се изправи, той разбра, че Харка вече го беше вързал. Индианците нададоха отново силния победен вик. Червения Джим стреля. Куршумът засегна Харка по ръката, без момчето да обърне внимание на опасността и на раната. Матотаупа стреля предупредително срещу Червения Джим.
Победата на червената партия вече беше много близка и това отново даде превес в настроението на публиката. Онези, които бяха заложили за победата за каубоите, вдигнаха креслив шум и привлякоха на своя страна неутралните, които не се бяха обзаложили.
— На това трябва веднага да се сложи край! — каза Смит високо и енергично. — Кой може да отговаря за подобни произшествия!
— Непростимо е, че дирекцията още не се намесва! — избухнаха нервно зрителите от ложата.
— Тия погранични жители с тия индианци така са се развихрили, че забравиха и себе си, и къде се намират! — Представителят на „Б & Б“ говореше припряно, тъй като сега и вторият каубои напусна манежа и Червения Джим стоеше вече сам срещу тримата индианци.
От този миг на манежа бе подета буйна игра за залавянето на Червения Джим. Оказа се, че той имаше много по-големи възможности, отколкото двамата си победени другари и отколкото беше показал досега. Насърчи го бурно ръкопляскане.
— Моите другари бяха нападнати коварно! — извика той, скачайки край собствения си препускащ в галоп кон, за да го яхне отново с изненадваш, скок. — Те трябваше да напуснат бойното поле ранени! Аз обаче ще се браня срещу тези червенокожи койоти, както на времето Даниел Буун! Хе! Хо!
Бурно ръкопляскане го насърчи — налучкал бе верния тон.
Сега публиката се беше обединила като едно цяло срещу индианците. Оказвайки обаче отпор на разбунената тълпа, те също развихриха всичките си сили и опасността за Червения Джим беше голяма. Той удари! по слепоочието с дръжката на пистолета си Големия вълк, който се беше спуснал към него. Приближавайки се от противоположна посока, Харка сграби от другата страна единия крак на Джим, за да го измъкне от стремето Червения Джим успя да се докопа до едната черна Плитка на Харка, ала момчето измъкна ножа си и я преряза.
Големия вълк се олюля на коня си от силния удар. Червения Джим изправи своя кон на задните му крака за да се измъкне по този начин от спускащата се към него примка на хвърленото от Матотаупа ласо. Той стреля отново и куршумът му опърли задницата на мустанга на Харка. Животното почти не беше улучено, ала след няколко скока по даден от ездача си знак то изхвърли задните си крака нагоре и заудря с копита във въздуха.
Тази сцена се разиграваше непосредствено пред ложа номер седем, и то не съвсем случайно, защото по време на уводния тържествен марш Харка беше забелязал директора на цирка в същата ложа, а също двамата излъскани господа му бяха привлекли вниманието. Между другото беше го подразнило и безизразното и в същото време властно лице на леля Бети, й щото то му напомни Франк Елис. Дори и малкото бледо момиченце не бе убягнало от погледа на Харка. То изглеждаше няколко години по-малко и много по-плахо от сестра му Уинона. Той знаеше също така, че беловласият господин в същата ложа беше този, който го бе попитал дали той е синът на Седящия бик.
Леля Бети извика, когато конските копита изтрополяха недалеч от нея, и за да предпази някой истински нещастен случай, Харка се мушна между коня си и бордюра на манежа. Изпрашен, възбуден, с изопнати жили, със силно блеснали очи от решителния бой, той само изчакваше сгодния момент да се хвърли отново в станалата вече опасна игра. Големия вълк отново беше възвърнал равновесието си и обхождаше заедно с Матотаупа Червения Джим.
Зрителите вилнееха. Никой не знаеше дали в някой миг и те самите няма да започнат да стрелят.
