възкликна тя: „Жив ли си?“ Какво искаше да каже с това „жив ли си“? И именно на Макар?…“
Към края на урока Гусев замърда на чина, изкашля се високо, написа и изпрати на Електроник едно дълго писъмце. Получи утвърдително кимане. Засия. Сега Макар седеше с вид на победител.
Щом звънецът удари, той викна:
— Момчета, елате днес на стадиона! Няма да съжалявате…
Запалянковците веднага наобиколиха Гусев. На стадиона се събраха почти всички.
Финалът за купата „Кристалната шайба“!
„Интеграл“ — „Химик“!
„Интеграл“ е техният сборен училищен тим. От осмите класове в сборния играе Макар Гусев. И при все че треньорът предпочиташе да пуска по-често на игрището ученици от горните класове, целият осми „Б“ държеше за Макар.
И сега насърчаваха Гусев:
— Гледай да не станеш за резил! Три шайби, Макар!… Ама как ще идеш с тези превръзки? По телевизията няма да се дава… Напротив, ще се дава! Белези от бойни рани…
— Обещавам голям хокей! — извика Макар. — Електроник, потвърждаваш ли?
— Потвърждавам — каза спокойно Електроник.
— Това ще е едно от главните изобретения на нашия проект „Космически кораб «Земя»“ — тържествено обеща Макар. — Ще видите.
Какво общо има тук хокеят? — попита някой.
— Свръхсила — бъдещето на всички хора… — тайнствено рече Гусев и извика накрая: — Всички на хокея!
… — Електроник, ти здравата ме подсили. Браво, че дойде.
Макар лежеше в своята електрическа бъчва, набираше сили преди мача.
Камерата пращеше тихо, вибрираше и гълташе сума електричество.
— Разбираш ли, баща ми е много чудноват човек: всяка половин година размества мебелите в къщи. Обещах да му помогна, а ето че този мач… Извинявай, че така се случи.
— Нищо — каза Електроник.
— Серьожка е слабак, Витка е слабак, за Професора няма какво и да говорим, — кънтеше в бъчвата Макар. — Надеждата ми е само в твоята електронна сила.
В стаята влезе бащата, надзърна в бъчвата:
— Какво правиш там, Макар?
— Електромасаж преди играта.
— Глезотии. — Гусев-баща учудено сви едрите си рамене. — Ние отивахме да играем след работа и пак побеждавахме. Този безделник си пече кожата, а вместо него — работи, другарю…
— Тате! Аз прекарах тук пет урока! — крещи Макар и подава превързаното си лице от камерата. — Утре всичко ще довърша. А Електроник няма да ме подведе — той е с желязна сила.
— Добре, ще видим как ще играеш. — Гусев-баща намига на Електроник, казва му тихо: — Сам ще се оправя. Тичай на стадиона.
— Обещах, ще помогна! — твърдо отговаря осмокласникът.
— Добре — съгласи се бащата на Макар. — Скоро жена ми ще измие прозорците и ще почнем. — Тъкмо навреме ще успеем за телевизора.
След бащата дойде Нюрка, надзърна в бъчвата, попита, като погледна крадешком към Електроник:
— Силен ли си вече, Макар?
— Сега ще видим.
Атлетът излезе от бъчвата. С един пръст прихвана отдолу тежката гира, подхвърли я нагоре. И ахна от учудване, едва успя да улови гирата.
— Ура! Върши работа! — Той пак се вмъкна в бъчвата. — Електроник, ти трябва да ме разбереш. Първото мое изобретение без чужда помощ — и върши работа!… Чувствувам се гладиатор. Вимпелът на победителя ще е твой, Електроник! Думата на свръхсилния човек…
— В схемата на камерата аз не се съмнявам — потвърди Електроник. — Биотоковете на мускулите искат мощни усилватели. Ако приемем условно един волт за десететажен жилищен блок, напрежението на батерийка на джобно фенерче ще бъде голяма колкото една висока сграда, а биотоковете на нормалната мускулатура ще изглеждат едва като търкаляща се по асфалта топка в подножието на тази сграда. Нищожно малка величина… Сега у тебе тя се е увеличила тройно. Още половин час, и ти ще излезеш свръхсилен хокеист.
