Професора все още се вълнуваше за съчинението си. Електроник очакваше с нетърпение разговора с големия музикант: може пък да му открие някакви закони на творчеството?
Девети април.
Ден без математика
Този ден директорът на училището на младите кибернетици се занимаваше с работите на осми „Б“ клас.
Рано сутринта позвъни треньорът на оборния тим по хокей и поиска разрешение да освободят Макар Гусев от уроците. Треньорът каза, че Гусев според него притежава блестящ удар към вратата и сега искат да го видят специалисти — майстори на хокейния стик. Директорът знаеше за спечеления мач, но не предполагаше, че Макар, който се готвеше за отговорната тренировка, вече лежи в своята камера за свръхсила… Той каза, че е съгласен да освободи играча, след което чу красноречиво-възторжената фраза на треньора: „Ако моите прогнози за Макар Гусев се окажат верни, ще сваля шапка на вашето училище“. На училището на младите кибернетици сваляха шапка много знаменитости и директорът не се учуди много на това признание.
Пианистът Термопил Турин поздрави директора с талантливия музикант в лицето на осмокласника Каролков, запита отдавна ли Вова проявява своите способности, как се учи, не му ли пречат музикалните занимания на доброто учене. Директорът спомена за математическите наклонности на Каролков и на свой ред научи за изпълнението на необикновения концерт. Той беше радостен, че знаменитият пианист предложи да даде няколко урока на Каролков.
Телефонното позвъняване от австралийския град Мелбърн учуди директора. Астрономическото дружество търсеше мистър Сироежкин, искаше разрешението му да публикуват статия за откритието на Свръхновата. Директорът погледна часовника си — занятията още не бяха почнали — и каза номера на домашния телефон на Сироежкин.
Директорът реши да намери класния наставник.
— Как така, Семьон Николаевич — каза той на Таратар, — цял свят, може да се каже, се занимава с работите на вашия осми „Б“ клас, а аз водя преговори, без почти да зная нищо за това, което става?
За голяма изненада на директора, Таратар се държеше войнствено.
— Не разбирам всичко в тази история, Григорий Михайлович! Математическите работи на учениците са правилни, но самите открития са твърде сложни и противоречат на общоприетата логика. На вас например никога ли не се е случвало да летите по улиците със саморъчно направено килимче?
Директорът замислено драскаше с молив по листа и рисуваше големи въпросителни.
— За килимчето ми разказваше Виктор Илич Синица — каза директорът. — Но нещо много мъгляво.
Таратар прихна през щръкналите си мустаци.
— Ако самите вие го бяхте изпитали, мъглата изведнъж щеше да се пръсне. Впрочем килимчето е изгубено. — Таратар прошаря с поглед познатия директорски кабинет. — Извинете, Григорий Михайлович… Вие знаете, през тези тридесет и шест години работа съм виждал много различни ученици — диваци, рицари, оратори, нови Одиссевци, Едисоновци, Айнщайновци… Но тези обикновени гении ще ме доведат преждевременно до пенсия.
— Нужна ли ви е помощ?
— Първо ще опитам да се оправя сам. Какво ще кажете, ако проведа няколко необичайни урока — без да си служа с числа?
— Ден без математика? — попита директорът.
— Тъкмо това. Искам да проверя една догадка…
— Предложението ми харесва — заяви директорът. — Опитайте.
Отначало всички в класа се зарадваха на неочакваното предложение.
Ръчните часовници са дадени на съхранение у учителя, степният часовник е спрян — не знаеш кога започва и кога свършва урокът. Автоматическата сметачна кутия „Репетитор“ не работи. Помощта на Електроник е изключена. Изобщо не бива да си служиш с цифри, формули, уравнения, физически величини и други научни „инструменти“.
Децата бяха възбудени: интересно, сякаш се намираш в каменния век. Откритията започват тепърва.