Директорът пребледня и изхвърча навън. Там той нареди всички момчета от конюшните и всички прислужници веднага да застанат нащрек около манежа. Ала тъй като вятърът се беше разразил в буря, под напора на която короните на дърветата вече шумоляха и се огъваха, никой не можеше да напусне мястото си край въжетата и подпорните колове, затова групата, която се събра сега, не беше много голяма. Директорът профуча по-нататък. Бягайки, той едва не събори заместника на главния надзирател, чието чело също се беше покрило вече с капки пот, и се нахвърли върху него с крясъци:
— Простак! На вас мястото ви е в детска градина! Къде е Елис? За бога, Елис веднага трябва да дойде тук! — Той изтича към директорския фургон и разтвори със замах вратата.
Елис седеше в креслото. Беше сложил върху коленете си един малък картон, върху който подреждаше няколко парчета месо.
— Елис! Къде сте се сврели: Нямате ли друга работа? За какво ви е този гулаш?!
— Ще нахраня тигъра. Толкова им е добре на животинчетата …
— Глупости! Елате веднага с мен! Всяко забавяне е опасно! На манежа става скандал!… Вървете пред мен, Елис! — Директорът тропна с крак.
— И защо пък? Няма ли да ми обясните… — При тези думи Елис отново мушна картона в стенното шкафче.
— Не, нищо няма да ви обяснявам! Имам нужда от вас, и то веднага!
— Като главен надзирател, шеф на персонала, режисьор… или като какъв мога да ви бъда полезен? И като какъв ще получавам заплата занапред?
— Елате, човече, не ме подлудявайте! Това ще бъде най-големият шанс във вашия живот. Ако сега се появите и въдворите ред! Заместникът ви съвсем се провали, съвсем! Елате, на манежа …
— … е настъпило малко безредие? Мога да си представя.
Елис погледна към часовника.
— Номерът с пощенската кола трае наистина твърде дълго. Пресрочили са вече с десет минути. И момчето е там, нали? Трябва да ви предупредя да се пазите от него, господин директоре. Мръсен тип, непокорен.
Директорът стоеше блед, с полуотворени устни пред своя изведнъж разбъбрил се главен надзирател.
— Виждате ли, господин директоре, така, както вие сега стоите пред мен, аз стоях цял ден пред Тигра, а вие хич не се и погрижихте за мен. Но шегата настрана. Защо сам не въдворите ред в собственото си предприятие?
— Елис, моля ви се!
— Вие ми се молите?
— От все сърце! Елис, елате най-после!
— Щом ме молите, не мога да ви откажа. Да вървим!
Елис изскочи из фургона и забърза с едри крачки пред директора към шатъра на цирка. Беше го обзело, чувство на блаженство. Той вече виждаше да се възвръща в бляскавата си роля и се блазнеше от мисълта как всички, които го мразеха, отново щяха да бъдат принудени да се преклонят пред него.
— Ала недейте да ми пречите, господин директоре, когато накарам довечера да набият момчето, което държи страната на Роналд, и когато отида сам да си оправя сметките с Тигра!
Директорът почти не беше вече в състояние да възприеме тези думи. Самият той беше приспан от безогледните методи на ръководене, с които Франк Елис години наред беше поддържал реда в неговото предприятие. Той беше разчитал на Елис и сега изведнъж беше убеден, че не би могъл да съществува без него. Нищо друго вече не му се струваше важно освен това, че Елис беше готов да се намеси. Бурята бушуваше, чергилата на цирка се издуваха, на манежа пистолетите гърмяха и тълпата зрители беснееше в някакъв екстаз, повода за който директорът узна едва когато влезе заедно със своя главен надзирател в големия шатър.
Оркестърът свиреше като бесен, зрителите крещяха и една част от тях се блъскаше в редиците с пейките, за да слезе към манежа. В една от ложите един беловлас господин се беше изправил. Той нямаше пистолет в себе си. Инак сигурно би стрелял в този миг върху Големия вълк.
Сега на манежа бяха останали само трима души: Червения Джим, омотан в ласо, така че можеше да се придвижва само като гъсеница, Матотаупа и Харка. Големия вълк тъкмо профуча навън, досами директора и Елис.
И на средата на манежа Матотаупа и Харка накараха своите запотени мустанги да застанат на задните си крака и докато оркестърът изсвири — според мнението на Франк Елис съвсем неподходящо — трикратен туш, Матотаупа и Харка отново отпуснаха конете, стрелнаха се към своите карабини, оставени на пясъка,
