всички варианти, а да намира нови начини за осмисляне на информацията, да намира най-кратките решения.
Световни шампионати по шахмат сред компютри бяха уреждани не веднъж и дваж. В тях имаше всичко, което се полага за международни състезания: участници, съдии, запалянковци, награди за победителите. Най-много се вълнуваха учените, които съставяха програмата за своите машини. Самите играчи, които се намираха в разни краища на планетата, не се вълнуваха, когато правеха поредния ход и не изпитваха изобщо никакви чувства относно победата или поражението си. Затова пък анализираха грешките си и се учеха да играят все по-добре.
Но никога досега машина не бе побеждавала знаменит шахматист. Докато машината подбираше вариантите, опитният играч правеше неочакван ход и компютърът не можеше да предвиди всичките му последици. Силите им не бяха равни.
Веднъж Електроник призна пред Громов:
— Учителю, вие помните, когато ви казах, че решавам най-трудната за себе си задача, и ми предложихте да изиграем една шахматна партия. Аз се предадох след няколко хода, но се замислих. Благодаря ви за подсказаното. Шахматът ми помага да разбера творческия процес. Може би ще се науча да играя като човека…
Оная вечер те говориха, много дълго. Громов знаеше колко трудно е да учиш на шахматна стратегия обикновен компютър: за това се иска гъвкав език на програмите, приличен на естествената човешка реч. С Електроник всичко беше по-сложно. Той избра най-трудното решение: или ще надиграе шампиона, или…
Победата можеше да открие нови блестящи възможности за работа на човека и машината.
Поражението… Поражението май че беше опасно за Електроник: защото той умееше да чувствува…
Громов се вълнуваше за ученика си, който сам трябваше да реши своята задача. Победата в шахматната игра би довела него и всички компютри в света до голямо откритие.
Четиринайсети април.
Сеанс на едновременна игра
Шестимата гросмайстори, шестима бивши световни шампиони по шахмат, получиха вечерта писмо с еднакво съдържание. Някакъв непознат ги канеше на състезание, като им предлагаше да играе едновременно на шест дъски. Писмото беше написано с голямо уважение, но имаше странен подпис: „Електроник, машина от петото поколение“.
Шестимата гросмайстори свиха рамене и забравиха за писмото. На тях не им беше до шеги, те се състезаваха помежду си, за да определят кой е достоен партньор на световния шампион. А за да спечелят титлата на претендент, трябва добре да познават утрешния си противник, характера му, слабите и силните му страни в играта, изкуството му да бъде такъв, какъвто си е на обикновената шахматна дъска.
Мачът на претендентите се играеше в павилиона „Изкуство“. Това беше едно от най-многолюдните места на Изложбата за постиженията на народното стопанство. Залата не можеше да побере всички запалянковци, та любителите на шахмата с часове стояха пред павилиона и наблюдаваха как бавно се местят фигурите на електронното табло. Затова пък всеки ход на пешка предизвикваше вълнение, а ходът на офицера можеше да се сравни само е бягането на слон, това кротко животно, по улиците на големия град.
Преди мача един от гросмайсторите си спомни за писмото и другарите му се посмяха на находчивия запалянко, който бе измислил да се представи за машина, та да получи автографи.
На сцената бяха поставени масичките за игра и телевизионните камери за предаване на мача в самия павилион се насочваха вече към бойното поле, към зрителната зала и съдийската колегия, когато пред гросмайстора, който беше седнал преди определеното време в креслото си, застана едно момче със синя куртка и със сериозен тон каза: „Готови ли сте? Аз правя ход. Нали ви писах“ — именно така, незабелязано за по-голямата част от населението на земното кълбо започна мачът на века.
Неочаквано за гросмайсторите, за съдиите, за зрителите момчето започна партията с ход на пешката пред царицата.
Гросмайсторът погледна за миг момчето и се замисли.
А момчето вече отиде на следващата маса.
Новият ход на Електроник предизвика реакция на компютрите в световната изложба, които бяха наблизо до павилиона „Изкуство“. Компютрите, без да престанат да работят, както и преди обслужваха посетителите, но всички изведнъж засвирукаха тихо и изложбената зала сякаш се изпълни с истинско вълнение: компютрите следяха играта на своя другар с бившите световни шампиони.
„Машина играе с човек“.
„Машина извика на състезание гросмайстори“.
„Машина поставя задачи на бивши шампиони…“. Така свиреха нетърпеливо компютрите и пресмятаха всеки ход на своя колега.
— Това е Електроник! — каза изведнъж професор Громов, като научи за настроението на компютрите. — Но къде играе?
Съобщиха му, че компютрите имат своеобразна информация. Една от машините — Космос — сред многото свои работи случайно улови космическия диалог „Земя—Юпитер“, в който се съобщава за всеки ход на машината срещу гросмайсторите на шахматната дъска.
Компютрите незабавно се включиха в играта като страстни запалянковци.
Громов се досети, че Електроник държи връзка с Реси. Професорът помисли дали трябва да се хаби скъпа машинна енергия за предаване на мача специално за Реси и вече щеше да нареди да изключат канала за връзка, но нещо го възпря. Той си спомни разноцветния загадъчен Китюп, който винаги мълчеше… Реси не е такава примитивна система, че току-тъй да разходва енергия, пък и Електроник, разбира се, ненапразно се съветва с Реси…
— На Земята или на Юпитер той трябва да докаже своето! — каза тогава със загадъчна усмивка професор Г. И. Громов. Компютрите и живите свидетели запомниха и после цитираха тази фраза.
Но за компютрите беше все едно къде става играта. За тях си оставаше важна същността: победа или поражение за машината?… А Таратар и неговият осми „Б“ особено се вълнуваха за Електроник: бе ясно, че това е решаващият двубой за целия му живот.
Громов помоли справочната служба да научи къде играят гросмайсторите.
В залата, където се играеше мачът, цареше напрегната тишина. Трима гросмайстори бяха застанали неподвижно над дъските и обмисляха предложената им позиция.
Внесоха още три масички и момчето със синята куртка направи нови ходове с белите. Един от съдиите се опита да протестира, но най-авторитетният гросмайстор внимателно погледна съдийската колегия и шумът утихна. Зрителите се досещаха, че пред тях стои шахматен гений: още с първите ходове той създаде трудна ситуация за знаменитите играчи.
На първа дъска срещу Електроник играеше млад ленинградски студент. Слабичък, малко по-висок от Електроник, той бе много страшен за всеки противник, защото бе нанасял поражения на не един известен майстор. Достатъчно е да кажем, че от сто и трийсет партии с авторитети студентът беше спечелил сто и две. Човек с тънка интуиция, гросмайсторът оцени по достойнство хода на бялата пешка пред царицата, която създаде усложнения на дъската, и пресмяташе вариантите, за да намери правилна контраигра. Такава възможност сякаш се очертаваше, ако белите проявяха инициатива на царския фланг. Но младият противник неочаквано предложи жертва офицера и за черните възникнаха трудности. Гросмайсторът се намръщи и погледна с преценяващ поглед дебютанта: „На колко години ще да е? Тринайсет… четиринайсет? А е толкова сериозен… Навярно и той като мене обича захаросани орехи. Нима мога да загубя срещу този… пионер?“ — помисли си майсторът и отметна от челото си кичура коса.
Момчето със синята куртка, съсредоточено, бледо от вълнение, изглеждаше самотно в претъпканата, напрегнато притихнала зала. То не виждаше нищо освен фигурите на всяка от шестте дъски, между които ходеше.
Електроник беше възмъжал в своето творчество, беше разиграл хиляди и хиляди исторически шахматни
