виновника — излага престъплението до най-малките му подробности и оправдава нашия баща! Да, сто пъти „да“: този документ съществува.
— Ала Торес не съществува вече! — извика Бенито. — И документът потъна заедно с този негодник!…
— Чакай, не бързай да се отчайваш! — отвърна Маноел.
— Спомняш ли си при какви обстоятелства се запознахме с Торес? Сред икитоските гори. Той гонеше маймуната. Тя му беше откраднала някаква метална кутийка, на която той държеше особено и я гонеше вече от два часа, когато маймуната падна под нашите куршуми. Мислиш ли, че Торес би хвърлил толкова сили да си възвърне тази кутийка, ако в нея имаше само няколко златни монети? Спомняш ли си колко се зарадва, когато му върна тая кутийка, след като я измъкна от ръката на маймуната?
— Да!… Да!… — възкликна Бенито. — В кутийката, която държах, която му върнах… може би е имало…
— Това е повече от вероятно!… Съвсем сигурно!… — отвърна Маноел.
— И искам да добавя още нещо, което току-що си спомних — обади се Фрагозо. — Докато вие обикаляхте Ега, по настояване на Лина аз останах на борда, за да следя Торес, и видях… да, наистина видях, че четеше и препрочиташе някакъв стар, съвсем пожълтят лист… и си мърмореше нещо, което не можах да разбера!
— Това е бил документът! — извика Бенито, уловил се за тази надежда. — Единственото, което му е оставало!… Но може би е скрил този документ на сигурно място?
— Не — възрази Маноел, — не!… Торес не би и помислил да се разделя с такова ценно нещо! Той трябва да го е носел винаги със себе си, вероятно в тази кутийка!…
— Чакай… чакай… Маноел! — извика Бенито. — Спомням си! Да, спомням си!…По време на дуела, при първия удар, който нанесох на Торес право в гърдите, маншетата ми се натъкна под пончото му на някакъв твърд предмет… нещо като метална пластинка…
— Това е била кутийката! — възкликна Фрагозо.
— Да — подкрепи го Маноел! — Няма никакво съмнение! Тази кутийка се е намирала в джоба на куртката му!
— Но трупът на Торес…
— Ще го открием!
— А документът! Водата сигурно е проникнала до него, унищожила го е, направила го е нечетлив!
— Не вярвам — възрази Маноел, — щом металната кутийка, в която се намира, е била затворена херметически.
— Маноел — каза Бенито, който се държеше здраво за тази последна надежда, — ти имаш право! Трябва да издирим трупа на Торес. Ако е нужно, ще претърсим цялата тая част на реката, но ще го намерим!
Веднага повикаха лоцмана Араужо и му казаха какво са намислили.
— Добре! — отговори Араужо. — Аз познавам водовъртежите и теченията около мястото, където се сливат Рио Негро и Амазонка, тъй че може да успеем да открием трупа на Торес. Да вземем двете пироги, двете уби, десетина от нашите индианци и да тръгваме.
Отец Пасаня тъкмо излизаше от стаята на Якита. Бенито се приближи до него и му разказа с няколко думи как възнамеряваха да се сдобият с документа.
— Засега не споменавайте нищо на майка ми и на сестра ми — добави той. — Ако и тази последна надежда рухне, това ще ги убие.
— Върви, чедо, върви — отвърна отец Пасаня, — и бог да ви помага в диренето.
След пет минути четирите лодки се отделиха от жангадата; после като се спуснаха по Рио Негро, те стигнаха до брега на Амазонка, до същото място, където смъртно раненият Торес бе изчезнал във водите на реката.
VIII. Първоначални дирения
Търсенето трябваше да започне незабавно по две важни причини:
Първо, защото беше въпрос на живот или смърт това доказателство за невинността на Жоам Дакоста да бъде представено, греди да дойде заповед от Рио де Жанейро. А тъй като самоличността на осъдения беше установена, тази заповед можеше да съдържа само разпореждане да се изпълни присъдата.
