Тази пък за теб, Харка. Зимата идва! Вие не бива да загинете от студ! Би било жалко за двама толкова хубави индианци. А ето ви и завивки от добре ощавени бизонови кожи. Вашите мустанги ще могат да носят и тях. Катъри сигурно няма да си набавите.
Художникът и Дългото копие, които присъствуваха на тази дарителска акция, наблюдаваха сцената със смутени лица.
— Ние би трябвало да ви дарим! — каза Жълтата брада на двамата дакота, — Вие спасихте нашия жи вот.
— И парите ви! — добави безсрамно Джим.
— Бива ли в такъв случай да ти платим сумата, която си дал за тези вещи? — попита художникът Джим.
— Моля, щом трябва — защо не?
Джим прибра една доста голяма сумичка с неприкрито задоволство.
Харка се учуди и уважението му към Червения Джим се намали с една степен. Сигурно този червенокос човек не е заплатил на индианците отвън толкова много за тези вещи, колкото сам прибра в джоба си.
— Ами сега какво ще се прави? — осведоми се Джим и гаврътна още една чашка ракия.
— Ние искаме да опознаем през зимата един град на белите мъже — каза Матотаупа открито, като погледна към художника.
— Това не е малка работа! — намеси се веднага Джим, ала художникът каза отсечено:
— Матотаупа иска да обсъди този въпрос с мен! Аз те каня, вожде — продължи той, извърнал лице към дакота. — Аз и без това трябва да се върна, към градовете за през зимния сезон. Ние смятаме да тръгнем утре заран. Не ни се стои повече тук. Наистина нищо не ни привлича вече в тази разбойническа дупка! Ще тръгнем заедно с конете надолу по течението на Мисури. Там сега градовете никнат като гъби от земята и за мен ще има достатъчно образи, които бих могъл да изучавам. Ако ти желаеш да дойдеш с нас за мен това би било голямо удоволствие.
— Утре заран ще бъдем готови.
— Това съвпада напълно с моите планове! — каза нахално Джим. — Ще имате ли нещо против, ако и аз се присъединя към вас до Мисури? Сам човек не се чувствува добре. С удоволствие бих си намерил компания до града. От само себе си се разбира, че всякога ще бъда на вашите услуги.
На художника много му се искаше да откаже, ала странният, налагаш, се характер на Червения Джим насочи и сега неговото решение.
Щом непременно искате да дойдете с нас, не можем да се обявим против.
— Значи, решено. Утре заран!
МЕЖДУ ДВА СВЯТА
Градът Мисури, построен едва преди осем години, все още приличаше на един огромен, непрекъснато нарастващ военен лагер от преселници. Всичко беше импровизирано, като изникнало из земята, ала всичко вече си имаше определена задача: израсналите почти за една нощ едноетажни къщи и временните жилища за нуждаещите се, кланицата, силозите за жито на брега на голямата река, водопроводът, кръчмите и гостилниците. Пищяха параходни сирени, лодки скърцаха по пристанищните кейове, добитък ревеше, докато го караха към кланицата. Улиците гъмжаха от хора, бръснари предлагаха услугите си пред отворените витрини, големи и малки магазини мамеха клиентите да си купят и разменят някоя стока. Чуваха се много езици — английски, френски, италиански, немски, а също така и пограничното наречие, което представляваше смесица от европейските езици с различните индиански диалекти. Голям брой бели, също така чернокожи и тук-таме червенокожи се движеха по улиците, които съвсем не бяха чисти. Амбулантни търговци хвалеха с крясъци качествата на стоките си, изложени на окачени през вратовете им табли. На кланицата, в силозите и мелниците на пристанищния площад, в гостилниците и странноприемниците, в магазините и кръчмите, в банките и пунктовете за размяна на пари работеха хиляди и хиляди хора, за да се отърсят колкото се може по-бързо от нуждата и да забогатеят. Почти никой нямаше време да се огледа и види хората край себе си.
