дошъл да поговори отново със съдията Жарикес. Той искаше да разбере дали съдията не е имал по-голям късмет в диренията си. Идваше да го пита открил ли е най-после системата, по която е съставена криптограмата.
Съдията не се разсърди от идването на Маноел. Мозъкът му беше толкова преуморен, че не можеше да търпи самотата. Налагаше му се да поговори с някого, особено ако събеседникът му като него гори от желание да вникне в тази загадка. А Маноел беше тъкмо такъв човек.
— Господине — подхвана Маноел, когато влезе, — позволете ми най-напред да запитам имате ли по- голям успех от нас?…
— Първо седнете — извика съдията Жарикес, като стана и закрачи из стаята. — Седнете. Ако и двамата стоим прави, вие ще вървите на една страна, аз — на друга, и кабинетът ще ни бъде тесен!
Маноел седна и повтори въпроса си.
— Не… И на мен не ми провървя! — отговори съдията. — И аз зная не повече от вас. Не мога да ви кажа нищо, освен че се убедих напълно!
— В какво, господине, в какво?
— Че документът се основава не на условни знаци, а на това, което в криптологията се нарича „шифър“, или по-точно, число.
— В такъв случай, господине — запита Маноел, — значи не може да се разчете подобен документ?
— Може — отвърна съдията Жарикес, — може, ако една буква е винаги изразена с една и съща буква, например
— А в този документ?…
— В този документ значението на буквата се мени според произволно избраната цифра, на която е подчинена. Така например
— И в такъв случай?…
— В такъв случай, със съжаление трябва да ви кажа, криптограмата не може да се дешифрира!
— Не може да се дешифрира! — възкликна Маноел. — Не, господине, ние непременно ще намерим ключа на този документ, от който зависи живота на човек!
И Маноел скочи, толкова възбуден, че не бе в състояние да се владее. Полученият отговор беше толкова отчайващ, че той отказваше да го приеме за окончателен. Но по знак на съдията седна отново и запита с по-спокоен глас:
— А впрочем, господине, какво ви кара да мислите, че този документ се основава на шифър, или, както казахте, на число?
— Изслушайте ме, младежо — отвърна съдията Жарикес, — и ще се убедите, че съм прав!
Съдията взе документа и го сложи пред очите на Маноел заедно с резултатите от своя труд.
— Аз започнах да обработвам този документ, както се полага — каза той, — сиреч логически, без да разчитам на случайността, тоест като си послужих с азбука, основаваща се на съотношението между най- често употребяваните букви в нашия език, аз се помъчих да го разчета, ръководейки се от принципите на безсмъртния аналитик Едгар По!… Ала там, където той е успял, аз претърпях несполука!
— Несполука! — възкликна Маноел.
— Да, младежо, а трябваше още отначало да съобразя, че по този начин няма да успея! Всъщност по- опитен човек от мен би избягнал тази грешка!
— Но, боже мой — извика Маноел, — искам да ви разбера, а не мога!…
— Вземете документа — продължи съдията Жарикес — и го прочетете още веднъж изцяло, като внимавате в разположението на буквите.
Маноел го послуша.
— Нищо особено ли не виждате в съчетаването на някои букви? — запита съдията.
— Нищо не виждам — отговори Маноел, след като може би за стотен път прегледа набързо редовете на документа.
— Тогава се вдълбочете само в последния абзац. Там, както сигурно разбирате, трябва да е резюмирано съдържанието на цялата записка. Нищо особено ли не забелязвате?
— Нищо.
— И все пак има една подробност, която доказва по най-категоричен начин, че документът се основава на число.
— А каква е тя?… — запита Маноел.
— Това е, или по-право това са три
Казаното от съдията Жарикес беше истина и заслужаваше внимание. От една страна, двеста и четвъртата, двеста и петата и двеста и шестата букви на абзаца, и, от друга, двеста петдесет и осмата, двеста петдесет и деветата и двеста и шестдесетата букви бяха
— А какво доказва това?… — запита Маноел, неспособен да отгатне какъв извод трябва да се направи от подобно съчетание.
— Младежо, това доказва просто, че документът се основава на число! И потвърждава a priori, че всяка буква се мени според цифрите на това число и мястото, което те заемат!
— Но защо?
— Защото в никой език няма думи, които да съдържат три пъти подред една и съща буква!
Поразен от този довод, Маноел се замисли, но накрая не намери какво да възрази.
— А ако бях забелязал това по-рано — продължи съдията, — щях да си спестя много труд и мигрената, която ми цепи главата от темето до тила!
— Но в края на краищата, господине — запита Маноел, почувствувал, че загубва и малката надежда, за която продължаваше да се държи, — какво разбирате под шифър?
— Да речем — число!
— Нека бъде число, щом желаете.
— Ето, ще ви дам един пример, който ще ви донесе по-голяма полза от всякакво обяснение!
Съдията Жарикес седна на масата, взе лист хартия, молив и рече:
— Господин Маноел, да изберем наслуки една фраза, първата, която ни дойде на ум, например следната:
Написвам това изречение така, че между думите да има пространство, и получавам следния ред:
Като направи това, съдията, който изглежда смяташе съдържанието на фразата за неоспоримо, погледна Маноел в очите и каза:
— Да предположим сега, че взема наслуки едно число, за да придам на това естествено редуване на думи вид на криптограма. Да предположим също, че това число се състои от три цифри и че тези цифри са 4, 2 и 3. Поставям въпросното число 423 под реда, като го повтарям толкова пъти, колкото е необходимо, докато стигне края на изречението, и по такъв начин, че всяка цифра да застане под всяка буква. Ето какво излиза:
Le juge Jarriques est doue d’un esprit tres ingenieux.
42 3423 423423 423 423 4234 234234 2342 342342342342
