— Крава — повтори той. — Грамадна крава… Защо е тука?
— Аз я отгледах. Сам!… Така ли е, Електроник?
Електроник кимна.
— Когато заминавах, тук нямаше никаква крава — рече спокойно Смирнов.
— Тя беше мъничка… — взе да обяснява изобретателят. — Стоеше си спокойно в тенджерата… Под моето легло. А сега порасна. Тя е само на три седмици, тате.
— Глупости — навъси се инженерът. — За три седмици може да се монтира екскаватор, но не и крава.
— Вярно! — зарадва се Виктор. — Когато се появява ново откритие, всички говорят едно и също: не може да бъде! Ти, татко, потвърждаваш историята на всички велики открития.
Бащата, без да обръща никакво внимание на своята роля в историята на откритията, заоглежда стаята, отрупана с кутии. Към кравата вече не гледаше.
— Конюшня… Говедарник!… — Той подозрително помириса въздуха.
— Не се безпокой — бързо каза Виктор, — не дава тор.
— Нали има изкуствени крави — припомни инженерът. — Стои си в кухнята цистерна, нещо като перална машина. Там слагат суровината и получават синтетично мляко… Така е у всички нормални хора. А у тебе, Викторе, непременно в цялата стая и то с рога!… Какво дъвче през цялото време?
— Царевична свила — каза зарадвано биологът. — На, виждаш ли, татко, ти вече се замисли за практическата полза на моето изобретение!… Втората степен на признанието. Още малко и ще кажеш: „Какво ново има тук? Винаги са отглеждали крави в тенджера…“.
— Махай я — мрачно рече Смирнов-баща и посочи с пръст вратата.
Смирнов-син препречи с тялото си пътя към животното.
— Ти хубавичко помисли, татко… Че тази крава е от Юпитер. Единствен екземпляр в цялата Слънчева система! Електроник, потвърди!
— Да — потвърди Електроник, — това е много важно изобретение. Единствен научен екземпляр.
— Махай го, Викторе, този екземпляр от къщи! — настоя бащата. — Не искаш ли? Сам ще се справя!
Инженер Смирнов беше достатъчно висок. Той обви ръката си с носна кърпа, хвана кравата за рога и я поведе след себе си. Тя вървеше послушно и си преживяше.
През вратата се провряха само муцуната и рогата. Самата крава не можеше да мине.
Смирнов не на шега се разсърди и изрече най-сетне фразата, която предвиждаше Виктор:
— Или аз, или тя! — и хлопна вратата… — Имай пред вид, Викторе — викна той от столовата, — че аз няма да изляза, докато ти не вземеш решение!…
На излизане Електроник каза:
— Ще обмисля тази задача. Ще се консултирам със специалисти.
Биологът потъна в размишления относно безценната крава. Той чуваше как зад стената мърмори сърдито баща му. Беше безполезно да му обяснява цялото значение на проекта „Космически кораб «Земя»“ и по-точно на първото изкуствено животно за бъдещето на човечеството. Виж ако това бъдеще беше представено не от животно, а от някакъв крачещ планетоход, баща му с радост би взел участие в неговата по-нататъшна съдба. Сега на инженера не можеха да повлияят никакви научни авторитети…
След час баща му отиде в антрето и високо оповести:
— Извиках специалист от изложбата.
— Откъде? — попита синът.
— От Изложбата за постиженията на народното стопанство. Да вземат кравата… И тя е научно учреждение.
… Представителят на изложбата позвъни на вратата, попита тук ли има експонат от колхоза „Юпитер“. Инженерът без повече думи заведе специалиста при кравата.
— Интересна порода — призна специалистът. — А как е попаднала в апартамента?
— Попитайте моя син — кимна Смирнов. — Той е изобретателят.
Изобретателят мълчеше.
Специалистът похвали външния вид, прецени на око теглото на кравата, но като разбра, че я хранят с царевична свила, махна с ръка и каза, че такъв експонат не е за изложбата.
— Защо? — попита инженерът.
— Мили човече — примижа специалистът, — сам помислете: ние демонстрираме рекордсмени, отгледани в типични условия, а не с царевична свила…
След два дни Виктор Смирнов излезе от квартирата с голямата алуминиева тенджера.
При входа го чакаше един приятел с мотоциклет. Битка седна в коша, хвана с две ръце тенджерата. Там лежеше, безценното изобретение: мъничка, колкото котка жива крава. Щом престанаха да я хранят, тя се смали, сякаш беше надувана с помпа, до предишните си размери.
Електроник, който се свърза по радиото с Реси, описа необикновения ръст на изкуственото животно, и Реси му съобщи в отговор, че неговият постоянен спътник Китюп — китът на Юпитер — понякога по неизвестни причини става по-малък, но после пак добива предишния си вид. Може би това е особеност на всички живи същества на Юпитер? За всеки случай Електроник посъветва по телефона Виктор засега да не храни кравата. Пък и Виктор нямаше вече никаква възможност да мъкне в къщи кутии с царевична свила. Добре че затворената в стаята крава не мучеше, стоеше си кротко и постепенно се смаляваше. В мълчанието й имаше нещо общо с поведението на загадъчния Китюп, за който както винаги Реси съобщаваше:
„КИТЮП МЪЛЧИ“.
Сега кравата лежеше в тенджерата и преживяше, за да подкрепи силите си по пътя. Извън града я чакаше просторен топъл гараж, отрупан с кутии с царевична свила.
Осми април.
Концерт за хеликоптер с оркестър
Термопил Турин беше един от малцината, които би се съгласил да живее в град като Ойкуменополис: той не обичаше да излиза на улицата.
А често му се случваше да пътува в далечни страни.
Турин беше велик пианист и билетите за концертите му бяха разпродадени много седмици преди гастролите.
Той лесно понасяше и най-дългите полети, дори ги обичаше и не изпитваше ни най-малък признак на вълнение от височината. Седеше в креслото, слушаше монотонния шум на моторите, който толкова много приличаше на шума в залата преди самия концерт, и мислено си свиреше някакъв сложен етюд. Дългите, нервни пръсти на пианиста винаги бяха в движение.
Самолети, автомобили, въздушни таксита — всичко това беше нещо обикновено за музиканта. Но ето че няколкото крачки по улицата от входа на жилищния блок до таксито, особено в такова пролетно време, можеха да се окажат съдбовни. Преди няколко години Турин се подхлъзна на улицата и си навехна пръста.
Музикалният свят бе развълнуван. Ако пианистът си беше счупил крака, можеше да излезе на сцената с патерици. Но пръстът! Заради него отмениха всички концерти. Телевизията, която се съобразяваше с вълненията на поклонниците на Туриновия талант, показваше рязко очертания профил на артиста и знаменитите ръце, докосващи клавишите така леко и бързо, сякаш едновременно свиреха няколко чифта ръце.
Като погледна през прозореца и видя поледицата, Турин позвъни в дирекцията и се отказа да иде днес на концерт.
Администраторът на концертната зала дълго не се предаваше. Той предложи да изпрати за пианиста двамата си помощници, да посипят асфалта пред входа с пясък и сол, най-после — да постелят за сигурност килимена пътечка от входната врата до колата. Турин вежливо отказа, като поглеждаше през прозореца започналия да се топи лед: наскоро му предстояха гастроли отвъд океана. Пък и само това му липсваше —
