от пролетното слънце.
— Наминете по-късно — продължи старецът. — Като се върне, ще ви го покажа.
Кримов и Синица се спогледаха.
— Но ще се върне ли? — попита недоверчиво учителят. — Сигурно ще се върне. С тепсията в клюна — обеща стопанинът на гъсока.
— А няма ли да я изпусне? — примижа Кримов. — Това не може да бъде.
Старецът дори се обиди.
— Да не познавам птицата си! Хареса ли му нещо, не то изпуска, та каквото ще да става.
А момченцето потвърди:
— Вярно: сграбчи ли нещо, няма пускане!… Като булдог.
Гостите от цирка взеха от стопанина на знаменития гъсок номера на телефона.
— Ако съдим по описанията, изобретението е изгубено — каза в заключение Кримов. — Любопитната птица е включила контактите и е изчезнала в просторите на Вселената.
Синица с недоумяваща усмивка погледна теоретика.
— Гъсокът е повторил твоя опит, Виктор Илич — продължи замислено Кримов. — С тая разлика само, че ще го доведе докрай.
И Кримов разказа за съдбата на твърдоглавата птица. Гъсокът е обречен вечно да се скита сред звездите. Всяка от галактиките ще отблъсква от себе си килимчето, като му придава все по-голямо ускорение, и в края на краищата гъсокът ще достигне околосветлинна скорост. Ако ли пък гъсокът полети с такава скорост към някоя антигалактика, ще стане взрив с чудовищна сила и ще се роди нова енергия…
— Не вярваш ли?… Попитай довечера стареца, върнал ли се е гъсокът му…
За пръв път в живота си Синица усети, че стои на твърда земя.
Ученият и учителят се уговориха да продължат търсенето на ценното изобретение.
От къщи Синица позвъни на Таратар.
— Виктор Илич! — зарадва се математикът. — Живи ли сте, здрави ли сте? Къде сте?
— В къщи — бързо каза Синица. — Малко поизстинах в полета. Надявам се, Семьон Николаевич, че не сте обявили тревога в училището? Би било много неудобно…
— Така съм се тревожил за вас, че отмених уроците — призна Таратар и успокои физика: — Но на никого нищо не съм казал. Моля да ме извините, че тази играчка ви причини неприятности.
— Учениците ви са много способни — потвърди физикът. — Но още не съм разгадал принципа на полета.
— Аз разговарях с една осмокласничка, авторката на злощастното килимче — призна Таратар. — Мъчих се да разбера от нея как се приземява тази дяволия. Представете си, тя не знае!…
— Как е името й? Какво каза още? — зарадвано попита Виктор Илич.
— Това лекомислено момиче се казва Мая Светлова — възмутено избръмча в слушалката математикът. — На мене ми каза: „Предчувствувах, че това ще свърши зле… Така му се пада!“ Завъртя се на токчетата си и си отиде.
— За мене ли? — попита с интерес Синица.
— За вас не стана дума. Тя не знаеше, че именно вие излетяхте… Впрочем, Виктор Илич, как се оказахте в къщи?
— Елементарно — отговори Синица, — с разни приключения, свързани главно с транспорта. Впрочем, в цялата тази история е важно това, че от самата Светлова и нейното изобретение се заинтересува един много голям учен… Ще ви разкажа всичко, когато се оправя.
Шести април.
Така е загинал град Помпей
Из класа се носеха слухове: „Макар се влюбил!“
Всички крадешком поглеждаха към Макар Гусев, намигваха си един друг. Момичетата се хилеха.
Гусев седеше неподвижно и гледаше с невиждащи очи дъската. Цялото му лице бе облепено с лейкопласт. Когато Таратар го попита какво означават тези тайнствени знаци, Макар измърмори: „Одрасках се. Проводника…“
Класът се разделила два лагера. Едни мъжествено защищаваха хипотезата за проводника, спомняха си разни случаи от своя живот, показваха стари драскотини и ръбци от заздравели рани. А момичетата, разбира се, изказаха своя хипотеза, много близка до действителността…
Зад широкия гръб на Гусев седи оня, който знае отговора на вълнуващия всички въпрос. Но той на никого няма да каже — прямият, блед, със здраво затворени уста Сироежкин, защото сам не може да разбере.
Вчера вечерта Сергей видя на двора Мая Светлова, зарадва се и я повика: той искаше да й разкаже за Свръхновата. Все пак тя светна! На разсъмване, когато астрофизикът беше заспал дълбоко. Разбуди го позвъняването на Електроник: на далечния Юпитер Реси бе зафиксирал възпламеняването! През целия космос от далечния Юпитер идеше вълнуващата новина. Електроник запомни точно информацията, взе пакета с фотохартията и отиде в тъмната стаичка. А след час Сергей държеше в ръката си фотографията: тъмен звезден фон и в центъра — ярка точка, която за няколко минути беше затъмнила всички съседки. Да, само няколко минути живя Свръхновата на Сироежкин, но в точно съответствие с изчисленията.
Мая с бяла шапчица изтича покрай Сергей и той с учудване забеляза, че тя се отправя към Макар Гусев, който тичаше по пързалката след шайбата. Макар приветливо махна със стика. Мая отиде до самия Макар и с трагичен глас попита:
— Жив ли си?…
Слисаният Макар не успя да отговори, само извика, когато момичето го одраска. После Мая изхълца и избяга.
— Какво я прихвана? — тъпо питаше Макар, като бършеше с кърпичка лицето си.
— Ти най-добре знаеш — отсече Сергей и си отиде в къщи.
… Сергей с омраза впи поглед в гърба на Макар, но последният ни веднъж не се обърна. Лицето на Гусев пламтеше. Стотици различни догадки минаваха през ума на неподвижно застаналите съперници, но всички предположения бяха далеч от истината, тъй като нито единият, нито другият не си споменаха за а- килимчето.
Учителят обясняваше нова теорема, въздишаше често и поглеждаше към тавана. Той не забеляза веднага драскотините по лицето на Гусев. Ако момичетата не бяха се разбъбрили, всички отдавна да бяха забравили.
Като погледна пак към тавана, Таратар си представи нещастното килимче, попита посред урока не знае ли някой от учениците телефона на Мая Светлова. И добави, че от нейния прибор се интересува един известен физик.
Сергей се сви и пребледня. Лицето на Макар Гусев запламтя още повече. Електроник попита да повика ли Светлова веднага.
— След часовете — отговори кратко Таратар.
Класът обсъждаше тихо новината: ще може ли ученият да разгадае тайната на полета на антигравитационното килимче?
Сироежкин забрави за своята Свръхнова. Сега той беше истински самотен — самичък в целия клас. „Как
