Голът беше зачетен.
Гусев-баща клатеше глава. По лицето му се виждаше, че е доволен от сина си.
— Стрелец… Кой да е предполагал?
— Аз казах, че той ще вкара голове — напомни Електроник.
В решаващата третина „запасният“ Гусев излезе на леда в първата тройка на „Интеграл“. Химиците бяха готови: трима играчи наобиколиха точния стрелец, вратарят на химиците беше облечен с най-здравите доспехи.
На леда ставаше нещо невъобразимо. Хокеистите на „Интеграл“ почти не играеха, шайбата сякаш се лепваше за стика на номер тринайсет. Телевизионната камера го следваше по петите, но не винаги зрителите можеха да забележат как той забиваше головете. Макар Гусев беше неуловим. Той се носеше по леда като бяла мълния, леко заобикаляше всички противници, отправяше шайбата във вратата от всяко положение. Стикът му често се чупеше, от удара хвърчаха трески, но той успяваше да подхване нов стик. Когато резултатът стана 13:0, целият тим на химиците премина в глуха защита.
Трибуните гърмяха:
— Гу-сев, Гу-сев!
Почервенелият баща на Гусев викаше:
— Бий, Макар! Юначага! Да запомнят кои са Гусеви!
Само Електроник наблюдаваше спокойно триумфа на силния хокеист. Когато Макар, понесен от голямата скорост, събори вратата на химиците и проби дупка в дървената бариера, Електроник каза:
— Ето така е загинал град Помпей.
Бащата на шампиона гледаше мълчаливо как вдигат Макар и го отстраняват за пет минути от игрището. Хокеистът дори не куцаше, когато тръгна към пейката на отстранените. Запалянковците аплодираха героя. До края на мача оставаха една минута и двайсет секунди. Съдбата на „Кристалната шайба“ беше решена.
— Какво каза ти за град Помпей? — попита Гусев-баща, когато се убеди, че син му не е пострадал.
— Това станало в седемдесет и деветата година на нашата ера — обясни Електроник. — Жителите на Помпей били страстни запалянковци. Те се готвели за сражението между гладиаторите от школата на Юлиевци и школата на Клавдиевци и не обръщали никакво внимание на димящия Везувий и земетресенията… Градът, както е известно, внезапно бил залят от лавата и засипан с пепел.
— Ти, виждам аз, си хладнокръвен запалянко — каза Гусев с усмивка. — Гледай, химиците смениха вратаря, преминаха в атака. Ех, няма го Макар…
Те не можаха да видят как завърши атаката на химиците. В съседната стая се чу силен трясък и плач на Нюрка. Гусев и Електроник побързаха да се притекат на помощ.
Нюрка ревеше до бъчвата. Пред нея, странно обърната на една страна, стоеше масата със счупен крак. От масата бяха паднали тетрадките на Макар и се беше разляло мастилото.
— Ти, дъще, какво си сторила? — попита строго бащата.
Момиченцето показа набръчканата пластмасова кукла:
— Вижте какво плашило.
Електроник веднага забеляза, че камерата за свръхсила не беше изключена. Тъкмо тя беше развалила куклата. Той изключи бъчвата.
Нюрка капризничеше:
— Не искам такава кукла! — и ядосано чукна с куклата по гардероба.
Гардеробът се разтресе и изведнъж се разпадна. Посипаха се: дъски, закачалки, бельо.
Нюрка едва успя да отскочи.
— Какво правиш?! — завика Гусев и се спусна към дъщеря си.
Хвана я, охна от силен тласък, седна на пода.
Нюрка стоеше като богатир.
— По-внимателно! — викна Електроник на Гусев и с желязната си ръка взе атлетката. — Обичаш ли приказки? — попита той момиченцето.
— Обичам — кимна Нюрка.
— Ела, ще ти разкажа за прекрасната кукла и храбрият робот — обеща Електроник, като прегърна момиченцето с двете ръце. — Къде е леглото ти?…
Електроник сложи свръхсилното момиченце да спи и се върна. Гусев беше поразтребил как да е стаята.
— Какво се е случило с нея? — попита разтревожено той. — Удари ме като истински боксьор.
Електроник мълчаливо посочи бъчвата.
— Ще й мине ли?
— Утре сутринта ще стане с нормална сила.
— Добре, че майка й не е в къщи — въздъхна Гусев и се върна при телевизора. — Е, ще ти кажа аз на тебе, геройо!
— Ще направите грешка — предупреди го Електроник. — Днес той е свръхсилен човек. Аз ще му обясня как да си служи с камерата.
— Вярно, победителя не го съдят — съгласи се бащата на атлета.
Може би най-внимателният зрител на мача беше Електроник. Той бе запомнил и най-малките движения на хокеиста с номер тринайсет, направи изчисления на свръхсилата и в един разговор с Реси му предаде данните. Реси се заинтересува от системата на Гусев и поиска подробности. Не, той не беше страстен запалянко по хокей, още повече че плуваше в океана на непознатата планета. Чисто и просто и Реси имаше биоелектронна система в някои механизми и понеже понякога изоставаше от ловкия кит на Юпитер, търсеше разни начини, за да увеличи скоростта си. Накрая, както и досега, Реси предаде:
„КИТЮП МЪЛЧИ“.
За икономия на време сега той наричаше Китюп кита на Юпитер.
Седми април.
Кравата от тенджерата
— Серьога, аз съм, Смирнов. Можеш ли да прескочиш към мен? Трябва да се посъветвам.
— А какво ти се е случило?
— Знаеш ли, по телефона е невъзможно да се обясни всичко. С моята крава могат да се случат неприятности…
— Аз не съм ветеринарен лекар. Аз съм астрофизик — ти трябва да знаеш, Викторе. И при това съм зает: мисля за другите светове.
— Зарежи тези глупости. Тук въпросът е по-сложен…
— Земните работи в дадения момент не ме интересуват.
— Ах, тъй ли! Е, извинявай.
— Извинявай…
Виктор Смирнов вдигна рамене: много важен стана този астрофизик. Сякаш никой не знае, че съчинява стихове. „Други светове“ — и това ми било научен проблем!…
Виктор набра номера на Вовка Каролков и чу, че той бил зает със съчиняването на необикновено важно произведение.
— Професоре, — убеждаваше го Смирнов, — твоето гениално творение няма да избяга, а тук се касае за живо същество…
— Как няма да избяга? Нали мога да забравя алгоритъма — отбраняваше се Професора. — Сега моделирам третата част на симфонията. Я послушай…
— Оригинално, макар че лошо се чува. Как се нарича?
— „Концерт за хеликоптер с оркестър“.