— Нека човекът на кола бъде спокоен. Секирата бе хвърлена от моя син и само след няколко лета неговото име ще стане известно в прерията и по целите Скалисти планини. Аз казах, хау!
Когато Харка чу баща си да говори така, за него манежът, зрителите, циркът и градът изчезнаха и той сякаш почувствува бурята, носеща се над безбрежната прерия, препускането на конници и бойния вик на червените мъже. Той знаеше, че тази вечер, която преживяваше сега, ще бъде по-различна от всички останали, ала сега действително усети, че това съвсем различно започна да се проявява. Той не беше вече Хари, артистът, криел дълбоко в себе си своите истински чувства и представи. Той бе станал отново Харка, синът на вожда, които играеше за удоволствие и от хитрост в продълженио на няколко часа една роля пред очите на белите мъже, в тясно сътрудничество с мъжете и жените на дакота, които съдбата бе довяла като него тук на манежа.
Индианците наостриха уши, защото край изхода на манежа се разнесе тропот от ездачи и миг след това вътре се втурнаха група каубои, размахаха оръжие и заллющяха с револвери и пистолети. Те бяха поздравени от тълпата зрители с див вик, сякаш действително трябваше да се освобождава пленник. На манежа настана невъобразима суматоха, изтрещяха цели шипове, коне падаха, ездачи се въргаляха в пясъка. От горните редици пейки зрителите наскачаха, свиреха, ревяха, махаха, тропаха с крака. Разрязаха ремъците на пленника, той скочи върху един свободен кон, чийто ездач беше паднал и избягал, и обяви високо:
— Мъже! Спасители! Освободители! Вземете младата леди с вас! Отведете я на сигурно място! А след това ще отмъстим!
Младата дама се отпусна върху гърдите на един каубой и бе отнесена във файтона. Неколцина ездачи и няколко души от индианците се възползуваха от случая и изчезнаха незабелязано, както се бяха уговорили, за да намалее малко блъсканицата по манежа.
Един каубой скочи върху капрата на файтона, извърна четворния впряг и препусна в галоп през изхода вън от манежа. Оркестърът отново изсвири туш.
След цялата бъркотия на манежа бяха останали само още Червения Джим, двама каубои, Матотаупа, Харка и Големия вълк.
Матотаупа и Червения Джим бяха се уговорили предварително за провеждането на последния номер. Трима мъже — между тях Червения Джим! — срещу двама мъже и едно момче, това изглеждаше да осигурява достатъчно предимство за белите, макар и играта, която сега щеше да последва, да не бе уточнена до подробности, а щеше да се проведе по спортсменски с открит засега резултат.
Като предводители на двете враждуващи групи, Червения Джим и Матотаупа се устремиха един към друг, яхнали конете си.
— Вожде на дакота! — заговори патетично Джим. — Вие сте победени! Предай се!
— Един дакота никога не се предава! — отвърна индианецът. — Ако белите мъже имат смелост, нека се бият с нас!
— Все тези невъзможни приказки, и то на всичко отгоре на английски! — каза представителят на „Б & Б“. — Трябва да си помислим изобщо дали бихме могли да използуваме този Топ. Би било по-разумно да се задържи само другият — Хари. Той е още млад и по-лесно ще може да бъде възпитан.
— Да се надяваме — промълви Смит под носа си.
Междувременно Червения Джим беше продължил словесния двубой.
— Вожде, ние ти разрешаваме да се изтеглиш заедно със своите бойци в далечни ловни райони, ако ни предадеш това момче — твоя син. Той ни предаде.
— Никога!
— Тогава ще говори оръжието!
— Хау!