Второ, за да намерят кутийката и съдържанието й непокътнати, трупът на Торес трябваше да се измъкне колкото е възможно по-скоро от водата.
В случая Араужо прояви не само старание и съобразителност, но и отлично познаване на състоянието на реката там, където в нея се вливаше Рио Негро.
— Ако Торес е бил повлечен веднага от течението — каза той на двамата младежи — ще трябва да претърсим речното дъно на доста голямо пространство, иначе ще се наложи да чакаме няколко дни, докато в резултат от разлагането трупът излезе на повърхността.
— Не бива да чакаме — отвърна Маноел, — трябва още днес да успеем!
— Ако, от друга страна — продължи лоцманът, — трупът се е заплел в тревата и тръстиките край брега, за по-малко от час ще го намерим!
— Тогава на работа! — извика Бенито.
Нямаше друг изход. Лодките се приближиха до брега, и индианците с дълги канджи взеха да преравят всички части на реката около отвесния бряг под площадката, на която бе станал дуелът. Лесно можаха да познаят мястото. Варовитият склон, който се спущаше отвесно до самата водна повърхност, беше обагрен с кръв. Там тръстиките бяха опръскани с безброй капки, показващи мястото, където бе изчезнал трупът.
На петдесетина фута надолу по течението се очертаваше пясъчна коса, която задържаше водата в нещо като водовъртеж, приличен на огромен улей. Край брега не се чувствуваше никакво течение, и тръстиките там стояха в нормалното си положение — прави като заковани. Значи имаше надежда тялото на Торес да бе отнесено в средата на реката. Но дори речното корито да образуваше значителен наклон, в най-лошия случай трупът можеше да се плъзне на няколко метра по склона, където също не се усещаше никакво течение.
И тъй, убите и пирогите, разпределяйки си работата, ограничиха обсега на диренията до краищата на този водовъртеж, и дългите канджи на търсачите заровиха от краищата към средата, без да оставят нито педя непроверена. Но въпреки всички претърсвания трупът на авантюриста не можа да се намери нито в тръстиковите гъсталаци, нито на речното дъно, което опипаха внимателно във всички посоки. Два часа след началото на тази работа стигнаха до извода, че тялото навярно се е ударило в склона, плъзнало се е косо и се е търкулнало извън пределите на водовъртежа там, където започваше да се усеща течението.
— Но няма причина да се отчайваме — каза Маноел, — а още по-малко да се отказваме от диренията си!
— Нима ще трябва да претърсваме цялата река надлъж и нашир? — възкликна Бенито.
— Нашир — може би — отвърна Араужо. — А надлъж — за щастие, не!
— Но защо? — запита Маноел.
— Защото Амазонка на една миля под мястото, където в нея се влива Рио Негро, прави доста остър завой, при който дъното й внезапно се издига. Така че там има нещо като естествен бараж, добре известен на моряците под названието бараж Фриас, през който могат да се промъкват само предмети, плаващи на повърхността. Но тези, които течението мъкне под водата, не могат да преодолеят тази преграда!
Не ще и дума, това беше благоприятно обстоятелство, ако Араужо не се лъжеше. Но в крайна сметка трябваше да имат вяра в този о ар познавач на Амазонка. Тридесет години вече, откакто се занимаваше с лоцманския занаят, преминаването на-баража Фриас, където течението се засилваше поради стесняването на реката, често му бе причинявало немалко главоболия. Теснината на речното корито и височината на дъното затрудняваха това преминаване и тук не един сал бе изпадал в беда.
Ето защо Араужо имаше право, когато казваше, че ако тялото на Торес поради относителното си тегло се е задържало на песъчливото дъно, то няма как да бъде отнесено зад баража. Наистина по-късно, когато под напора на газовете то изплува на повърхността, течението може да го помъкне и то да изчезне безвъзвратно надолу, оттатък баража. Но за тази чисто физическа последица бяха нужни няколко дни.