Ала из един път тълпата по главната улица промени посоката и темпото на движението си. Вратовете се проточиха, много хора се спряха на място, деца задър-паха майките си за полите, искайки да ги вземат на ръце, за да могат да виждат по-надалече. Посетителите и клиентите наизлязоха от кръчмите и магазините по вратите, ослушваха се и гледаха в една и съща посока. По средата на улицата се образува път, ограден изведнъж от гъст шпалир от двете страни. Хората вече се блъскаха и напираха.
Прозвучаха силни тромпети на равномерни интервали. Сред тромпетите един глас оповестяваше нещо, което засега не се разбираше, ала скоро след това всички можаха да го чуят:
— Великият световно известен, единствен цирк с неговите никога непредставяни, единствени, велики, ненадминати номера прави чест на главния град Омаха на бреговете на Мисури със своето посещение! Той ще разпъне след малко своя огромен шатър, а довечера ще се състои първото му галапредставление, първото единствено и неповторимо представление в този град! Като най-велик представител на Новия свят, циркът ще ви предложи своите сензации, от които дъхът ви ще секне! Ще видите лъвове, тигри, мечки, слонове, маймуни, крокодили, носорози, тюлени! Женската глава в зиналата уста на лъва, тигърът върху кон, маймуната в дантелена рокля, свирещият слон, играещият с топка тюлен! Каубои и индианци ще ви представят своите невиждани досега майсторски постижения по стрелба, езда н хвърляне на нож! Ще видите известното нападение на пощенската кола. Голямата награда за смели мъже: кой измежду зрителите ще се осмели да поязди най-дивото диво магаре в света, без да падне от гърба му? Той ще получи десет долара! Без удръжки. Балерини-ездачки ще танцуват върху коне, ще ви представят танц на въже, какъвто никога не сте виждали досега, без мрежа отдолу! Номера на трапец, партерна акробатика! Клоуни, клоуни! Ще изпукате всички от смях!
Леди и джентълмени, никога досега не сте виждали такова нещо, никога няма да го видите пак! Не изпускайте тази единствена възможност! Днес циркът е тук, днес и никога друг път! Най-евтини места, най- евтините места! Осигурете си билети от предварителната продажба. Хората вече се тълпят със стотици и хиляди пред нашата каса! Побързайте, побързайте, не изпускайте единствената по рода си еднократна сензация!
Тромпетите отново прозвучаха.
Три слона вървяха начело на шествието и задържаха човешките стени отляво и отдясно да не затворят пътя. Върху широките гърбове на слоновете седяха момчета с тюрбани на главата и остри пики в ръка. Следваха ги коне с лъскава козина и блестящи хамути, на гърба на единия стоеше момиче в балетна рокля Клоуните седяха по двама на едно магаре и подвикваха на стоящите встрани хора своите шеги. Отдалеч, откъм големия площад с шатъра, вече прозвуча ревът на лъвове и тигри, ръмженето на мечки. В колоната влачеха кафез с крокодили. Следваха камили и понита, пълна кола с артисти. Каубои на коне, със сребърни токи и големи шпори, с пушки в ръка, завършваха шествието. Клоуните подхвърляха лакомства на весело възбудената тълпа и децата се боричкаха за тях.
Успехът на вечерното представление вече беше осигурен. Дебелата дама със златните къдрици на вагона с касата продаваше предвидливо още отсега билетите за три вечерни и две следобедни представления.
На първия ред на шпалира от любопитни на главната улица стояха петима души, които явно образуваха група, двама бели и трима индианци. Единият от двамата бели, облечен в кожа като каубоите, висок, с едър кокал, с червеникава коса се беше подсмихнал цинично, когато чу обещания номер на гала-представлението „нападението на пощенската кола“.
— Как ли си представя господин цирковият директор подобна работа, това много бих искал да видя — промълви под носа си той.
После се извърна към израсналото вече високо индианско момче, което стоеше край него и дотогава беше поглъщало мълчаливо и външно спокойно всички многоцветни впечатления.
— Ти ще можеш да яхнеш непокорното магаре, Харка. Ще спечелиш десетте долара още от първата вечер, бас държа!
— Ще отидем ли на представлението? — попита вторият белокож. Той беше облечен с удобни и небиещи на очи дрехи от много хубави материи, подходящи за човек, който постоянно пътува на кон. —
