Леденостудената вода не беше лоша на вкус.
„Златна вода“ — помисли си той. Мигът почивка дори разбуди въображението му. Той си позволи да изпуши една лула. С най-голямо спокойствие и разсъдък и с подкрепени сили щеше да започне работата си сега.
Изчука лулата си, така че тютюнът падна във водата, окачи я отново на връвта на шията си и стана.
Най-напред опипа стената на пещерния ръкав, който се изкачваше нагоре отдясно и от който водата се стичаше със сила надолу. Резултатът от опипването му не беше много обнадеждваш. През пролетта изворът беше много по-пълноводен, отколкото през лятото и беше измил гладко бреговете на своя канал през скалата в продължение на векове и хилядолетия. Ничия ръка, ничий крак не можеше да намери къде да се задържи.
Отначало човекът се отказа да се покатери от това място нагоре. Той прекоси в главния ход на пещерата потока, който тук течеше спокойно и плитко, и опипа отново стената от другата страна на брега, която водеше към изкачващия се нагоре пещерен ръкав.
И от тази страна скалата беше гладко излъскана и на височина един човешки бой не можеше да се напипа никаква издатина, никакво място да се задържиш.
— По дяволите тая мръсна дупка! — Мъжът не извика, само изсъска и удари с юмрук по гладката скала.
В сравнение с неговия темперамент и с обикновените му ядни избухвания тази ругатня беше съвсем мека и слаба. Той въобще не се усети, че я беше изрекъл. Тя беше само израз на мисълта му.
Отново седна и се замисли.
Това ли беше истинското място? Беззъбия Бен се беше мъчил да се покатери оттук, това беше сигурно. Защо обаче чернокосото магаре въпреки страха си пред Червения Джим все пак не каза всичко? Онова, което съобщи на Джим, беше само клинчене. Ала фактът, че това беззъбо магаре се беше опитало да предприеме едно толкова трудно и привидно неосъществимо катерене, говореше достатъчно ясно, че той е имал някакви сигурни или поне упътващи сведения за златно находище горе в страничните ръкави на пещерата край извора на потока, или може би над извора. Червения неизпускаше тази опорна точка от мисълта си и съпостави сега с нея думите, които беше чул от един полупиян индианец. Ако тези думи изобщо биха имали някакво значение и можеха да се свържат, то те означаваха именно това място в пещерата. Възможно беше обаче Червения да приемаше думите и разпокъсаните мисли, които бе успял да изтръгне от пияния вожд, като описание именно на това място в пещерата, защото беззъбият Бен го беше насочил насам. Може би съществуваха много други места в тая проклета надупчена с пещери скала, които съвсем да приличат на това място, и Червения да не беше близо до щастието си, а много надалеч и да обикаляше в кръг като завързана за носа циркаджийска мечка, воден от погрешни комбинации.
Така или иначе, първото и най-необходимо нещо за него сега беше да изучи този трудно проходим пещерен ръкав, от който водата падаше с трясък.
Той се изправи отново, извади томахавката си и се опита по този начин да достигне по-нависоко и още веднъж да проучи гладко измитите стени от двете страни на потока.
Ала и сега не напипа и най-малката вдлъбнатина, и най-малката издатина, в която да може да се задържи.
Явно така нямаше да стигне доникъде.
Щеше ли да стигне изобщо донякъде? Можеше ли човек да се изкачи оттук нагоре?
Нямаше никакво желание водата да го повлече със себе си надолу при някой негов безразсъдно смел опит, както се беше случило с Бен през пролетта.
Червения обмисли още веднъж всички думи, които беше чул от пияния индиански вожд. Знаеше наизуст всяка от тях, всяка полуизречена дума дори, всяка сричка — така внимателно ги беше слушал и запаметил. Ала индианецът беше говорил на своя дакотски език и речникът, с който Червения можеше да си служи на този език, беше твърде беден и се отнасяше само до жизнено необходимите проблеми сред пустошта и сред живеещите там хора. Той не можеше да следи със своите езикови познания някое по-точно описание, а може би разказът на вожда да не е бил особено точен и за добре познаващите езика.
