Десети април.
Как да изучаваме човека
— Ура! Нас ни признаха! — каза радостно Електроник, като влизаше в астрономическата обсерватория.
В ръцете си държи връзка с телеграми. С победен вид ги поставя пред Сироежкин.
— От Мадрас, Мелбърн, Бюрокан. От Академията на науките — изреждаше Електроник.
— Всички ни поздравяват с откритието на Свръхновата.
Сергей откъсна поглед от листа, на който пишеше, прегледа телеграмите.
— Благодаря, Електроник, за новината. Тази работа е свършена. Сега нататък. — И той погледна косо към ръкописа си.
Електроник попита:
— Защо тук е моята фотография?
На стената редом с портрета на Кеплер беше окачен портретът на Електроник. Съсредоточено лице. Нос, като на Сироежкин, малко чип. Устните обясняват нещо много важно.
— Аз го направих — призна Сергей. — В клас, когато ми подсказваше. Моментална снимка. Най-добрият подсказвач в света…
— Аз на никого не подсказвам — поправи приятеля си Електроник.
— Спомних си! Ти просто ме допълваше на урока.
— И аз си спомних, — уточни Електроник. — Ти се стараеше да ме снемеш, без аз да забележа, но аз видях и дори позирах. Добре е излязло.
— Точно какъвто си — съгласи се Сироежкин. — Само, че ти не ме доизслуша. Ти си най-добрият подсказвач в света за Свръхновата. И това е портретът на първооткривателя.
— Първооткривателят си ти — съвсем искрено каза Електроник. — Аз само правех изчисленията и набавях информация.
До портретите бе окачена и фотография на Плеядата. За тези седем звезди в древността имало легенда, че били седемте дъщери на бога Атлас, които бягали от ловеца Орион в бездънното небе и се превърнали първо в гълъби, а после в звезди.
На втората фотография се открояваше една ярка точка — Свръхновата.
Но главната тук е първата фотография, където на мястото на яркосветещата Свръхнова има мъничка неярка точка. Звездата преди възпламеняването. Единствена снимка в световната астрономическа колекция от снимки.
Сироежкин гледа снимката и спокойно казва:
— Сега нека специалистите размишляват как е произлязла Вселената.
— Може да се направи предварителен извод, че човек ще получи нова енергия за Космическия кораб „Земя“ — заяви Електроник — Това са данни на Реси, той продължава наблюденията.
— Реси нищо не изпуска — каза с удоволствие Сироежкин. — Твое изобретение!
Електроник продължаваше да сумира победите на осми „Б“:
— Каролков се срещнал с пианиста Турин, разяснил му своя метод за съчиняване на музика… По петите на Мая Светлова се мъкнат двама физици…
— Тоест как така се мъкнат? — разтревожи се Сироежкин и се изчерви. — Какви физици?
— Нашият учител по физика Виктор Илич Синица и академик Кримов. Те се мъчат да разберат как Светлова е направила антигравитационния прибор, а тя… Ти защо така се изчерви? Да не си болен?
— А-а, Синица. — Сироежкин махна с ръка. — Защо да съм „болен“? Тава е пристъп на внезапна мисъл.
Той пак сяда на саморъчно направената маса, драска с писеца по хартията. Електроник чете през рамото му: „Кълвачът дълбае еловата врата на небесата“… „Кълвачът чука по еловата врата“… „Кълвачът чупи еловата“…
— Търсене на глагол — каза Електроник. — Но какво общо има тук кълвачът?
— Ти си кълвач! — ядоса се Сироежкин, но като погледна другаря си, се успокой. — Разбираш ли, кълвачът не е просто кълвач, а символ. Съчинявам едно послание… — Сергей се позапъна, порозовя. — За един човек…
— Досетих се, че това са стихове — каза Електроник. — Вземи вместо кълвач по-съвременен символ. Например Свръхновата.
— Отказвам се от звездите — отсече твърдо Сироежкин. — Днес Свръхнова, утре Свръхнова…
Той се подаде навън до кръста през отворения прозорец, погледна синкавия априлски сняг, пое дълбоко въздух и пак забърбори за кълвача.
Гигантската работа на поета била много нагледна: той изтръгвал с перо върху хартията искрата на неповторимата дума. Чудак е този Електроник! Нима се пишат стихове за свръхнови, за свръхсилни или за а-килимче? Истинските стихове се създават от най-обикновени думи. Ето навън кълвачът чука по стария бор. Чука съсредоточено, делово. А в стиковете той трябва да чука така, че човекът, за когото те са предназначени, да запомни тези думи за цял живот.
— В една хиляда петдесет и четвърта година — разнесе се скърцащият глас, — през месец юни, както свидетелствуват хрониките, в небето се появила, „звезда-гостенка“. Тя светела толкова ярко, че я виждали дори и денем. Звездата превъзхождала Венера — най-яркото светило след Луната и. Слънцето. После угаснала.
Сироежкин с учудване се вслушваше в познатите интонации. Колко хитро Електроник се мъчи да привлече вниманието му: „В една хиляда петдесетия четвърта година…“. Сякаш говори самият Таратар.
— Ти готвиш ли се за урока? Репетираш ли? — усмихна, се Сергей. — Утре ще имаш важен ден. Първият урок на учителя Електроник. Извинявай, но как да се обръщаме към тебе? — озадачено попита той. — Питам, защото нямаш бащино име…
— Наричай ме просто учителю — с достойнство каза Електроник. — Утре аз ще демонстрирам нови възможности; за преподаване.
— Слушам, учителю!
Сироежкин не се съмняваше в успеха на Електроник. И добре ще е, ако разкаже за Свръхновите звезди. Как веднъж в зората на земния живот грейнала Свръхновата в нашата Галактика. Астрономите казват, че са минали десетки години, докато светлината от възпламеняването й стигнала до планетата. Минали още десетки хиляди години и измрели гигантските динозаври — възможно е, от космическото излъчване.
Сергей съжаляваше вече, че никой освен Електроник и Реси не беше видял как се е възпламенила неговата Свръхнова. Навярно след възпламеняването небето дълго още е светело със загадъчно виолетово сияние. Но всички познати спяха.
— Таратар не е спал — уточни прецизният Електроник. — Няколко нощи прозорецът му свети.
— Мъчи се, клетият — въздъхна Сергей, — проверява нашите работи.
— Аз уважавам дълбоко учителя по математика — каза Електроник. — Той поправя своите грешки. Аз му изпратих списък на грешките му.
— Ти?
— Сто и двайсет страници изчисления — добави Електроник. — Или признава нашите изобретения, или — не.
Оказва се, че и бащата на Виктор Смирнов получил от Електроник дебел том с изчисления за изкуственото животно. По пощата. Може би и той ги изучава вечер?
— Защо правиш това? — учудено попита Сергей. — Нима ще накараш инженера да обикне кравата?
Електроник обясни, че проверява върху противниците полезността на опитите. Самият той ни най-малко не се съмнява, че оня, който отрича безспорните изобретения, прави грешка.
„Най-добрият в света колекционер на чужди грешки“ — помисли си Сергей.
— Ти и за мене ли можеш да кажеш нещо… особено? — реши да изпита той новия талант на приятеля си.
— Разбира се.
— Готов съм да изслушам истината.
Сироежкин се отпусна в саморъчно направения стол.