— Дори Таратар не може да обясни така просто, както ти. Благодаря, Електроник. — Атлетът се обърна на другата страна, заплаши с мощния си юмрук невидимия противник. — Нека приготвят запасните стикове!… Ти поне разбираш ли, Електроник, че именно в моите ръце е бъдещето на цялото човечество?!
След половин час Макар излезе от бъчвата, премина на пръсти до антрето, с кутрето притвори вратата след себе си. Свръхсилният човек се боеше да прави резки движения.
Нюрка разположи до бъчвата своите кукли и притихна.
Електроник и Гусев-баща местеха в гостната мебелите. Поставиха шкафа на мястото на дивана, дивана — на мястото на шкафа. Масата изместиха до прозореца, лампиона изправиха в ъгъла. Бащата на Макар явно имаше някакъв план за мебелите, но какъв смисъл се криеше в това обикновено разместване Електроник не можа да разбере. Работеше добросъвестно и Гусев с уважение поглеждаше към неочаквания помощник.
После включиха телевизора.
— Сега ще видим, Електроник, как ще изгуби Макар „Кристалната шайба“.
— Няма да изгуби — възрази спокойно Електроник.
На леденото игрище се въртяха млади фигуристки в костюми на смешни диви животни — весел пролог към хокейната игра. Трибуните бяха препълнени от ученици. Имаше тук възрастни и, както съобщи дикторът, играчи и треньори на спортни дружества. Нетърпеливите запалянковци вече разгръщаха плакати: „Хайде, химици!…“, „Страхливец хокей не играе“, „Химиците правят кристала“ — това, разбира се, бяха химиците, дошли със самолет от далечния северен град. Младите кибернетици опънаха един лаконичен лозунг: „Интегралът е ключът към победата“. Оркестърът свиреше прехласнато. Кристалната шайба — всесъюзна награда за младите хокеисти — сияеше на съдийската маса.
Тимовете излязоха на леда, размениха си подаръци. Дикторът съобщи имената на играчите. Химиците бяха в червена форма с жълтия кръг на слънцето върху гърдите си. Върху белите фланелки на стопаните на игрището се открояваше извитият знак на интеграла.
Първата и втората третина минаха без гол, въпреки шума на трибуните и упоритите атаки на нападателите: тимовете бяха равни по сила. Три минути преди почивката, треньорът на „Интеграл“ пусна нова тройка. Дикторът съобщи имената: Петров, Данилов и Гусев, като добави при това, че двамата десетокласници и осмокласникът се учат отлично, а увлечението по хокей от детство ги е довело до финала на всесъюзното първенство. Дикторът още не беше довършил фразата си, когато номер тринайсети замахна в центъра на игрището със стика и трибуните прокънтяха: гол!
— Макар — каза Гусев-баща и не вярваше на очите си. — Право от центъра я вкара…
— Доста добро начало за един дебютант — потвърди дикторът. — Резултатът откри номер тринайсети — Гусев, Едно на нула за „Интеграл“.
Въодушевените математици отново подхванаха шайбата и тя едва се мярна пред Гусев, когато той бързо се понесе към вратата и заби втора шайба. Трибуните зареваха във възторг от красивия удар, а треньорът на тима на Съюза отиде при училищния треньор и започна да разговаря с него, като сочеше играча номер тринайсет.
Третият удар на Макар само секунда преди почивката озадачи съдиите: шайбата явно летеше към вратата на химиците, но я нямаше там. Затова пък в мрежата зееше огромна дупка. Шайбата беше пробила мрежата и отскочила зад трибуната. Макар стискаше парчето от счупения стик. Запалянковците викаха прави:
— Шай-ба, шай-ба!