Таратар предложи да открият планетата Земя. Само че с нови очи, по нови правила — без да си служиш с числа. Съвсем ясно е, че класът изобщо не ти знае, мисли със свои, оригинални категории.
Таратар разгърна схемата и я постави на черната дъска. На нея имаше гора, река, планина, железопътна линия, криволичеща нишка на шосе. От гората започва своя път осми „Б“ клас. Главната задача е да се установи има ли на Земята разумен живот, цивилизация.
Всичко сякаш е много просто: ето я железопътната линия. Но как да се определи, че тя е създание на разума?
За класен отговорник на този урок избраха Сергей Сироежкин. Сироежкин предложи на биолога Смирнов да разбере какви форми на живот се срещат на планетата.
Смирнов веднага доложи, че среща растителност със странна форма — дебели грапави стъбла, с дълги израстъци и с еднакви плоски чашки на връхчетата. Броят на стъблата той не може да съобщи, защото не знае да брои, но неравномерното им разпределение позволява да се направи извод, че това не са изкуствени насаждения, а просто растителност. Каква — не се знае: той не може да направи анализ, служи си само е метода на наблюдението. Следите върху повърхността на почвата говорят, че има животни, но самите те са много предпазливи, крият се в гъстите храсталаци. Във въздуха се носят дребни крилати същества, техните звуци са записани на магнетофон, и са предадени на Професора, за да определи музикалността, ако, разбира се, е разрешено да си служи с техника…
По-нататък продължи Кукушкина. Реката не привлече специално вниманието й, затова пък този воден път сочеше посоката към шосето. Новият път застави Кукушкина да се вгледа в неговата правилна форма. Но как да установи произхода му? Кукушкина предположи, че може би такива гладки пътища тук се прокарват от движещите се ледници? Или това е втвърдена сива слуз на пропълзял гигантски охлюв?
— Има, има разум в това! — завика радостно Кукушкина. — То е с четири колела!
Тя обясни, че по шосето се движи предмет с необикновена форма.
— Ще трябва да сменим Кукушкина — каза учителят. — Нали се уговорихме — без числа.
Аз исках да кажа, че колелата са гениално изобретение на жителите на тази планета — продължаваше да бърбори Кукушкина, като сядаше на чина си. — Нито едно животно не използува колела.
— Това не знаем — прекъсна я Сироежкин и изпрати до схемата Каролков.
Предпазливият Професор изследваше внимателно дългите успоредни ленти от много твърд материал (вместо „успоредни“ той казваше „непресичащи се“). Между тях бяха поставени напречници. Зоркото око на Професора забеляза, че през равни промеждутъци по коловозите стоят еднакви гигантски клонести стъбла, а на тях са опънати дебели нишки. Професора не се съмняваше, че това е признак на разумно строителство, истинска находка на експедицията.
— Какво те убеди в този извод, Каролков? — попита учителят.
— Равномерността на структурата — повторяемостта на едни и същи детайли — обясни Професора, като описваше релсите, траверсите и стълбовете. — Не току-тъй древните са казвали: „Светът прилича на число“. Моята находка потвърждава тази истина.
Професора засягаше забранена тема. Но той, хитрецът, само философствуваше, без да нарушава правилата. И на Таратар не оставаше нищо, освен да се съгласи с него.
— А сега ние пристъпваме към голямото сборище от разни строежи, напомнящи по нещо град, — каза високо Каролков.
— Такъв отговорен обект изследва отговорникът — каза учителят.
И Сироежкин въведе осми „Б“ в града.
Всички виждаха сега постиженията на земната цивилизация. Просторни жилища, разнообразен транспорт, потоци от хора по улиците. „Те са двуноги“ — каза Сироежкин и макар тази дума да беше опасна, никой не забеляза малката грешка — толкова интересно отговорникът описваше вида на градските улици, стремителния бяг на автомобилите, сигналите на светофарите, бързащите минувачи, уличните сценки,
