отколкото усмихнатата балерина-ездачка. След едно плясване на камшик и късо подвикване навън изтичаха цяла група горди коне, правеха фигури, клякаха, лягаха, преструваха се на умрели, изправяха се. И всичко това без ездачи! Това се казва дресура! Харка размишляваше на колко много неща би трябвало да научи още своя сив жребец. Да се преструва на умрял например, можеше да им бъде от голяма полза.
Със специален сигнал на тромпета на манежа влезе магарето. Един смешно изрисуван клоун, облечен в широка дреха, с малка шапчица на главата, с дълги ръкавици на ръцете, беше яхнал магарето, ала на обратна страна, стиснал опашката му в ръце. Посрещна го всеобщ смях.
Клоунът направи умирително движение с ръка, сякаш молеше публиката да престане да се смее, и когато можеше вече да го чуят, заразправя, че му се струвало, че седи неправилно, защото не можел да намери главата на магарето. Ала може би магарето изобщо нямало глава, нека многоуважаемата публика бъде любезна да му го каже! Дългото копие превеждаше шепнешком на Харка какво беше казал клоунът. Зрителите участвуваха съвсем наивно в шегата и викаха на клоуна, че трябва да се обърне.
— Моля? — попита клоунът, сложил длан зад ухото си, сякаш не беше чул.
— Обърни се! — ревеше публиката в хор.
— А, така! Да се обърна! — Клоунът кимна няколко пъти с глава. — Благодаря, благодаря! Това е добре, да се обърна! Ей сега ще се опитам, ей сега. Я се поспри малко, добро магаренце!
Магарето обаче не се спря, а продължи да тича в кръг по манежа, също и покрай ложата, където седеше Харка.
Клоунът поклати глава, публиката хихикаше. Да се обърна — повтори смешникът отново, — значи, така, да се обърна! — Той вдигна краката си нагоре, така че легна по гръб върху магарето и достигна с главата си врата му, без да пуска опашката му, после пак се катурна напред. — Така не става! Какво да сторя?
— Обърни се! — ревеше публиката.
— Да, да, ще се обърна!
Сега клоунът наведе главата си пред гърдите, сякаш искаше да се превърне презглава по посока на опашката на магарето, ала падна долу и се просна върху пясъка и триците на манежа. Остана там и отвори уста. Магарето се спря, издаде глава напред и изрева:
— Иааа!
— Седни правилно — извика публиката, която беше в добро настроение. — Виждаш ли сега къде е главата на магарето?
Клоунът се изправи, изтича бързо към магарето и го яхна като опитен ездач. Ала магарето се вдигна на задните си крака и смешно облеченият ездач отново седна в пясъка.
— Дано те… Проклето добиче! Чакай малко! — Той повтори три пъти опита си, ала все със същия неуспех.
Тогава клоунът се отвърна от животното, направи презрителна гримаса и каза:
— С мене не, драги мой, с мене не ще сториш това! С друг можеш да го правиш!
Клоунът напусна манежа и потупа още веднъж с пръст по челото си, а после посочи към магарето, за да покаже, че то, а не той е луд.
Щом клоунът изчезна, на манежа излезе дресьорът, който беше представил конете, облечен в елегантния си фрак, с дългия камшик в ръка.
— Уважаеми дами и господа! Тук вие виждате най-дивото диво магаре на света!
Безконечен смях го прекъсна. Той изчака да утихне.
— Уважаеми дами и господа! Дирекцията на цирка държи на думата си! Който успее да се задържи на гърба на това магаре в продължение на три минути на манежа, без да падне, ще получи десет долара.
Врявата, която сега се вдигна, сякаш накара да потреперят подпорните пръти на цирка.
— Върху това хрисимо добиче? Върху тая магарешка кушетчица! Върху такова магаре! Ама че конкурс правите и вие! Та него може да го яхне целият цирк. Пуснете дамите най-напред!
Мъжът във фрака изчака отново, докато утихне шумът. Най-после каза:
— И така, моля! Ала всеки сам си носи отговорността!