Онова, което последва след това, се разви с такова темпо и с такава разпаленост, каквито никой цирков посетител не бе изживявал досега. След последната дума шестимата ездачи пришпориха със светкавична бързина конете си и запрепускаха насам-натам по манежа, стреляйки през всичкото време, и сведущите сред зрителите разбраха, че не се стреля с халосни патрони. Мъжете държаха ласата си готови за хвърляне. Червения Джим и двамата му другари се насочиха да заловят Харка. Индианците пък искаха да заловят Червения Джим като водач на врага. Вдигнаха се облаци прах, индианци и каубои викаха кратко и силно, щом преминаваха с конете си съвсем близо един до друг или когато момчето, за да избегне надвисващата над него примка на вражеско ласо, скочи от мустанга си, промуши се под конете на каубоите, докато тримата бели напразно се мъчеха да заловят останалия свободен сив жребец. Трите дребни индиански коня се движеха много по-сръчно и много по-умело из тясната арена, отколкото по-едрите животни на каубоите. Останалият без ездач сив жребец вече започна да приема борбата на сериозно. Той ритна със задни крака, удари силно единия от каубоите по коляното, захапа другия и прескочи през бариерата, изкачвайки се умело по един от звездообразните изходи, който служеше за проход към горните редове пейки. Неколцина зрители извикаха изплашено, други започнаха да се присмиват на каубоите. Двама-трима ездачи и познавачи на коне, които седяха край пътеката, наскачаха, за да хванат коня за юздата, ада конят се отдръпна и с учудваща бързина продължи да тича нагоре.
Междувременно все пак младият му ездач успя да се измъкне от каубоите, които бяха разделили вниманието си и поглеждаха загрижено какво ще стори останалият без ездач кон. Харка изтича нагоре по пътеката между редиците зрители подир коня си, хвана го, обърна го, хвърли се на гърба му и се върна заедно с него на манежа. Там каубоите го факваха със своите ласа, ала баща му и Големия вълк вече бяха готови да го прикрият.
Целият цирк беше изпълнен с очакване и възбуда.
— Колко ужасно! Колко ужасно! — извика леля Бети. — Какво ли ще се случи още!
Кейт й подаде шишенцето с одеколон, макар тя самата да трепереше с цялото си тяло.
Харка потупа своя кон по врата, за да го успокои, и размени съзаклятнически поглед с баща си. Съвсем неочаквано Матотаупа нададе силен вик и пришпори мустанга си към Харка. Момчето стъпи на гърба на своя мустанг и оттам с голям скок се прехвърли на коня на баща си. Отново беше излъгал преследвачите си. Разнесе се смях и леко ръкопляскане. Сивият жребец оста на на мястото си.
И Когато Харка подсвирна на мустанга си, той вече беше се смъкнал от коня на баща си и се бе скрил под корема на мустанга, който яздеше Големия вълк. Сивият жребец отново се понесе. Конете, израснали на свобода, гонени непрекъснато от вълци и от хора, бяха невъобразимо умели, когато трябваше да избягат или да се изплъзнат, и умееха прекрасно да съобразяват и да реагират бързо. В отговор на изсвирването на своя господар сивият жребец не се устреми направо към него, тъй като щеше веднага да попадне в ласата на каубоите, а заобиколи манежа по бордюра, изправи се на задните си крака, после ритна назад, така че зрителите в ложите се стъписаха изплашени, и щом намери удобен момент, препусна през манежа. Неочаквано Харка се озова отново върху гърба на собствения си кон и победният му вик прокънтя в ушите на всички присъствуващи. Червения Джим изпразни пистолета си във въздуха, за да докаже, че и той все още е на мястото си.
Както някога през есента, по време на опасната езда на магарето, ала с далеч по-голямо пристрастие, сега зрителите се разделяха на две партии. Предприемчиви млади хора, които веднага се възползуваха от удобни, момент, откриха хвърчащи пунктове за наддаване. Щом изходът на борбата се превърна в обект на залагане, дори в този град, който съвсем доскоро беше преживял едно голямо въстание да мине покрай него, въпросът за „червени“ или „бели“ бе забравен и сега всичко се въртеше само около „победа“ или „поражение“, печалба или загуба.
Смит наблюдаваше всичко това дълбоко възмутен в себе си.
Големия вълк хвърли ласото си към каубоя, чието коляно бе ударено от сивия жребец и който повече се занимаваше с причиняващия му болки крак, отколкото с намеренията на противника си. Хвърлена изотзад, примката се спусна по раменете на ездача и Големия вълк дръпна ласото изведнъж. Каубоят отхвръкна от стремената и полетя в пясъка.
Зрителите го обсипаха с подсвирквания. Той напуска манежа, отвеждайки коня си за юздата.
Междувременно Матотаупа бе нападнал втория другар на Червения Джим, който бе задържал малко по-дълго главата си извърната към впримчения в ласото свой другар и не бе помислил за собственото си положение. Дакота мина с коня си досами него, като мушна примката на ласото си на врата на коня, без изобщо да има нужда да го захвърля. Конят полетя към земята. Ездачът извика разярен. Когато искаше да