Възможно е хитрият индианец дори нарочно да го беше заблудил и да се беше представил за по-пиян, от колкото беше всъщност. Може ли да ги разбере човек тия червенокожи! Може би този мръсен дакота беше искал да измъкне от Червения къде има намерение да търси златото.
Може би вече той се примъква със своята койотска банда подире му!
— По дяволите!
Може би на него. Червения Джим, вече не му оставаше толкова много време за спокойно търсене, както си мисли.
По дяволите целият този ад!
Равномерното ромолене на водата, трясъкът на водопада в отекващата пещера можеха за късо време да направят неспокоен и най-спокойния човек.
Може би трябваше с един скок да се хвърли върху скалата, да скочи нагоре чак до мястото, където изкачващият се пещерен ръкав се стесняваше, и човек можеше да се запъне отляво и отдясно в гладките му стени.
Да, това беше една възможност.
Червения секна огън и заразглежда наоколо си под светлината на една мъждукаща тресчица. Замисленият на последък план му се стори осъществим и на светло. Дори на светло му изглеждаше още по-лесно осъществим.
Затова мъжът използува загасващата вече тресчица, за да запали друга, по-голяма, намазана с катран, която също беше донесъл със себе си. Постави я на брега на плиткото корито на потока, което пресичаше входа на пещерата, и заоглежда наоколо за следи, оставени може би от беззъбия Бен или от други хора, които вече са идвали тук — например индианци. Ала не можа да открие нищо. Беззъбият или не беше палил огън тук, или не беше оставил никакви следи.
При светлината му се стори странно, че водата е могла да повлече със себе си един човек през главния вход на пещерата надолу в дълбочината. Дори и да те сграби спускащата се надолу вода, ти все пак би могъл да се задържиш тук някъде, ако не си несръчно бебе.
При тази мисъл Червения много се обнадежди. Можеше да опита да се изхвърли с един скок нагоре, по изкачващия се страничен ръкав, без веднага да рискува с това живота си. Свали от себе си всичко, което не биваше да се намокри: огнивото, лулата, тютюна.
После скочи нагоре и действително успя да се задържи в теснината на изкачващия се нагоре ръкав с коленете, раменете, ръцете и краката си. Ледено студената вода се стичаше по тялото му, заля главата му, напираше върху раменете му. Той се държеше с всички сили и се опитваше така да се натисне в стените с разтворените си колене, че да може да отпусне едната си ръка, без да се изпързаля надолу.
Трябваше да побърза, защото нямаше да може да издържи дълго в сегашното си положение.
Така … хайде … ето… ще успее.
Червения освободи дясната си ръка и десния лакът и започна да опипва. Ала силата на водата беше огромна и пръстите му вече започнаха да се вкочаняват от ледения студ на подземния извор. Не можеше да опипва дълго, трябваше отново да се запъне и с дясната си ръка, за да не загуби съвсем опора.
И ето, то се случи.
Червения се беше хлъзнал леко с лявото си коляно, само два сантиметра. Ала това вече беше достатъчно, за да изгуби напълно равновесие. Той не можеше вече да даде отпор на водата, тя го изтика от страничния пещерен ръкав навън. Той се строполи в главния вход на пещерата, гърбом, блъсна се в скалата и направи опит да се задържи някъде с ръце.
Това не беше трудно. Ръцете му хванаха скалата и той се изправи вир-вода и запълзя опипом от плиткото корито на потока към главния вход на пещерата, търсейки суха земя.
По дяволите! Мръсна дупка, проклетия!
Намазаната с катран борина беше изгаснала.
Ала Червения не се беше наранил, не си беше счупил нищо, не си беше ударил черепа. Беше в пълно съзнание. Зъзнеше малко и гърбът го болеше от удара, ала той въобще не обръщаше внимание на това.
Той искаше да повтори опита си.