Настана смайване и безпокойство. Познати и приятели, семейства започнаха да си шушукат. После откъм един от най-задните редове прозвуча гласът на един момък:
— Хайде, аз ще започна, та да не губим време с това мило животинче там. Ала моля да представите най-напред десетте долара! Аз ще си ги прибера след три минути само!
— Моля заповядайте, господине! Уверете се сам!
Мъжът във фрака остави младия смелчага, който междувременно беше слязъл вече на манежа, да се приближи до него, наброи му десетте долара и след това ги предаде на надзирателя, който стоеше на входа към манежа.
— Можем да почваме.
Момчето се приближи до магарето, което нямаше нито седло, нито хамут, и се хвърли светкавично на гърба му. Магарето стоя за миг като паметник, после скочи с четирите крака във въздуха, прехвърли се напред и се отъркаля в пясъка. Момчето се отъркаля до него. Циркът кънтеше от подигравателен смях.
Ругаейки под носа си, несполучливият ездач изчезна.
Сега вече интересът нарасна силно. Кандидатите да получат десетте долара се наредиха на опашка. Следващият яхна животното. Магарето премина един кръг в галоп и след това прехвърли втория си ездач също така елегантно в пясъка като първия. Зрителите беснееха от удоволствие.
Харка, Матотаупа, Джим, Дългото копне и художникът наблюдаваха сценката мълчаливо и напрегнато. Те всички умееха да яздят и с изключение на художника всички бяха превъзходни ездачи. Индианците бяха виждали и участвували в обяздването на диви коне, а Червения Джим беше печелил вече състезание за езда на диви говеда.
Ала онова, което ставаше пред очите им, беше ново за тях, в това магаре сякаш бяха въплътени магаре, змия и тигър едновременно. То риташе, вдигаше се на задните си крака, търкаляше се и сякаш умееше да прави истински салтоморталета, с които продължаваше да кара всеки ездач да губи самообладание. За двадесет минути то вече беше победило десетина ездачи.
Сред публиката цареше весело възбуждение. Обзалагаха се. Двама ездачи бяха отнесени тежко ранени, защото магарето ги беше ухапало. Десетина други кандидати вече се отказаха да опитат късмета си с опасното животно.
Когато и петнадесетият се върна на мястото си, изведоха магарето и въведоха ново, съвсем отпочинало.
— В тая работа сигурно има някаква шмекерия! Те са го подучили тоя звяр — мърмореше Джим под носа си. — Никое нормално животно не би се държало така, толкова хитър може да бъде само човек. Ала вие почакайте, аз ще ви отмъкна десетте долара, мошеници такива! С мен вашето добиче не ще се справи! Или ти какво ще кажеш, Харка? Не искаш ли да опиташ?
— След теб.
— След мен? Слушай, ти да не си мислиш, че Джим ще падне от едно магаре?
— Ще видим!
— Да, ще видим!
Джим се покатери през парапета на ложата, изтича през манежа и вече седеше върху гърба на животното, което остана съвсем спокойно. Той го погали по врата, потупа го и го притисна леко с бедрата си. Магарето тръгна и направи един кръг около манежа. Червения Джим махна на Харка, ала той не му отвърна. Под мълчаливото учудване на цялата публика Джим накара животното да върви ходом, в тръс и в галоп. Той го язди една минута, две минути, три — не, три минути не го язди. Съвсем ненадейно и без ездачът да очаква подобно нещо в този миг, и това магаре се подхвърли с четирите крака нагоре, после се овъргаля встрани в пясъка, хапейки ездача си.
Червения Джим не беше издържал.
Под присмеха на зрителите той се върна с дълги крачки в ложата. Хората, които вече се страхуваха, че сигурно са ги измамили, така се радваха на успеха на магарето, че сълзи им изскочиха от смях.
— Хайде, Харка — каза Червения Джим разярен на момчето. — Сега е твой ред! След мен!
Харка се изправи, свали всичките си дрехи до пояс и бавно тръгна към мъжа във фрака, за да му се обади.
— Заповядай, моето момче! Ала внимавай!
