сякаш действително виждаше всичко това за пръв път.
— За съжаление, аз изгубих своя клас — каза Сироежкин и хитро се усмихна. — Току що ми съобщиха, че той се намира на 13-та алея, в дом 6 на 5-ия етаж на хотел „Дружба“. Нашите приветствуват земляците.
— А какво беше условието, Сироежкин? — напомни Таратар. — Страхувам се, че останахме без класен ръководител.
— Аз не мога да пътувам другояче в съвременния град! — отвърна Сироежкин. — Тук всичко е номерирано: жилищни блокове, етажи, апартаменти, коли, хеликоптери, вестници, пари, обувки, голове, играчи, минути, секунди и така нататък. Тук нашето условие е безсилно, Семьон Николаевич. Без числа човек е като глух и сляп, като без език.
— Може би ще се опиташ да опишеш града поетично? — предложи неумолимият Таратар.
— Опитай, Сергей — оживи се Електроник, който седеше през цялото време съвсем безучастен, изключил своите изчислителни способности.
— Така изведнъж не мога — обърка се Сергей.
Тогава скочи от място Професора.
— Ще разрешите ли, Семьон Николаевич? — попита той и от вълнение оправи очилата на носа си. — Както е известно, Галилео Галилей четял „Божествена комедия“ на Данте с пергел в ръка! Той начертал космическите описания на Данте и се убедил, че неговите представи за Вселената не отговарят на приетата по онова време евклидова геометрия и са пълни с груби грешки.
— А защо Галилей се е обърнал към комедията? — леко примижал, попита Таратар. — Нали това е литература?
— Именно затова — каза сериозно Професора. — Данте е могъл да не знае всички тънкости на геометрията. Но Галилей правилно е предполагал, че поезията, музиката, изкуството почиват на математически принципи. Аз напълно съм съгласен с него и ще цитирам думите на самия Галилей: „Философията е написана в грандиозната книга на природата, която е отворена за нашия внимателен поглед. Но тази книга може да прочете само оня, който се е научил да разбира нейния език и нейните знаци… А тя е написана на езика на математиката.“ — Професора седна победно на мястото си.
— Ще разрешите ли да добавя? — попита Сироежкин и тържествено прочете още една мъдра мисъл: — „Целият наш предшествуващ опит води до убеждението, че природата е осъществяване на онова, което най-лесно можем да си представим математически.“ Извинете, Семьон Николаевич, аз искам само да напомня, че това го е казал Айнщайн.
Вдигна ръка Електроник и безстрастно цитира:
— „Три неща са възложени на него: първо, да освободи звуците от родната безначална стихия, в която се намират те; второ, да приведе тези звуци в хармония, да им даде форма; и трето, да внесе тази хармония във външния свят.“
— И това ли е за математиката? — попита развълнуван Таратар.
— Така е казал Александър Блок за мисията на поета — обясни Електроник. — Но според мен това важи и за математиката.
— Обявявам почивка — неочаквано предложи учителят. На закуската в столовата осмокласниците получиха от готвача различни по големина порции и отново се убедиха, че е много странно да се съществува без обикновеното смятане. Сироежкин, който забеляза, че неговият котлет беше двойно по-малък от този на Професора, замислено попита:
— Бих искал да зная колко грама е? Защо готвачът бърка? Нима и него е подготвил Таратар?
— Забрави, Сергей, за грамовете — посъветваха го приятелите — забрави за времето, за шахмата и шашките в междучасията, за своята Свръхнова, дори за Електроник. Нима не познаваш Таратар? Никога не можеш се сети какво е замислил…
— Щом се шегуваме, да се шегуваме! — измърмори Сергей.
Когато учителят влезе в клас, на дъската видя огромни букви:
— Прекрасно! — усмихна се Таратар. — Доволен съм от вашия „суров“ извод. Не много отдавна ми казахте, че не искате да бъдете чисти математици, че сте си избрали други професии. Признавам си, отначало ми беше обидно. Но след като поразмислих, одобрих вашия избор. И реших да проверя: напразно ли съм ви учил през всичките тези години или ненапразно. Вие ми доказахте, че каквито и да станете за в бъдеще — физици, инженери, работници, биолози, — ще мислите математически. Не съм се излъгал във вас… Доволен съм от своя клас…
— Че какъв клас ще сме без математика! — изтърси Сироежкин. — Дори е смешно.
— Класът може да бъде и клас на бозайници — изчурулика ехидната Кукушкина.
— Благодаря! — отвърна й Сергей. — Ти, както виждам, си специалист от висша класа.
— Впрочем съвкупността от цифри на три съседни реда числа също е клас — напомни Професора.
— Е, това вече е класика! — каза високо Гусев.
Всички се разсмяха и Таратар по-силно от другите.
— Запишете новото домашно — каза той много доволен. Децата отвориха тетрадките си. Те отново се чувствуваха единен осми „Б“.
— Но вие сте хитрец, Семьон Николаевич! — тържествуваше директорът. — Поздравявам ви е прекрасния урок!
— Нищо особено — махна с ръка математикът. — Имам към вас още една молба. Дайте ми два дена официален отпуск. Събрал съм цяла грамада от ръкописи на осми „Б“.
Директорът слушаше внимателно.
— Съвкупността на всички тези работи представлява интересен замисъл за бъдещето — голям проект, който измислиха учениците — продължи Таратар. — Много неща в тях не ми са ясни, трябва да се ориентирам… И освен това точно вчера получих по пощата сто и двайсет страници на пишеща машина. Авторът доказва, че напоследък съм допуснал немалко грешки! Представяте ли си?
Директорът погледна любопитно учителя, когото познаваше от десет-двайсет години, като се мъчеше да разбере каква ли още хитрост е замислил неукротимият Таратар.
— Толкова много грешки? Кой е шегобиецът?
— Трудът е подписал Електроник. От името на осми „Б“.
— Оправете се, Семьон Николаевич… Полезно е човек да си види грешките… Но кой ще ви замести през тези дни? — Директорът извади разписанието. Всички учители от горните класове бяха заети.
— Аз мисля, Електроник — предложи Таратар. — За всеки случай ще се посъветвам с Гел Иванович Громов. Ще разрешите ли?
Той набра телефонния номер, помоли да повикат професора.
— Громов поддържа предложението ми — съобщи Таратар. — Работата е там, че Електроник преживява криза, решава много сложна задача.
— Сега е ясно, уважаеми Семьон Николаевич, защо искате отпуск. Каква криза трябва да преодолее Електроник с ваша помощ?
Таратар обясни това, което знаеше от Громов: Електроник търси нови начини за обработка на информацията, които засега не са известни ни на една машина в света.
Директорът беше учуден:
— Не всеки човек решава такава задача, а ето че Електроник… Съгласен съм, Семьон Николаевич, нека той води урока.
— Благодаря, Григорий Михайлович, аз бях уверен, че ще ми разрешите! Професор Громов смята, че сега самостоятелността няма да навреди на Електроник.
— Ние с вас не сме академици и дори не сме професори, Семьон Николаевич — завърши меко директорът, — затова знаем, че самостоятелността е хубаво нещо, а помощта и на осми „Б“, и дори на Електроник е нужна. Само че хайде да помислим каква…
